6 Р Е Ш Е Н И Е № 217 гр. София, 31.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1043 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт Е. Б. срещу решение № 1117 от 29.06.2011г. по в. гр. дело № 277/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което след частична отмяна на решение от 22.12.2009г. по гр. дело № 2286/2008г. на Софийски градски съд, I ГО – 11 състав [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на М. А. Х. от [населено място], [община] – непълнолетен, действащ със съгласието на попечителя си М. П. Г., на основание чл. 226 КЗ по застрахователна полица № 065060769261 от 30.12.2005г. сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му А. Г. П., настъпила на 07.12.2006г. като последица от пътно-транспортно произшествие, станало на 07.12.2006г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2006г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер 250 лв., а по сметка на САС допълнителна държавна такса в размер 2 400 лв., и е оставено в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 27 731 лв. – обезщетение за неимуществени вреди по застрахователна полица № 065060769263 от 30.12.2005г. във връзка със смъртта на майка му А. Г. П., настъпила при горепосоченото ПТП, заедно със законната лихва, считано от 07.12.2006г. до окончателното плащане на сумата, а по сметка на СГС сумата 1 109,24 лв. – държавна такса. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, ал. 1 и ал. 2 КЗ. Поддържа становище, че при причинени вреди от функционално свързани и зависими пътни превозни средства по време на движение, какъвто е настоящият случай, вредите се покриват от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с притежаването и ползването на влекача, но не и на полуремаркето. Според касатора неправилността на решението се състои и в присъждането в полза на ищеца на цялата оставаща от лимита по застрахователния договор за влекача сума. Излага съображения, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да бъде съобразен с броя на всички лица, имащи право на обезщетение за вреди от процесното ПТП, наличната неизплатена от застрахователя сума от 27 731 лв. и общата отговорност на застрахователя, която не може да надвишава 1 000 000 лв. Ответникът М. А. Х. от [населено място], [община] не изразява становище по касационната жалба. Третото лице помагач С. Б. А. не изразява становище по касационната жалба. С определение № 577 от 01.08.2012г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1/ въпросът за отговорността на застрахователя при причинени вреди от обща композиция на влекач и ремарке, за които има сключени отделни застраховки „Гражданска отговорност“; 2/ противоречи ли разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, ал. 1 и ал. 2 КЗ на общите правила за отговорност на застрахователите, установени от Кодекса за застраховането; 3/ как се разпределя застрахователната сума за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между увредените от едно събитие лица, когато същата е недостатъчна да удовлетвори в пълен размер претенциите на всички увредени лица. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 226, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – при управление на товарен автомобил „Шкода М.” с прикачено към него полуремарке на 07.12.2006г. на шосеен мост над р. Я. по първокласен път 1-5 Р. – Велико Т., в района на [населено място] третото лице помагач С. Б. А. е причинил пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 18 лица, едно от които е майката на ищеца А. Г. П.; вината на водача е установена с влязла в сила присъда по нохд № 93/2007г. на Русенски окръжен съд; към момента на ПТП е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за товарния автомобил по застрахователна полица № 065060769263/30.12.2005г. и за полуремаркето по застрахователна полица № 065060769261/30.12.2005г.; ищецът е претърпял неимуществени вреди. Решаващият съдебен състав е приел, че процесното ПТП е причинено от общата композиция, съставена от товарния автомобил и полуремаркето, поради което отговорността на застрахователя следва да се определи от сбора на дължимите обезщетения по двете застраховки /на влекача и на ремаркето/. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/08.03.2006г. противоречи на общите правила за отговорност на застрахователите, установени от КЗ, поради което отговорността на застрахователя следва да се ангажира в рамките на застрахователните суми по двете полици, т. е. по по застраховките на влекача и полуремаркето, предизвикали настъпването на застрахователното събитие. Прилагайки критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е определил обезщетение в размер общо 120 000 лв. – по 60 000 лв. от всяка от двете полици и след като е отчел извършеното извънсъдебно плащане в размер 22 497 лв., лимита на застраховката на влекача в размер 1 000 000 лв. съгласно § 27, ал. 2 ПЗР на КЗ и извършените плащания на обезщетения на другите увредени лица, е направил извод, че застрахователят следва да плати обезщетение в размер 27 731 лв. по застрахователна полица № 065060769263 от 30.12.2005г. и в размер 60 000 лв. по застрахователна полица № 065060769261 от 30.12.2005г. С решение № 180/01.12.2011г. по т. дело № 70/2011г. на ВКС, ТК, II отд. и решение № 65/03.07.2012г. по т. д. № 211/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че отговорността на застрахователя е ограничена до лимита по § 27, ал. 2, б. „б” КЗ в размер на 1 000 000 лв. – общо за всички увредени лица, доколкото ПТП и вредите от него са причинени от общата композиция на влекача и свързаното функционално с него ремарке, съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС. Изложени са съображения, че доколкото чл. 14, ал. 1 от наредбата изрично изключва отговорността по застраховка „Гражданска отговорност” на ремаркето, в случаите, когато вредите са причинени от общата композиция на двете МПС /влекач и ремарке/, независимо че разпоредбата е подзаконова, то същата не противоречи на определена законова норма. С решение № 149/05.10.2010г. по т. дело № 1031/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., също постановено по реда на чл. 290 ГПК, съдебният състав е приел, че на основание чл. 267, ал. 3 КЗ, когато увредените лица са повече от две, сборът от обезщетенията за неимуществени вреди не може да надхвърля застрахователната сума по договора, която е 1 000 000 лв. по риска „гражданска отговорност”, а всяко от увредените лица има право на обезщетение и не може едни от тях да получат изцяло претендираните суми или да се надхвърли общия размер на дължимото от застрахователя обезщетение, при недостиг на сумата за обезщетения, същите следва да се намалят. При определяне на намаления размер на обезщетенията следва да се съобразят вида и характера на получените при ПТП увреждания, претърпените болки и страдания, но също и броят на пострадалите, поради невъзможност застрахователната сума по договора да удовлетвори претенциите за неимуществени вреди на всички засегнати, при пропорционалното намаляване на обезщетението на всяко пострадало лице въз основа на съотношението между общия размер на дължимите обезщетения на всички пострадали, определени от застрахователя по реда на чл. 16 от Наредба № 24/08.03.2006г., и застрахователната сума по договора. Въззивното решение противоречи на задължителната за съдилищата практика на ВКС. Неправилно въззивният съд е приел, че доколкото вредоносният резултат се предизвиква от катастрофа с цялата композиция, в която двете МПС са функционално и механично свързани и отделните елементи се явяват в композиционна връзка, отговорността на застрахователя следва да се определи от сбора на дължимите обезщетения съобразно двата застрахователни договора – за влекача и за ремаркето. С оглед отговора на поставените правни въпроси по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК неправилно решаващият съдебен състав, независимо, че е посочил какъв е размера на лимита на застраховката на влекача /1 000 000 лв./ и е констатирал размера на извършените плащания на обезщетения на другите увредени лица /общо 972 269 лв./, практически не се е съобразил с обстоятелството, че лимитът на отговорността на застрахователя от 1 000 000 лв. по § 27, ал. 2, б. „б“ ПЗР на КЗ е изчерпан и е стигнал до незаконосъобразния извод, че застрахователят следва да плати обезщетение в размер 27 731 лв. по застрахователна полица № 065060769263 от 30.12.2005г. и в размер 60 000 лв. по застрахователна полица № 065060769261 от 30.12.2005г. С оглед дадните по делото и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза за изчерпване на лимита на отговорността на застрахователя при множество увредени от едно ПТП лица, съгласно § 27, ал. 2, б. „б“ ПЗР на КЗ следва да се приеме, че няма основание за присъждане на обезщетение в размер над определения от застрахователя и заплатен от него на ищеца в хода на първоинстанционното производство в размер 22 497 лв. Определената сума по щета № 430717108014 в размер 22 497 лв. за М. А. Х. е постъпила на 16.05.2008г. по открита на негово име банкова сметка в [фирма] клон Р. с IBAN [банкова сметка], видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и представените писмени доказателства. Върху така определената и заплатена сума се дължи законната лихва от датата на увреждането, т. е. от смъртта на майката на ищеца – 07.12.2006г. до датата на плащането на сумата – 16.05.2008г. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение следва да бъде отменено в осъдителната част и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част с изключение на присъдената законна лихва върху сумата 22 497 лв., считано от 07.12.2006г. до 16.05.2008г. и вместо това предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ следва да бъде отхвърлен. В частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта за присъдената законна лихва върху сумата 22 497 лв., считано от 07.12.2006г. до 16.05.2008г., въззивният съдебен акт трябва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора разноски на ответника не се дължат. Разноски на касатора за настоящото производство не се присъждат, тъй като не са поискани. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1117 от 29.06.2011г. по в. гр. дело № 277/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав в частта, с която е отменено частично решение от 22.12.2009г. по гр. дело № 2286/2008г. на Софийски градски съд, I ГО, 11 състав и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на М. А. Х. от [населено място], [община] на основание чл. 226 КЗ по застрахователна полица № 065060769261 от 30.12.2005г. сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му А. Г. П., настъпила на 07.12.2006г. като последица от пътно-транспортно произшествие, станало на 07.12.2006г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2006г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер 250 лв., а по сметка на САС допълнителна държавна такса в размер 2 400 лв., и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 27 731 лв. – обезщетение за неимуществени вреди по застрахователна полица № 065060769263 от 30.12.2005г. във връзка със смъртта на майка му А. Г. П., настъпила при горепосоченото ПТП, заедно със законната лихва върху разликата над 22 497 лв. до 27 731 лв., а по сметка на СГС сумата 1 109,24 лв. – държавна такса, и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. Х. от [населено място], [община] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226 КЗ за заплащане на сумата 60 000 лв. по застрахователна полица № 065060769261 от 30.12.2005г. и сумата в размер 27 731 лв. по застрахователна полица № 065060769263 от 30.12.2005г., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му А. Г. П., настъпила на 07.12.2006г. като последица от пътно-транспортно произшествие, станало на 07.12.2006г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1117 от 29.06.2011г. по в. гр. дело № 277/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав в частта, с която е потвърдено решение от 22.12.2009г. по гр. дело № 2286/2008г. на Софийски градски съд, I ГО, 11 състав в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на М. А. Х. от [населено място], [община] законната лихва върху сумата 22 497 лв., считано от 07.12.2006г. до 16.05.2008г. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач С. Б. А.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.