6 Р Е Ш Е Н И Е № 62 [населено място], 09.07.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в открито съдебно заседание на седемнадесети април , през две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при участието на секретаря София Симеонова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 733 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Й. Й. против въззивно решение № 147 / 21.03.2011 год. по гр.д.№ 33 / 2011 год. на Плевенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 1931 / 27.10.2010 год. по гр.д.№ 2818 / 2010 год. на Плевенски районен съд и вместо това е постановено отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] обективно кумулативно съединени искове , с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД , за сумата от 22 500 лева, както и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД - за сумата от 6 033,11 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата , за периода 11.02.2008 год. – 02.02.2010 год. .Касаторът атакува въззивното решение като неправилно , поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост . Намира , че неправилно въззивният съд е приел за недоказано наличието на упълномощаване от ответника на лицето , сключило договора за заем от името и за сметка на [фирма] . Позовава се и на неоснователното дерогиране от въззивния съд приложението на чл.301 от ТЗ , предвид липсата на изрично противопоставяне на ответника веднага след узнаването на сделката . В тази връзка сочи несъобразени от въззивния съд доказателства - писмени и заключение на съдебно-икономическа експертиза , както и факта на извършеното от ответника последващо разпореждане с получената сума . По приложението на чл.301 от ТЗ , с оглед конкретната хипотеза на твърдяно узнаване – чрез разпоредителното действие на ответника , е мотивирано и допускането на касационното обжалване . Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по касационната жалба . С определение № 799 / 19.12.2011 год. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса : „ за приложението на чл.301 ТЗ в случаите, когато заемополучателят се е разпоредил със сума , преведена по негова сметка от заемодателя „. Прието е , че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика - реш.№ 42 / 19.04.2010 год. по т.д.№ 593 / 2009 год. на ВКС, ТК ,ІІ т.о. ,както и казуална такава - решение № 1859 / 16.11.2001 год. по гр.д.№ 359 / 2009 год. на ВКС , ГК, V г.о. . Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и доводите на касатора, след проверка по реда на чл.290 ал.2 от ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното : Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове на Х. Й. против [фирма], с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД - за връщане на предоставена от ищеца на ответника в заем сума от 22 500 лева , преведена по сметка на ответното дружество на два транша - от 13 000 лв. и 9 500 лв. , на 01.02.2008 год. , ведно с обезщетение за забава в издължаването й, на основание чл .86 ал.1 от ЗЗД , за периода 11.02.2008 год. до предявяването на исковата молба . Ищецът се е позовал на договор за заем / „ паричен кредит „ / от 07.01.2008 год. , сключен от името и за сметка на [фирма] от лице , упоменато като пълномощник – Лубомир В. . По силата на същия Х. Й. се е задължил на предостави в заем на [фирма] ,най-късно до 01.02.2008 год. , сума от 22 500 евро , за закупуване на имот , при поето задължение за връщането й до 11.02.2008 год. . Сумата се твърди предоставена по банков път , в левова равностойност на 11 504 евро - процесните 25 000 лева и отделно - на ръка - 11 000 евро . Ответникът е оспорил сделката , като сключена за него от лице без представителна власт . За да отмени първоинстанционното решение ,уважило исковете , въззивният съд е приел, че доказателствата по делото не установяват представителна власт на лицето Лубомир В. за сключване договора за заем , като не е разгледал като относими събраните по делото доказателства / писмени и заключение на съдебно – счетоводна експертиза на вещо лице Т. И. / : 1/ за осчетоводяване, без посочено основание , постъпили на 01.02.2008 год. по сметката на дружеството 22 500 лева / при наличност по същата към този момент на сума от 228, 55 лева / - по сметка 498 / 4 „ Други кредитори „ , по партидата на Х. Й. ; 2/ за извършено на същата дата от ответника разпореждане с така постъпилата сума и 3/ осчетоводяването на издаден от ответното дружество разходен касов ордер / РКО / № 170 / 30.04.2008 год. , за възстановена на Х. Й. сума от 22 500 лева, сочещ основание за получаването й „ заем „ / „ възстановен заем „ / , при оспорен от ищеца факт на възстановяване на сумата, изискан оригинал на представения в копие документ и непредставен такъв от ответника . Въззивното решение е валидно , процесуално допустимо , но частично неправилно , поради следното : При така изложената конкретика на спора , поставеният правен въпрос касае правните последици на извършено от търговец разпореждане с постъпила по негова сметка сума , с оглед приложението на чл.301 от ТЗ , по отношение сключена от лице без представителна власт за същия търговец сделка с насрещна страна - платец на преведената по сметка сума , предвид непротивопоставяне считано от извършеното разпореждане , като установяващо узнаването на сделката . На така поставения въпрос и с оглед спецификата на разглежданата хипотеза, настоящият състав намира , че следва да се отговори в следния смисъл : При отразено в счетоводството на получателя постъпване на парична сума в размер , кореспондиращ с действително постъпила такава , на същата дата , по сметката на търговеца , макар с непосочено по банковата операция основание за плащането , при осъществен превод от лице , идентично със счетоводно отразения платец , и отделно счетоводно отразяване на документ , сочещ правно основание за получена от същото лице и в същия размер сума - в случая „ заем „ , разпореждането от страна на получателя с така постъпилата сума материализира съгласието му за получаването й на така отразеното в счетоводството му основание и в този смисъл доказва сключването на договор за заем, в качеството му на реален , неформален такъв. Доколкото счетоводно не е отразена конкретната сделка , сключена от лицето с оспорена представителна власт / договора за паричен кредит от 07.01.2008 год., на основание който са преведени сумите по банков път / , нито са налице други доказателства за узнаването й , със съдържанието с което е сключена / в случая за сума в по-голям размер, в различна валута , със срок за погасяване и договорена неустойка за забавено изпълнение , разпореждането с постъпилата сума , само по себе си , не съставлява доказателство за узнаване на конкретната сделка , с оглед противопоставяне по смисъла на чл.301 от ТЗ от този именно момент . В този смисъл е и цитираното решение № 42 / 19.04.2010 год. по т.