6 Р Е Ш Е Н И Е № 233 гр. София , 08 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Петя Маринова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 705/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия А. Г. Б.-адв.М. срещу въззивна присъда №2738 от 18.05.2016 г. ,постановена по нохд № 154/2016 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, на основание чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се аргументира с това ,че подсъдимият не е автор на инкриминираното му престъпление, поради което се твърди, че не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението грабеж. Досежно основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК ,в жалбата е посочено ,че въззивният съд не е разкрил обективната истина по делото в съответствие със задълженията си по чл.13 ,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК,тъй като събраните доказателства не е подложил на внимателна проверка и им е дал невярна оценка.Твърди се ,че липсата на обективно изследване на доказателствата се изразява най-вече в неправилната оценка на протокола за разпознаване на лица и показанията на пострадалата свидетелка. Акцентира се на обстоятелството ,че липсата на фотоалбум към протокола за оглед е лишило съда от възможността да прецени дали съпоставените лица са сходни по външност, както и да прецени достоверността на изявлението на разпознаващата относно разпознатото лице, чрез съпоставка на белезите ,по които е идентифицирала нападателя си с външния вид на лицето /подсъдимия/ от снимката във фотоалбума. Посочва се ,че липсата на пълно изследване на доказателствата по делото се задълбочава и от факта, че самата пострадала в съдебното заседание е заявила, че не е напълно сигурна,че именно подсъдимият е извършителя на деянието. На следващо място се твърди, че необсъждането в задълбоченост на възраженията и доводите на защитата също представлява съществено процесуално нарушение. Недоволството от наложеното наказание в посока прекомерна завишеност, се мотивира с това, че деянието е приключило във фазата на опита, при което е приложима разпоредбата на чл.58 б. „а“ от НК; че от деянието липсват вредни последици; че предметът на престъплението е на ниска стойност ; че употребената сила е с много нисък интензитет –все обстоятелства, които обосновават явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимият А. Б. оправдан, или делото върнато за ново разглеждане от друг състав ,или размера на наказанието значително намален /под законния минимум на основание чл.58 б. „а“ във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК/. В хода по същество на делото пред Върховния касационен съд , защитникът на подсъдимия твърди, че постановената въззивна осъдителна присъда е сериозна съдебна грешка. Счита, че окръжният съд неправилно е приел, че пострадалата Г. разпознава подсъдимия като извършител на престъплението ,макар че същата не е сигурна и е заявила ,че на 99% е възможно да е той. Посочва ,че други доказателства за авторството на деянието, извън направеното от пострадалата разпознаване, няма, както и че не са анализирани показанията на св.Д., които съдържат оправдателна за подсъдимия информация.Отново оспорва годността на проведеното разпознаване.В заключение моли подсъдимият да бъде оправдан,алтернативно-делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита присъдата на окръжния съд за законосъобразна.Намира ,че не са допуснати съществени процесуални нарушения ,включително при разпознаването на подсъдимия Б., а наложеното му наказание приема за справедливо ,в съответствие с смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.Моли да се потвърди атакуваната присъда. В последната си дума подсъдимият А. Б. заявява ,че не е виновен в извършването на това престъпление. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №6930 от 10.09.2015 г.,постановена по нохд № 474/2015 г. по описа на Благоевградски районен съд, подсъдимият А. Г. Б. е бил признат за невиновен и оправдан в извършването на инкриминираното му престъпление по чл.198 ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК. По протест на Районна прокуратура-Благоевград е било образувано внохд №154/2016 г. по описа на ОС-Благоевград,приключило с нова присъда №2738 от 18.05.2016 г., с която първоинстанционната присъда е била отменена изцяло и вместо това подсъдимият А. Г. Б. е бил признат за виновен , че на 16.10.2014 г., около 05.20 часа ,в [населено място], на стълбище в жилищна сграда на [улица],между етаж /номер/ и етаж /номер/,направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 519,80 лв. от владението на Х. Д. Г.,без нейно съгласие с намерение да ги присвои ,като употребил за това сила,поради което и на основание чл.198 ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода,което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест. На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца,наложено на подсъдимия Б. по нохд №2243/2012 г. по описа на РС-Благоевград. В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски. Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Настоящият касационен състав констатира, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Част от доказателствените източници не са били обсъдени, част -не са били съпоставени с необходимото внимание помежду си, а други- не са били интерпретирани съобразно действителното им съдържание. Нарушени са били предписанията на чл.339 ал.3 във вр.с чл.305 ал.3 от НПК. Действително, касационната инстанция не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество. Тя обаче може да контролира спазването на процесуалните правила и правилата на формалната логика при извършване оценката на доказателствения материал, въз основа на която се формира вътрешното убеждение, и тогава когато констатира порок -да се намеси чрез отмяна на съдебния акт, какъвто е настоящият случай. На първо място, второинстанционният съд не е извършил пълноценно обсъждане на показанията на основния и единствен свидетел по делото за авторството на деянието -пострадалата Х. Г..Поначало няма никаква пречка доказателства за авторът на престъплението да се съдържат единствено в разпита на пострадалото лице.За да бъдат те убедителни и да се поставят в основата на осъдителна присъда е необходимо обаче, пострадалият да е демонстрирал категоричност в идентификацията на лицето и да е посочил достатъчно отличителни идентификационни белези , по които той е в състояние да разпознае извършителя,а след това и по същите да го е разпознал. В конкретния случай, независимо ,че на досъдебното производство св.Г. е посочила, че може да разпознае нападателя , както и независимо ,че при проведеното разпознаване тя е разпознала подсъдимият като автор на извършеното посегателство, при разпита си в съдебното заседание е проявила несигурност и колебливост в разпознавателната си дейност, която несигурност е отнесла още към момента на провеждането на посоченото по-горе процесуално-следствено действие. От друга страна, в тези си показания свидетелката е заявила, че преди провеждането на разпознаването,на нея й е била показана снимка на подсъдимия, факт, който е убягнал от вниманието на въззивния съд и който не е бил интерпретиран във връзка преценка валидността на следственото действие „разпознаване“.С цел установяване точния начин на извършване на разпознаването , обстоятелството дали пострадалата е била категорична относно разпознатото лице като автор на опита за грабеж, осъществен спрямо нея, както и дали съпоставените с подсъдимия лица са били сходни по външност с него, е било необходимо да се извърши разпит на поемните лица по протокола за разпознаване- нещо което решаващите съдебни инстанции не са осъществили и по този начин са се лишили от възможността за проверка обективността на заявеното от св.Г. и годността на проведеното разпознаване. Следва да се отбележи ,че изготвянето на фотоаблум към протокола за разпознаване на лица не е задължително и липсата му не може да бъде основание за дискредитиране на това писмено доказателствено средство. След като защитата оспорва сходността във външния вид на предявените за разпознаване лица,както беше посочено и по-горе,за изясняване на това обстоятелство е било наложително провеждането на разпит на поемните лица по процесуалния документ.От друга страна, пред първоинстанционния съд са били разпитани в качеството на свидетели съпоставените за разпознаване с подсъдимия лица ,като насоката на техния разпит е относно външният им вид ,височина ,телосложение,цвят на косата и т.н.. Очевидно е,че съдът е искал,макар и не по най-удачния начин, да изясни въпроса с наличието или липсата на сходство,съобразно изискванията на чл.171 ал.2 от НПК .Събраната по този начин информация обаче, не е била предмет на обсъждане от въззивната инстанция, която изобщо не се е занимала с въпроса за сходството на лицата по протокола от 22.10.2014 г. Констатираните съществени процесуални нарушения ,свързани с оценъчната дейност на втората инстанция, налагат отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от ОС-Благоевград, друг съдебен състав. В хода на новото разглеждане следва да се отстранят констатираните нарушения, да се проведе пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, като се осъществи разпит на поемните лица по протокола за разпознаване от 22.10.2014 г. /л.59-60 от ДП/ и при необходимост преразпит на пострадалата, след което се извърши прецизен анализ на всички доказателства и доказателствени средства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина . По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда №2738 от 18.05.2016 г.,постановена по внохд № 154/2016 г.по описа на Окръжен съд-Благоевград, НО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд , друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/