6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260
СОФИЯ, 24.01.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 60/2013 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. К. А.- Н., Ц. А. И., Даниела Н. С., К. Н. И., С. Д. И., Н. Д. М., Г. Д. И., И. С. И. и В. С. И., чрез техния пълномощник адв. Св. Л., против решение № 5682 от 26.07.2012 г. по гр.д. № 2466/2012 г. на Софийски градски съд. С него е отменено решението на Софийски районен съд от 07.11.2011 г. по гр.д. № 31/2010 г. и е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено по отношение на касаторите, че Ц. Р. Г., М. Т. Г., Н. Д. Ц., С. М. А., М. С. Т. и В. С. Н. са собственици на недвижим имот с площ 1000 кв.м, пл.№ 81 / стар/, от кв. 164 /стар/ представляващ част от имот пл.№ 1335- нов, който имот е с проектен № 2211, кад. лист 545,570 от кв. 187а, по действащия кадастрален план на [населено място], м. ”К. вада” и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 149, т.VІІІ, дело № 1450 от 1995 г. на нотариус И. Н., за собственост на земеделска земя.
В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение. Касаторите считат, че предявеният иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК е недопустим преди ищците да са провели успешно специалния установителен иск за собственост по чл. 53, ал.2 ЗКИР. На следващо място поддържат, че въззивното решение е недопустимо и в частта, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е бил отменен изцяло издадения констативен нотариален акт, който с който са признати за собственици на имот с площ 6 107 кв.м, докато предмет на установителния иск за собственост са били само 1000 кв.м от него. Излагат и подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като твърдят, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, в която спорният имот не е бил надлежно индивидуализиран съобразно актуалното му положение по действащ регулационен план. Поддържат и оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон – чл. 10, ал.1 и чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, чл. 14 ЗНА.
Ответниците по касация Ц. Р. Г., М. Т. Г., Н. Д. Ц., С. М. А., М. С. Т. и В. С. Н. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното:
Наведените в касационната жалба доводи за недопустимост на въззивното решение в частта му, касаеща произнасянето по установителния иск за собственост, са обсъдени в определението по чл. 288 ГПК и са намерени за неоснователни.След като извърши повторно проверка за валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение в тази му част настоящият състав не намира основание да отстъпи от изразеното становище.
За да се произнесе по основателността на касационната жалба, съдът съобрази следното:
Ищците са наследници на М. Г. Д., поч. през 1974 г. С нотариален акт № 110, т.ХІІ, дело № 2062/ 16.07.1958 г. М. Д. и Д. Й. Х. са били признати за собственици на недвижим имот, находящ се в София- Д., представляващ нива от 2060 кв.м в м. ”Тудански кладенец”, имот на кооператори братя И. Арнаутски, който са получили в замяна от Т. комисия срещу включените в ТКЗС други имоти на приобретателите в същото землище. През 1970 г. е извършено отчуждаване на част от имот пл.№ 81 в кв. 164 / стар/, м.”Ю. парк”, собственост на М. Д.. Със заповед № РД- 43-481 от 20.07.1993 г. на Кмета на Столична община на основание чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. по искане на наследниците на М. Д. е отменено отчуждаването и е възстановена собствеността на 1000 кв.м от този имот. Собствениците са възстановили по сметка на общината сумата 3019.50 лв., дадена като обезщетение при отчуждаването и заповедта е влязла в сила на 25.08.1993 г.
С решение № 121 от 13.10.1993 г. на ПК- Д. на наследниците на И. С. А. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 6.800 дка, а по скица - 6. 580 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], “ Ю. парк”, м.” Ф. кладенец”, имот пл.№ 81 от кад. лист 544,544 от 1969 г.
При тези данни въззивният съд е приел, че приложимата материално правна норма за разрешаване на конкуренцията на права между страните е тази на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, която предвижда, че при на извършена замяна по реда на ЗТПС/ отм./, правото на собственост се възстановява на лицата, притежавали имота преди замяната, освен когато полученият по замяна недвижим имот е застроен или с него са извършени разпоредителни сделки, като при наличието на някоя от тези две хипотези замяната запазва действието си. Предвид установеното по делото, че предоставеният на наследодателя на ищците по замяна от Т. комисия земеделски имот е бил отчужден от него през 1970 г. реда на ЗПИНМ, въззивният съд е приел, че замяната е запазила своето действие, тъй като отчуждаването на имота, макар и да не е сделка в гражданскоправен смисъл, представлява “разпоредителна сделка” по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяване на собствеността върху него на лицата, които са го притежавали преди замяната.
Правните въпроси, по който е допуснато касационното обжалване на решението на Софийски градски съд, се свеждат до приложимостта на разпоредбата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ в сегашната му редакция, приета с изменение на ППЗСПЗЗ - ДВ бр. 122/ 97 г., при разрешаване на конкуренция на права между собствениците на земеделския имот преди замяната, извършена от Т.- комисия, и приобретателите по тази замяна, когато решението за възстановяване на собствеността на бившите собственици е постановено преди изменението на закона. По този въпрос настоящият състав приема следното:
На възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат земеделските земи, за които това е предвидено в чл. 10 от същия закон. В чл. 10 ЗСПЗЗ в редакция до изменението в ДВ бр. 98/ 1997 г. няма хипотеза, предвиждаща възстановяване на собствеността на земеделски земи, притежавани преди образуване на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които след кооперирането, съответно одържавяването им, са били прехвърлени на трети лица. Законът допускаше такава възможност само след успешно проведен от бившите собственици иск по § 4и ПЗР на ЗПЗЗЗ - когато придобиването на имотите е станало в нарушение на нормативни актове, чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт, т.е. когато придобивното основание е нищожно. Със ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/87 г./, се разшири кръга на земеделските земи, подлежащи на възстановяване по общия ред, предвиден в ЗСПЗЗ, като с новата ал.13 на чл. 10 се включиха и земеделските земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените в закона случаи. Както е посочено в ТР № 6/ 2006 г. по тълк.д. № 6/ 2005 г. на ОСГК на ВКС, целта на закона е възстановяване на всички земеделски земи, прехвърлени или обременени от несобственика с ограничени вещни права в полза на трети лица, независимо, че актовете на разпореждане /в това число и административните актове с вещноправно действие/ са били правомерни и приобретателите по тях са били добросъвестни. В обхвата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ попадат и замените, извършените от Т. комисиите по реда на ЗТПС/ отм./, за които в чл. 18з, ал.3 ЗСПЗЗ е предвидено, че запазват действието си, ако получената в замяна земя е застроена или с нея са извършени разпоредителни сделки. Нормите на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ са материалноправни и нямат обратно действие, доколкото такова не им е придадено изрично/ чл. 14, ал.1 и 2 ЗНА/, поради което те намират приложение по отношение на неприключилите към момента на изменение на закона/ ДВ бр. 98/97 г./ административни производства по възстановяване на собствеността.
При този отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е правилно, но по съображения, различни от изложените в него. По делото е установено, че спорният недвижим имот е бил внесен в ТКЗС от наследодателя на ответниците, след което през 1958 г. е предоставен по замяна от Т. комисия на наследодателя на ищците и на друго лице срещу включен в блок на ТКЗС друг техен имот. Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ спорния имот е бил в патримониума на държавата, но като отчужден по реда на ЗПИНМ - основание, което не се обхваща от нито една от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, поради което не е подлежал на възстановяване по реда на този закон, а по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., в полза на лицето, от което е бил отчужден, в случая - на приобретателя по замяната, респ. на неговите наследници. С оглед на това разпоредбите на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ са изцяло неприложими при разрешаването на спора за собственост, предмет на настоящото дело, тъй като те уреждат конкуренцията на права между собствениците преди образуване на ТКЗС и трети лица, придобили имота след обобществявянето му, в това число и по замяна, извършена от Т. комисия, само когато земята подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но е и по реда на друг реституционен закон.
По тези съображения въззивното решение в частта, с която е уважен искът за ревандикация, следва да бъде оставено в сила.
Въззивното решение е недопустимо в частта, с която е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК издадения на ответниците нотариален акт № 149, т.VІІ, дело № 1450/31.03.1995 г. за собственост на земеделска земя, за частта над 1 000 кв.м от имот пл.№ 81 /стар/ от кадастрален лист 544, 545 по плана на [населено място] от 1969 г., а по скица имот пл.№ 1335 от кадастрален лист 569, 570, 544 и 545 от кадастрален план на [населено място], м.”К. вада” от 1993 г., тъй като останалата част от имота за разликата над спорните 1 000 кв.м до пълния му размер от 6 107 кв.м не е била предмет на делото. Поради това в тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 5682 от 26.07.2012 г. по гр.д. № 2466/2012 г. на Софийски градски съд В ЧАСТТА, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е постановено обезсилване на нотариален акт № 149, т.VІІ, дело № 1450/31.03.1995 г. за собственост на земеделска земя за разликата над 1000 кв.м до 6 107 кв.м от имот пл.№ 81 /стар/ от кадастрален лист 544, 545 по плана на [населено място] от 1969 г., а по скица - имот пл.№ 1335 от кадастрален лист 569, 570, 544 и 545 от кадастрален план на [населено място], м.”К. вада” от 1993 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5682 от 26.07.2012 г. по гр.д. № 2466/2012 г. на Софийски градски съд в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |