Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 412 София, 04.06.2012 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 302 /2012 г.: Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. Т. П. от 12.12. 2011 г. срещу определение от 21.11.2011 г., постановено по частно гр. д. № 15497 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в., с което е потвърдено разпореждане от 04.10.2011 г. по гр.д. № 39881 /2011 г. на Софийски районен съд, 123 с-в., с което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. С. К. за сумата 12,000 евро – частичен иск от 34,000 евро, ведно със законната лихва от 20.09.2011 г. до изплащане на вземането. Въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, към чиито мотиви е препратил по реда на чл.272 ГПК, че жалбоподателят (заявител) е посочил като основание на искането си, че длъжникът К. е издал нотариално заверена разписка, че е получил от заявителя сумата 34,000 евро като част от продажна цена за закупуването на апартамент в София, на посочен адрес и не е върнал сумата след изтичането на 14-дневен срок от нотариална покана, но заявителят не сочи конкретно фактическо основание поради което счита, че длъжникът му дължи твърдяната сума, налице е и неяснота във фактическото основание, от което произтича твърдяното вземане; въз основа на това въззивният съд е намерил за прявилен извода на първоинстанционния съд, че вземането не е индивидуализирано. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и излага основания за допускането му до касационно обжалване: по процесуално-правния въпрос : дали когато посоченото в заявлението вземане съдържа вида (парично) и размера на задължението и обстоятелствата, от които то произтича, то е достатъчно индивидуализирано, за който твърди, че е разрешен в противоречие с три посочени определения: № 462 /10.06.2011 по ч.т.д. № 358 /2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; по ч.т.д. № 1185 /2011 г. на Варненския ОС и от 19.11.2009 г. по гр.д. № 689 /2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, за което няма данни да влязло в сила. Насрещната страна А. С. К. не изразява становище. Жалбата е допустима: подадена е в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт след изменението на разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК с ДВ бр. 100 / 21.12.2010 г. и обжалваемият интерес не е под 5,000 лева. По предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК: Настоящият състав намира, че изведеният въпрос, като част от въпроса за редовността на заявлението, е обуславящ. Настоящият състав намира, че изведеният въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените определения: № 462 /10.06.2011 по ч.т.д. № 358 /2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; по ч.т.д. № 1185 /2011 г. на Варненския ОС, в които разрешението на изведения правен въпрос е същото, но при различна фактическа обстановка, а в определението на Кюст. ОС е посочено, че подлежи на обжалване пред ВКС, няма данни да е влязло в сила, поради което то не може да представлява основание за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав обаче намира, че изведеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и представлява основание за допускане на касационно обжалване. По изведения въпрос настоящият състав намира, че поради препращането, което се съдържа в разпоредбата на чл.410,ал.2 ГПК към чл.127,ал.1 ГПК и по-конкретно на нейната т.4 и в заявлението, както и в исковата молба, трябва да се съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава то, това означава, че вземането, което е съдебно предявено, трябва да е индивидуализирано чрез посочване на източника му (на пораждащите правото факти), чрез посочване на неговия вид и размер. Т.е. в тази част съдържанието на заявлението по чл.410 ГПК трябва да отговаря на изискванията към съдържанието на искова молба, с която същото вземане би било съдебно предявено. Съдът, който проверява редовността на заявлението, трябва да извърши същата проверка като този, който проверява редовността на исковата молба, за това съдът следи служебно. За да разгледа основателността на заявлението, съдът трябва да приеме, че предявеното вземане е индивидуализирано. Предявеното чрез заявление по чл.410 ГПК вземане не би било достатъчно индивидуализирано, ако при сравняване на съдържанието на искова молба със заявлението по чл.410 ГПК не може да се направи извод за идентичност на вземанията. В случай, че съдът приеме, че вземането не е надлежно индивидуализирано - че фактическият състав, от който то произтича, не е посочен пълно, ясно, точно или че не са посочени неговите вид и размер, съдът констатира нередовност на заявлението и както е прието в определение № 31 /10.01.2012 г. по гр.д. № 714 /2011 г. на ВКС, ІV г.о., следва да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и как маже да бъде отстранена, като определи срок за поправката По основателността на жалбата : При дадения отговор на изведения въпрос настоящият състав намира, че в предявеното вземане е индивидуализирано: претендира се заплащането на парична сума в размер на 12,000 евро, която представлява част от недължимо платена на 02.10.2008 г. от заявителя на длъжника сума в размер на 34,000 евро, представляваща част от продажна цена за индивидуализиран жилищен имот, която (сумата 34,0000 евро) длъжникът не е върнал на заявителя, въпреки отправената му от заявителя и получена от длъжника на 29.10.2010 г. нотариална покана с определен 14-дневен срок, който е изтекъл. Следва да се приеме, че с изложеното е посочено основанието за издаване на заповедта и искането отговаря на изискванията по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. От това следва, че частната касационна жалба е основателна, а обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени и вместо това да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя срещу посочения длъжник за посочената сума на посоченото основание. Жалбоподателят не претендира разноски, нито насрещната страна, разноски не следва да се присъжда. Воден от изложеното настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 21.11.2011 г., постановено по частно гр. д. № 15497 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в.. ОТМЕНЯ определение от 21.11.2011 г., постановено по частно гр. д. № 15497 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в. и потвърденото с него разпореждане от 04.10.2011 г. по гр.д. № 39881 /2011 г. на Софийски районен съд, 123 с-в.. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 123 състав за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на Й. Т. П. с [ЕГН], от [населено място],[жк], вх., ет., ап., срещу А. С. К. с ЕГН [ЕГН], от ,[жк] , вх. , ет., ап., за сумата 12,000 (дванадесет хиляди) евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 20.09.2011 г., която е част от паричната сума 34,000 (тридесет и четири хиляди) евро, представляваща недължимо платена от Й. П. на А. К. на 02.10.2008 г., част от продажна цена за закупуване на апартамент в [населено място], кв., [улица]и която А. К. не е върнал на Й. П., въпреки отправената му от Й. П. на 28.10.2010 г.нотариална покана, получена от А. К. на 29.10.2010 г.) в определения в поканата 14-дневен срок. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.