д. № 593 / 2009 год. на ВКС, ТК , ІІ т.о. , в което именно счетоводното отразяване на фактурата - като документ , материализиращ сделката и подписан от лицето без представителна власт , наред с доказания факт на получаването на стоката , е обусловило извод за потвърждаване на сключената без представителна власт сделка , предвид непротивопоставяне по смисъла на чл.301 от ТЗ. В същия смисъл е и реш. № 46 / 27.03.2009 год. по т.д.№ 454 / 2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.. Решение - № 1859 / 116.11.2001 год. по гр.д.№ 359 / 2001 год. на ВКС, ГК, V г.о. – с оглед изложените в същото фактически обстоятелства , обусловили приложението на чл.301 от ТЗ, не може да се приеме за относимо . Специфичното в конкретната хипотеза са отделните счетоводни записвания относно : получаване на сума в идентичен на постъпилия по банкова сметка на търговеца и от същия платец размер / 1 / и основанието за получаване на сума от същия платец и в идентичен размер - „ заем „ / 2 / . Последното предпоставя и съобразяването на всички обстоятелства в съвкупност , вкл. разпоредителното действие с постъпилата сума, но като потвърждаващи наличието на задължение по сключен между страните договор за заем за сумата от 22 500 лева, не и като потвърждаване сключването на писмения договор от 07.01.2008 год. . Но и в последния случай би била неприложима презумпцията на чл.301 от ТЗ . Доколкото разпореждането съставлява потвърждаване на самата сделка , по която е получен обекта на разпореждането, същото не би могло да предпостави приложение на презумпцията на чл.301 ТЗ / реш. № 37 от 01.04.2009 год. по т.д.№ 106 / 2008 год. на ВКС, ТК , ІІ т.о. / . Правилни са изводите на въззивния съд , че представените доказателства не установяват представителна власт за ответното дружество на сключилия договора Лубомир В. . Не се касае нито за обикновено упълномощаване при вътрешни отношения по мандат, нито за търговско упълномощаване, още повече за упълномощаване на лицето от името и за сметка на дружеството, а не лично от представляващия го управител . Косвени доказателства за упълномощаване , какъвто извод е обосновал първоинстанционния съд - с оглед пълномощно, въз основа на което същото лице е представлявало [фирма] при сключването на друг договор / приватизационна сделка / и предвид непредставянето му по изричното изискване на съда , санкционирано като поведение по смисъла на чл.161 ГПК, по наведените от въззивния състав съображения, не могат да бъдат кредитирани . Като не е съобразил доказателствата относно счетоводното отразяване от ответника на получена от ищеца сума, на основание и в размер - идентичен с постъпилата по сметката му , макар и в различни счетоводни записвания относно размера и относно основанието , и факта на разпореждането му със същата, твърдени от касатора като релевантни за изхода на спора , макар в приложение хипотезата на чл.301 ТЗ , въззивният съд е постановил неправилно решение , което следва да бъде отменено, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила . Издаденият РКО № 170 / 30.04.2008 год., който ищецът е оспорил с оглед факта на „възстановяване на заема „ , предвид непредставянето му в оригинал от ответника , следва да се изключи като установяващ този факт . / При това представеното копие сочи като платец и получател едно и също лице , но не ищеца / . Счетоводното му отразяване , с вписаното в същия основание за получаването на сумата , обаче , съставлява самостоятелно доказателство в полза на твърдяното от ищеца основание , коментирано по-горе . При така установените факти искът с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, след отмяна на въззивното решение в тази му част , на основание чл.293 ал.2 от ГПК . С оглед отговора на поставения материалноправен въпрос и липсата на доказателство за узнаване от ответното дружество именно на сключената в писмена форма сделка от 07.01.2008 год. , в която се съдържа срок за издължаване на заетата сума – 11.02.2008 год. , акцесорният иск за мораторна лихва върху присъдената главница, считано от тази дата , както и предвид недоказана покана на кредитора към момент , по-ранен от завеждането на исковата молба , на основание чл.84 ал.3 вр. с ал.1 от ЗЗД , следва да се отхвърли . Следователно в тази му част въззивното решение следва да се остави в сила . Предвид изхода на спора и уважена спрямо отхвърлена част от претенциите, ответникът следва да възмезди ищеца за понесени в производствата разноски, в размер на 4 151 лв. за първа и 1 183 лв. за касационна инстанция . Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК ,второ търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 147 / 21.03.2011 год. по гр.д.№ 33 / 2011 год. на Плевенски окръжен съд , ГК , в частта в която със същото е отхвърлен предявеният от Х. Й. Й. против [фирма] иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД, за сумата от 22 500 лева , като вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „ И. В. „№ 52, вх.А , ет. 15 , да заплати на Х. Й. Й. , [населено място], ул. „ Десети декември „ № 124 , сумата от 22 500 / двадесет и две хиляди и петстотин / лева , на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху същата от 02.02.2010 год. до окончателното й изплащане . ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част . ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Х. Й., на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК , понесените в производството разноски в общ размер от 5 334 лева . Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :