РЕШЕНИЕ № 274 гр. София, 01 декември 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП К. ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия Христина Михова наказателно дело № 1053/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по повод постъпило искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 4694/2016 год. по описа на СГС и отмяна на постановената по него присъда №16/20.01.2017 год. в частите, с които е извършено групиране на наказанията, наложени на подсъдимия В. Л. Д. по НОХД № 589/2012 год. на РС – Перник и НОХД №14269/2012 год. на СРС и е приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 определеното общо наказание. Иска се връщане на делото за ново разглеждане в тези му части от друг състав на същия съд. В подкрепа на искането се твърди, че е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, тъй като при определяне на общото наказание не са били взети предвид всички осъждания на Д., като групирането не е извършено в най-благоприятния за него вариант. В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа искането на Главния прокурор и пледира за уважаването му по изложените в него съображения. Осъденият В. Д. моли съда да уважи искането, ако е в негова полза, тъй като към настоящият момент е изтърпял наложените му наказания. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, в рамките на правомощията си, намира за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С присъда № 16/20.01.2017 год., постановена по ВНОХД № 4694/2016 год. по описа на СГС, НО, 8 – възз. състав, В. Л. Д. е признат за виновен в извършено на 24.03.2013 год. деяние по чл. 324, ал.1, пр.1 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален „строг“ режим за изтърпяване. Със същата присъда на основание чл. 25, ал.1 от НК измежду наказанията, наложени със споразумение по НОХД 589/2012 год. по описа на РС- Перник, в сила от 08.05.2012 год. и със споразумение по НОХД № 14 269/2012 год. по описа на СРС, в сила от 30.07.2012 год., е определено едно общо наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 68, ал.1 от НК същото е приведено в изпълнение при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. В искането за възобновяване се твърди, че като е извършил групиране само на две от постановените по отношение на подсъдимия присъди, привеждайки на основание чл. 68, ал.1 от НК в изпълнение определеното общо наказание, въззивният съд е нарушил процесуалните правила, тъй като не е извършил групиране на наказанията по най-благоприятния за осъдения начин. В подкрепа на това твърдение в искането за възобновяване се сочи, че с присъда, постановена по НОХД № 5937/2009 год. по описа на СРС е определено общо наказание измежду наложените по НОХД № 589/2012 год. на РС- Перник, НОХД № 14269/2012 год. , НОХД № 12287/2011 год., НОХД № 21359/2011 г., НОХД № 5626/2010 год. на СРС, в размер на една година и един месец лишаване от свобода. От свидетелството за съдимост и бюлетините за съдимост, приложени по делото, не се установява да е извършено посоченото групиране с присъда, постановена на 24.02.2016 год. по НОХД № 5937/2009 год. описа на СРС. С нито една от присъдите по посочените дела не е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и един месец, за да се приеме, че то е най-тежкото и затова е определено като общо за групата наказание. Това твърдение, изложено в искането за възобновяване не е подкрепено с писмени доказателства. Присъдите по посочените дела, с изключение на тази по НОХД №5937/2009 г. са били групирани с присъда, постановена на 28.09.2012 год. по НОХД № 5626/20010 г. по описа на СРС, с която на основание чл. 25, вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание в размер на най-тежкото - десет месеца лишаване от свобода, като е постановено ефективното му изтърпяване. Деянието, за което е осъден Д. с присъда по НОХД № 5937/ 2009 г. на СРС е осъществено на 20.09.2008 год.- т.е. преди да бъдат постановени присъди по НОХД № 589/2012 год. на РС- Перник и по НОХД № 14269/2012 год. , НОХД № 12287/2011 год., НОХД № 21359/2011 г., НОХД № 5626/2010 год. на СРС, поради което би могло да бъде поставена в една група с тях. Такова групиране обаче, би било законосъобразно, ако Д. не беше осъществил деянието по НОХД № 14798/2013 год. по описа на СРС / съответно по ВНОХД № 4694/2016 г. на СГС/ в изпитателния срок на наказанията, определени със споразумения по НОХД № 589/2012 г. по описа на РС – Перник и по НОХД № 14269/2012 год. по описа на СРС. Разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК е с приоритет пред нормите на чл. 23 и чл. 25 от НК, с оглед на което, ако последващо деяние е осъществено в изпитателния срок на някоя от присъдите от съвкупността, тя следва да бъде извадена от последната, като се приведе в изпълнение отложеното с нея наказание лишаване от свобода. Поради това, след като деянието по ВНОХД № 4694/2016 г. на СГС е осъществено на 24.03.2013 год., т.е. в три годишните изпитателни срокове на наказанията, наложени със споразумения по НОХД № 589/2012 г. на РС - Перник / в сила от 08.05.2012 год./ и по НОХД № 14 269/2012 год. на СРС / в сила от 30.07.2012 год./, правилно въззивният съд е изключил последните от съвкупността, формирана по НОХД № 5626 / 2010 г. на СРС, определил е общо наказание измежду санкциите, наложени с тях, а именно 10 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил за изпитателен срок от три години, след което на основание чл. 68, ал.1 от НК е привел в изпълнение посоченото общо наказание. Така описаната дейност е осъществена от въззивната инстанция при съблюдаване на нормите на процесуалния и материалния закон, поради което не са налице основания за възобновяване на наказателното производство. Искането на Главния прокурор за запазване на съвкупността от присъди, определена по НОХД № 5626/2010 год. / погрешно посочено в искането като НОХД № 5739/2009 г./ не държи сметка за това, че групирането освен благоприятно за осъдения, следва да бъде на първо място законосъобразно. Това изисква правилно определяне на присъдите, които са в съвкупност и в рецидив една спрямо друга, при съобразяване и на разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК. Въззивният съд при постановяване на присъдата си се е съобразил с тези изисквания и е постановил законосъобразен съдебен акт. Действително, въззивният съд не е извършил групиране на всички присъди, с които е осъден В. Д., като е привел в изпълнение само тези по отношение на които са налице условията на чл. 68, ал.1 от НК. Няма процесуална пречка това да бъде сторено в отделно производство с определение по чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, като се прецени кои от присъдите са в съвкупност или рецидив и се избере най-благоприятният за осъдения вариант за тяхното групиране, при спазване на всички законови разпоредби и съобразно ППВС №4/1965 г., Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС и ТР № 3 от 2009 г. на ОСНК на ВКС. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 4694/2016 год. по описа на СГС. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.