4 РЕШЕНИЕ № 57 София, 07.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 202/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение от 03.05.2006 г. по гр. д. № 1752/2005 г. на Софийския районен съд, изменено с решение № 316 от 12.12.2008 г. по гр. д. № 358/2007 г. на Софийския градски съд в частта относно дяловете на съделителите, е допусната делба на недвижим имот, съставляващ дворно място и сграда, находящ се в [населено място], [улица], между Л. П. Р., Ж. П. Р. - двамата с по 15/480 ид. ч.; М. С. А., С. В. А. и Я. В. А. - по 30/480 ид. ч.; Л. А. Д. и Р. И. Д. - по 135/480 ид. ч.; М. Я. Д. и Л. А. Д. - по 45/480 ид. ч. Я. В. А. е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение. С молбата са представени писмени доказателства: договор за продажба на наследство от 17.12.1997 г. и удостоверение № 8911 от 23.05.2003 г. на Националния институт за паметниците на културата, за които молителят твърди, че са от съществено значение за делото. Иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените документи. Молба за отмяна са подали и Л. А. Д., М. Я. Д. и Л. А. Д.-П.. Като представят договора от 1997 г., те също искат отмяна на влязлото в сила решение. Ответниците по молбите Л. П. Р. и Ж. П. Р. считат, че същите са просрочени, а по същество - неоснователни, като излагат подробни съображения; останалите ответници не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е прието, че имотът по исковата молба е съсобствен на съделителите, като придобит въз основа на покупко-продажба по н. а. № 63/1940 г., договор за делба от 1943 г., възстановяване по ЗВСОНИ и наследствено правоприемство. Установено е, че М. С. А., С. В. А. и Я. В. А. са наследници по закон - съпруга и деца, на В. Я. А., който от своя страна е наследник на Я. А. - придобил с договора от 1940 г. 1/4 ид. ч. от имота. С молбите за отмяна е представен договор от 17.12.1997 г., с който М. А. продала на синовете си С. и Я. А. наследството, получено от съпруга й В. Я. А., починал през 1985 г., за сумата 2 000 000 /стари/ лева, която е изплатена от купувачите на продавача изцяло в брой. Молителят Я. В. А. е ответник по предявения иск. При висящността на делото, предвид данните, че живее в чужбина и невъзможността да бъде призован от постоянния си адрес в страната, е призоваван по реда на чл. 50 ГПК /отм./ чрез публикация в ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г. /л. 166 по гр. д. № 1752/2005 г. на Софийския районен съд/ и е представляван от назначен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК /отм./ представител. Назначаването на особен представител е условие, за да могат да се извършват срещу ответника и от негово име процесуални действия. Рамките на защитата, осъществявана от особения представител, са ограничени дотолкова, доколкото на представителя са известни факти и обстоятелства относно спорното правоотношение, съставляващо предмет на делото. По делото липсват данни същият да е знаел за извършеното с договора от 1997 г. разпореждане, поради което фактът, че данни за него има на общоизвестно място - служебния архив на нотариуса, заверил подписите на договарящите, не означава, че представителят е могъл да се снабди с доказателството при висящността на спора. Действително, документът е бил представен като доказателство към касационна жалба, подадена от С. А.. Тя обаче, е върната от въззивния съд на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК поради неотстранени нередовности без да е била извършена размяна на съдебни книжа и съответно документът не е бил доведен до знанието на другите страни по делото. По силата на обстоятелството, че е страна по него, фактът на сключването на договора за продажба на наследство и документът, в който той е материализиран, безспорно са били известни на молителя Я. А.. Липсват обаче доказателства той да е знаел за делото, поради което и не е могъл да го представи при висящността на спора. Възраженията на ответниците по молбата Л. Р. и Ж. П. Р. в тази насока са за това, че в периода след образуване на делото за делба молителят многократно е посещавал страната, срещал се е с останалите съделители, с двама от тях се намира в близка родствена връзка и в много добри отношения, така че не може да се твърди, че е изгубил връзка със семейството си и не е занознат с текущите семейни дела; когато е пребивавал в България, е отсядал на адреса, регистриран като постоянен както за него, така и за неговите майка и брат; последният е упълномощаван от молителя за извършването на различни правни действия /сключването на договори, представителство по дела/; договорът за продажба на наследство е представян в други производства, страна по които е и молителят, включително съдебни производства за уреждане на имуществени отношения, касаещи спорния имот; настоящото поризводство е едно от няколко делбени производства със същите страни. Поради това посочените ответници по молбата считат за неоснователно твърдението на молителя, че не е знаел за висящото съдебно производство и в подкрепа представят писмени доказателства. По искане на молителя Я. А. е разпитан свидетелят В. В.. Част от посочените доказателства свидетелствуват за наличието на документа - обстоятелство, което е безспорно и на което се основава молбата за отмяна. Те обаче, не установяват наличие на знание у молителя за делбеното дело по времето, когато процесът е бил висящ, а предположение в тази насока не е надлежно доказателство. Евентуално неизпълнение на задължения по Закона за българските лични документи може да има отношение към призоваването и представителството на страната, съответно - към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, но в случая тя не се позовава на такова. Тъй като друго не е установено, следва да се приеме твърдението на молителя, че е узнал за делото на посочената от него дата - 17.04.2011 г. Молбата за отмяна е подадена на 08.07.2011 г. и е в законоустановения тримесечен срок. За да се уважи молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Под обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Те трябва да са нови, което означава да не са били включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Договорът за продажба на наследство е от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Сключен е в изискуемата от закона форма - писмена с нотариална заверка на подписите на договарящите /чл. 212 ЗЗД/. Наличието му предпоставя несъответствие между приетото с влязлото в сила решение относно съделителите и техните квоти и действителните правоотношения между съделителите - наследници на В. А., което би могло да рефлектира върху участниците в съсобствеността /лицата, между които ще се изърши делбата/ и частта им, а във втората фаза - относно начина на извършване на делбата. Доводите на ответниците Л. Р. и Ж. П. Р., че със сключването на договора за продажба на наследство продавачът не губи качеството си «наследник» и затова той, а не купувачът има право на участие в делбения процес, не са относими при преценката за значението на документа в производството по молба за отмяна. Те касаят съществото на спора. Легитимирана да започне производство за отмяна на влязло в сила решение е заинтересованата страна. Такова качество има лицето, обвързано от неизгодно за него решение, което е неправилно поради порок по чл. 303 ГПК, засягащ това лице. В производството за делба на недвижими имоти заинтересован по смисъла на закона следва да се счита всеки съделител, който обосновава наличие на основание за отмяна относно определяне кръга на лицата, между които се допуска делбата и квотите им в съсобствеността. По тези съображения настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че легитимирани по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК са и останалите молители, без оглед обстоятелството, че не са наследници на В. А., чието наследство е предмет на договора от 1997 г. Молителите Л. Д., М. Д. и Л. Д. не са страна по договора от 1997 г. Не е установено документът да им е бил известен при висящността на делото. Ето защо следва да се приеме, че са узнали за него на посочената от тях дата - 20.04.2011 г. Подадената на 08.07.2011 г. молба за отмяна е допустима, а по същество е основателна по вече изложените съображения. Молителят Я. А. е представил и удостоверение № 8911 от 23.05.2003 г. на Националния институт за паметниците на културата. От него е видно, че административно-търговската сграда на [улица] [населено място], в която се намира делбеният имот, е обявена и притежава статут на архитектурно-строителен паметник на културата с категория „ансамблово значение”; обектът попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата, включен в Списък на декларираните групови паметници на културата на територията на старите градски части на София. Документът би могъл да има значение при извършване на делбата, но не и в производството по допускането й. Като неотносим към спорното материално правоотношение той не е от съществено значение за делото и не обосновава основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В обобщение, влязлото в сила решение следва да бъде отменено в частта относно съделителите и квотите им в съсобствеността, а делото - върнато на въззивния съд, който да започне новото разглеждане от приемане на договора за продажба на наследство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав ан І-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 316 от 12.12.2008 г. по гр. д. № 358/2007 г. на Софийския градски съд в частта относно съделителите и квотите им в допуснатия до делба недвижим имот, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по молби за отмяна на Я. В. А. и Л. А. Д., М. Я. Д. и Л. А. Д.-П.. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд, което да започне от приемането на договора за продажба на наследство, сключен на 17.12.1997 г. между М. С. А., С. В. А. и Я. В. А.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: