Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * незаконно обвинение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 554/12
гр.София, 06.03.2013г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 266/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от П. срещу въззивно решение № 533/23.11.2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 873/2011 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1036/02.10.2012 г. по материалноправния въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ да се вземе предвид, че по същото време ищецът е бил привлечен като обвиняем и по друго престъпление, за което е признат за виновен и е осъден от съда.
В Тълкувателно решение № 3/2004 на ОСГК на ВКС, т. 11 принципно е разяснено, че в случаите на частично оправдаване, обезщетението се определя глобално, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на извършените деяния, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан.
Следователно, щом по едно и също време е имало наказателно производство, по което страната е била привлечена като обвиняем по няколко обвинения, причинените й от това неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения. Когато се преценява кои вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за незаконното обвинение, съответно за незаконното осъждане, задължително трябва да се извърши съпоставка, така, както е посочено в тълкувателния акт.
По касационните оплаквания:
Те са за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание прокурор Р. от Върховна касационна прокуратура е изразила становище, че въпросът, по който е допуснато касационното обжалване е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 11 от ТР 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В нарушениe на материалния закон не е намален размера на обезщетението с оглед оправдаването на А. за част от повдигнатите му обвинения.
Д. Г. А. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито е изразил по-късно становище по жалбата и по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната инстанция е осъдила П. да заплати 12 000 лв. на Д. Г. А. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение по две престъпления /по чл. 219, ал. 3 НК и по чл. 311, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 1 НК/, за които е оправдан от съда.
Съдът приел, че спрямо А. е воден наказателен процес в периода 2006-2009 г.,
Била извършена проверка от прокуратурата през 2006 г. и на 29.08.2006 г. от А. били взети обяснения, а на 10.01.2008 г. бил разпитван като свидетел. През май и юли бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 220, ал. 1 НК, чл. 219, ал. 3 НК, чл. 311, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 1 НК. С влязла в сила на 14.07.2009 г. присъда, А. е оправдан по две от обвиненията, а по третото – за престъпление по чл. 220, ал. 1 НК, преквалифицирано от съда по чл. 254а, ал. 1 НК с решение от 12.07.2010 г. е признат за виновен и, като го освободил от наказателна отговорност, му наложил административно наказание.
Прието е, че на А. се дължи обезщетение за времето – 2006-2009 г., през което е бил подложен на непрекъснат силен психически стрес и преживявал дълбоки душевни и морални терзания.
Решението е неправилно.
Основателно е оплакването в касационната жалба, че неправилно е определен от въззивния съд периода, за който Д. А. може да търси обезщетение за причинени му вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ – от 2006 до 2009 г.
Съдът е установил, че дознанието е образувано през 2006 г., но А. е разпитан като свидетел през януари 2008 г. а е привлечен като обвиняем на 16.05.2008 г. Оправдателната присъда за двете обвинения, за които търси обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е влязла в сила на 14.07.2009 г.
Следователно, релевантният период е около година и половина, а не три години, както е прието в обжалваното решение.
В противоречие с дадения отговор по чл. 290 ГПК въззивният съд не е съобразил, че за същия период от време и по същото наказателно производство А. е бил привлечен като обвиняем и по трето обвинение. Правилно е прието, че А. е изпитвал притеснения, страх от бъдещия изход по делото, неудобството, че се дискредитира пред подчинените си, доброто му име в обществото е било опетнено, накърнявани са достойнството и честта му, налице е и допълнителният стрес с оглед обстоятелството, че е публична личност. Тези негативни изживявания, обаче, са във връзка с воденото наказателното производство и по трите обвинения.
Съдът е определил обезщетение в размер на 12 000 лв. без да отчете, че отговорността на ответника в случая може да се ангажира само за онази част от гореустановените неимуществени веди, които са в причинна връзка с неоснователното осъждане на А. по част от повдигнатите му обвинения. Размера на обезщетението е следвало да се определи след съпоставката според т. 11 от ТР 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Неоснователен е довода на касатора, че е налице съпричиняване на вредите от страна на А., поради това, че в одитен доклад се съдържат констатации за нарушения, по които са били повдигнати обвиненията от прокуратурата. Одитният доклад не е изготвен от А., а от друга страна извършването на финансови или други нарушения от него, щом не осъществяват и престъпен състав, не дават основание на прокуратурата да го привлича като обвиняем.
