1 Р Е Ш Е Н И Е № 389 гр. София, 10 декември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Валя Рушанова при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1034 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК, при условията на чл. 419, ал. 2 и с ангажирано основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 3 – поради възникване на обстоятелство, което не е било известно на съда при постановяване на атакуваното определение за прекратяване на наказателното производство, имащо съществено значение за делото. Образувано е по искане на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на определение на Пазарджишкия окръжен съд от 20 януари 2015 година, постановено по нохд № 641 / 2014 година, по реда на чл. 369, ал. 4 от НПК. В искането се твърди наличие на възникнало ново обстоятелство, свързано с отмяна на представен от обвиняемата Д. Н. на досъдебното производство болничен лист, което обстоятелство не е било известно на съда при прекратяване на наказателното производство срещу нея на посоченото по-горе основание. Претендира се възобновяване на наказателното производство спрямо обвиняемата Д. Д. Н.. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа искането за възобновяване на делото по отношение на Н., като намира, че не са налице законовите предпоставки за това. Обвиняемата Д. Н. участва в заседанието лично и със защитника си адвокат Ш. от САК, която изразява становище за недопустимост, а алтернативно – за неоснователност на искането за възобновяване на делото по отношение на Н.. Представя писмени бележки с подробни съображения, идентични с изложените в депозираното по делото възражение срещу искането за възобновяване, към което възражение е приложено и Експертно решение на Националната експертна лекарска комисия от 25. 02. 2015 година, касаещо визирания в искането болничен лист. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди доводите на страните и за да се произнесе, съобрази следното: Атакуваното по реда на възобновяването на наказателните дела определение е постановено на 20. 01. 2015 година на основание разпоредбата на чл. 369, ал. 4 от НПК. С него е прекратено наказателното производство срещу Д. Д. Н. по повдигнатите й обвинения по чл. 255, ал. 3 и по чл. 253 от НК на посоченото основание, а по отношение на останалите обвиняеми Ц. Н., Л. М., Й. К. и А. К., наказателното производство е продължило, като със същото определение съдебното производство е прекратено и делото е върнато за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения по отношение на Н. и К.. Наведените в искането и от страните по съществото на делото доводи, предпоставят произнасяне по предварителния въпрос за допустимостта на направеното искане. В искането се твърди, че след постановяване на атакуваното определение е възникнало ново обстоятелство, което не е било известно на съда при постановяването му. Това обстоятелство се изразява в издадено Експертно решение № 347 от 23. 01. 2015 година на ТЕЛК, общи заболявания при МБАЛ П. АД, с което е отменен болничен лист № 0861637, издаден на обвиняемата Д. Н. и представен от защитата й на досъдебното производство. Решението е приложено към искането в заверено копие, заедно със съпроводителното писмо от 17. 02. 2015 година на Регионална здравна инспекция – П.. Атакуваното определение е постановено в производство за разглеждане на делото от съда по реда на Глава двадесет и шеста от НПК „Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия” (чл. 368 – чл. 369, ДВ, бр. 71 / 2013 година). Производството е инициирано от молба на обвиняемата Д. Д. Н. от 19. 05. 2014 година, подадена до Окръжен съд – гр. Пазарджик, с искане да бъде разгледано делото, по което тя е привлечена като обвиняема преди повече от две години, а именно – на 28. 04. 2010 година. По така направеното искане е образувано нчд № 266/2014 година на Пазарджишкия окръжен съд (ПОС). По него съдът постановил определение № 205 от 06. 06. 2014 година, с което констатирал, че от повдигане на обвинението срещу Н. са изминали повече от две години, че в изтеклия четиригодишен период делото не е внасяно в съда, производството по него не е било спирано и поради това и на основание чл. 369, ал. 1 от НПК е върнал делото на прокурора, който в определения от закона тримесечен срок да осъществи правомощията си, като внесе делото в съда с обвинителен акт или със споразумение за решаването му или прекрати наказателното производство. На 05. 09. 2014 година ОП – [населено място] внесла обвинителен акт против Д. Н. и останалите четирима обвиняеми, посочени по-горе. По този повод е образувано нохд № 407 / 2014 година. ПОС, с разпореждане № 707 от 06. 10. 2014 година, прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на ОП – [населено място], за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения при назначаване на експертите от финансово-икономическата експертиза и при изготвяне на обвинителния акт, който не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Срещу разпореждането е подаден протест от прокурор при ОП – [населено място] и е образувано внчд № 444 / 2014 година по описа на Пловдивския апелативен съд (ПАС). Съдът се е произнесъл с определение № 460 от 14. 11. 2014 година, с което е потвърдил атакуваното разпореждане. На 17. 11. 2014 година делото е върнато в ПОС. На 17. 12. 2014 година ОП – [населено място] внесла отново делото с обвинителен акт в ПОС, с идентични на предходните обвинения срещу петимата обвиняеми. Образувано е нохд № 641 / 2014 година, по което съдът постановил атакуваното сега пред ВКС определение от 20. 01. 2014 година. С него констатирал, че в едномесечния срок по чл. 369, ал. 3 от НПК прокурорът е назначил нова съдебно-икономическа експертиза, извършил е ново привличане в качеството на обвиняеми на Й. К. и на Ц. Н. (последният вече като „помагач” в престъплението по чл. 255, ал. 3 от НК) и е пристъпил към предявяване на материалите по делото. Именно във връзка с новото привличане и с предявяването на материалите, съдът е констатирал допуснати нови нарушения на процесуалните правила по отношение на обвиняемата Д. Н., на която материалите на практика не са предявени, както и по отношение на обвиняемите К. и Н.. Затова и на основание чл. 369, ал. 4 от НПК съдът е прекратил наказателното производство срещу Д. Н., а на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за надлежно предявяване на разследването на обв. Ц. Н. и за надлежно привличане в качеството на обвиняема на Й. К.. Определението е протестирано от прокурор при ОП – [населено място]. Образувано е внчд № 43 / 2015 година по описа на ПАС, по което въззивният съд е постановил определение № 65 от 17. 02. 2015 година и е приел, че определението в частта му досежно прекратяването на наказателното производство срещу обвиняемата Д. Н. не подлежи на въззивна проверка съгл. разпоредбата на чл. 369, ал. 5 от НПК, а в останалата част е потвърдил определението на ОС. Така, определението е влязло в сила на 17. 02. 2015 година. Искането за възобновяване на наказателното дело по отношение на Д. Н. е направено от процесуално легитимирана страна, каквато е окръжният прокурор съгл. чл. 420, ал. 1 от НПК и в законния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, макар да не е подадено надлежно чрез съответния първоинстанционен съд и да липсват действия по администрирането му, съобразно изискванията на чл. 424, ал. 3 от НПК (разпореждане за изпращане на преписи от искането, за изпращане на самото дело на ВКС, съпроводително писмо и пр.). Тези нарушения на регламента обаче не могат да бъдат отстранени на този етап от производството, доколкото искането е породило деволутивното си действие, обосновавайки образуване на производство за възобновяване на делото и внасянето му за разглеждане в открито съдебно заседание пред ВКС. На следващо място, оспорен е съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, съгл. чл. 419, ал. 2 от НПК, която проверка е допустима при ограничен брой основания – само тези по чл. 422, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Затова, ВКС намира искането за допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно и съображенията за това са следните: Посоченото в искането основание за възобновяване на наказателното производство спрямо обвиняемата Д. Н., се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Фактическото основание за искането обвинението е съзряло в постановеното Експертно решение № 374 от 23. 01. 2015 година на ТЕЛК при МБАЛ [населено място], приложено към искането, с което е отменен болничен лист № 0861637, издаден на обвиняемата Н., за ползван домашен отпуск в размер на 20 дни, през периода 17. 11. 2014 година – 06. 12. 2014 година. Макар да не е изрично заявено и обосновано в искането, би могло да се изведе от съдържанието му твърдението, че именно ползването на този домашен отпуск в този период, е възпрепятствало предявяването на материалите от допълнителното разследване на Н., а това е преценено от съда като допуснато ново нарушение на процесуалните правила по смисъла и в срока по чл. 369, ал. 4 от НПК и то е обосновало прекратяването на наказателното производство срещу Н. на посоченото основание. ВКС намира за необходимо да акцентира върху няколко принципни правни положения, относими към конкретния казус и те са следните: Първо, от съществено значение е особеният характер на производството по Глава двадесет и шеста от НПК, чието единствено предназначение е да стимулира и обезпечи разумни срокове на протичане на досъдебната фаза на наказателния процес. Процедурата е контролна и е насочена срещу процесуално бездействие. Изцяло и единствено във властта на прокурора е да упражни предоставените му от закона правомощия в рамките на това производство. Второ, съдебното разглеждане на делото става възможно единствено поради сезирането на съда от обвиняемия с молба по чл. 368, ал. 1 от НПК и намесата на съда по реда на чл. 369 от НПК. На правото на обвиняемия да поиска разглеждане на делото след изтичане на посочените в закона срокове, съответства задължение на съда да извърши необходимите действия, гарантиращи реализирането на това право и тези действия са разписани в текста на чл. 368, ал. 2 и чл. 369 от НПК. Трето, хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК за възобновяване на наказателното дело съдържа две законови предпоставки, които трябва да са налице задължително и кумулативно – чрез разследване да се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил атакувания съдебен акт и те да имат съществено значение за делото. Неизменна е съдебната практика, че тези обстоятелства са „разкрити чрез разследване”, когато това е сторено по реда на Глава седемнадесета от НПК или в хода на съдебно следствие, вкл. в рамките на друго наказателно производство или в нарочно производство. Само по този начин те ще бъдат разкрити така, че да са установени по несъмнен и безспорен начин, за да се избегне неоснователната отмяна на влезлия в законна сила съдебен акт и засягането на стабилитета му. Четвърто, възобновяването на наказателните дела на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК няма предвид случаите, при които е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и които са в приложното поле на основанието за възобновяване по ал. 1, т. 5 на нормата, а компетентен да се позове на нарушението е не окръжният, а главният прокурор, при това в шестмесечен срок, който има обаче различен начален момент – влизане в сила на съдебния акт (в този смисъл вж. р. № 546/2010 година на ВКС, І НО, р. № 89/2015 година на ВКС, І НО и др.). В случая и двете законови предпоставки не са налице. Несъмнено, отмяната на болничния лист е обстоятелство, което не е било известно на съда при постановяване на атакуваното определение на 20. 01. 2015 година – решението на ТЕЛК, на което единствено се позовава обвинителната власт в искането си, е от 23. 01. 2015 година. Не би могло да се приеме обаче, че това обстоятелство е разкрито чрез „разследване” по смисъла на закона. Не са налице каквито и да било други данни, извън просто прилагането му в ксерокопие към искането за възобновяване, наред с писмо на РЗИ – П., изх. № 1-187 от 16. 02. 2015 година за изпращането му до ОП – П., на основание чл. 59 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (приет с ПМС № 83/2010 година, обн. ДВ, бр. 34/04. 05. 2010 година, бел. ВКС). Според посочения текст, регионалната картотека изпраща на ТП на НОИ първия екземпляр от експертното решение на ТЕЛК, след като е проверила, че всички страни са уведомени и срокът за обжалване е изтекъл, като решението се изпраща „… и на други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай.”. В случая, няма данни дали е извършена проверката за уведомяване на страните и изтичане на срока за обжалване, както няма данни и в рамките на каква проверка или производство е изискана и/или предоставена тази информация. В тази връзка, няма как да се избегне фактът, че въпросното експертно решение на ТЕЛК е отменено с решение на НЕЛК № 168 от 25. 02. 2015 година, втори специализиран състав по вътрешни болести, като болничният лист е потвърден. Копие от решението на НЕЛК е приложено към депозираното по делото възражение от защитата на обвиняемата Н. срещу направеното искане за възобновяване на наказателното производство срещу нея. Вярно е, че съгл. разпоредбата на чл. 426 във вр. чл. 353, ал. 5 от НПК, в производството по реда на Глава тридесет и трета от НПК не се провежда съдебно следствие и не се събират доказателства, поради което представеното с възражението експертно решение не може да бъде съобразявано. То обаче касае единственото визирано в искането обстоятелство като основание за възобновяване на делото и затова не може да бъде отминато. Свързаното с болничния лист обжалване и крайния резултат от него несъмнено биха станали известни на прокуратурата, ако бе провела разследването, което законът й вменява, вкл. чрез експертна проверка на конкретните обстоятелства относно причините и необходимостта от хоспитализирането на Н. през периода на болничния лист, възможността й да се яви или не на насроченото на 04. 12. 2014 година предявяване на материалите по делото, както и да се запознае изобщо с тях впоследствие на 10. 12. 2014 година в лечебното заведение и пр. Отделен е въпросът за това, по какъв точно начин отмяната на болничния лист с решението на ТЕЛК ползва тезата на обвинението като основание за възобновяване на наказателното производство срещу Д. Н., още повече по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. В тази насока липсват каквито и да било съображения и доводи в направеното искане. Наличието на уважителна причина и обективна невъзможност да бъде предявено разследването в рамките на визирания в закона едномесечен срок би могло да се обсъжда на плоскостта на евентуални допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, за каквато проверка обаче ВКС не е сезиран в предвидения в закона срок и от легитимираното за това лице. При изложените съображения, ВКС намира направеното искане за възобновяване на наказателното производство срещу обвиняемата Д. Н. за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на определение на Пазарджишкия окръжен съд от 20 януари 2015 година, постановено по нохд № 641 / 2014 година, по реда на чл. 369, ал. 4 от НПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.