В заключение, въззивното решение в частта, с която е определен размера на обезщетението е неправилно и следва да бъде касирано, като спора се разреши от касационната инстанция, която да съобрази периода, релевантен за причинените на ищеца увреждания, като също така извърши съпоставка между деянията, за които е оправдан и съответно осъден А. според разясненията по т. 11 от ТР 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
А. е бил обвинен, че в качеството му на длъжностно лице кмет на [община] съзнателно е сключил неизгодна сделка с предмет предотвратяване на последиците от интензивните валежи в периода януари-март 2004 г. за възстановяване на [улица]в Костадиново, като от това е произлязла значителна вреда в размер на 24 071 лв. за общината – престъпление по чл. 220, ал. 1 НК.
Обвинен е още, че през периода август – декември 2004 г. в качеството му на длъжностно лице - кмет на общината, въпреки задълженията си по чл. 44, ал. 1, т. 8 и 9 ЗМСМА, не е упражнил достатъчно контрол върху работата на кмета на Костадиново, на който е възложено управлението на обществено имущество и от това са последвали значителни щети на общината в размер на 7 020 лв. – заплатени, но неизвършени СМР за [улица], като деянието е умишлено престъпление по чл. 219, ал. 3 , вр. ал. 2 НК.
Обвинен е и в това, че на 20.12.2004 г. в съучастие с кмета на Костадиново и в качеството си на длъжностно лице – кмет на [община] в кръга на службата си е съставил официален документ – протокол за установяване на действително извършени СМР на обект – ремонт на [улица], в който е удостоверил неверни обстоятелства за изпълнена тротоарна настилка на стойност 7020 лв. с цел да бъде използван този документ като доказателство за заплащане на СМР – престъпление по чл. 311, ал. 1 НК във вр. чл. 201 ал. 2 НК.
Всички съдебни инстанции са оправдали А. по последните две обвинения. Това по чл. 219, ал. 3 е неразривно свързано с обвинението по и чл. 311 ал. 1 НК, доколкото е за проявена умишлена безстопанственост, изразяваща се в неполагане на достатъчно контрол върху ремонта, извършен на [улица], а именно неполагане на тротоарни плочи. Установено е от наказателния съд, че те са били поставени, но при едно от поредните наводнения, тротоарната настилка била отнесена. Останалите плочи от тротоар били складирани, но в последствие били откраднати. Признато е, че няма безстопанственост и нанесена щета
Съдът е преквалифицирал обвинението по чл. 220, ал. 1 НК в такова по чл. 254а, ал. 1 НК и, като е признал А. за виновен го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание.
И трите обвинения са за общи стопански престъпления, за които са предвидени сходни по вид и тежест наказания. Деянията са във връзка с дейността на А. като кмет на общината и няма данни, даващи основания да се приеме, че притесненията, срама и неудобството от разгласата, уронените чест и достойнство, накърнения имидж на подсъдимия с оглед качеството му на публична личност, да са били с различен интензитет с оглед отделните обвинения.
При така установеното и с оглед периода, за който се дължи обезщетение /около година и половина/, настоящият състав намира, че за установените неимуществени вреди от наказателното преследване срещу А., ответникът трябва да заплати 4000 лв. за неоснователното му осъждане по повдигнатите обвинения по чл. 219 и чл. 311 НК.
В заключение, въззивното решение следва да се касира за присъдената над посочения размер сума, като иска за разликата до 12 000 лв. се отхвърли, ведно с лихвата.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 533/23.11.2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 873/2011 г. в частта, с която П. . е осъдена да заплати на Д. Г. А. по чл. 2, ал.1 т. 2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер над 4000 лв., ведно с лихва, считано от 14.07.2009 г. до окончателното изплащане на главницата, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Г. А. против П.по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление за разликата над 4000 лв. до 12000 лв., ведно с лихвата, считано от 14.07.2009 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: