Р Е Ш Е Н И Е № 449 София , 19.03.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1482 по описа за 2010 год. Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Я. Г. А., действаща като [фирма], [населено място], против решението от 25.05.2010г., постановено по в.гр.д. №382/2009г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 17.01.2009г. по гр.д.№705/2007г. на Кърджалийски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с правно основание чл.472, във връзка с чл.470 от ГПК/отм./, искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ и чл.108 от ЗС. Касационното обжалване е допуснато с определение №962 от 01.08.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: може ли купувачът по приватизационна продажба да иска нищожност на сделката, с която се е разпоредил с имота в забранителния срок по чл.41, ал.2 от ЗППДОбП/отм./. Настоящият касационен състав намира, че на поставения правен въпрос следва да се отговори отрицателно, по следните съображения: На купувача по приватизационната продажба се налага да търпи договорни ограничения на собствеността /включително да не продава обекта, предмет на приватизационната сделка, в определен срок/, поради специфичните обществени интереси, които държавата или общината удовлетворяват в процеса на приватизацията. Именно с оглед на тези интереси държавата, респ. съответната община, предявяват искове за нищожност на продажбите на приватизирани обекти в забранителния срок. С решение №16 от 23.03.2009г. по т.д.№442/2008г. на ВКС, ТК, Іт.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че нормата на чл.41, ал.2 от ЗППДОбП/отм./ /съгласно която предприятията и обособените части, изкупени по реда на чл.35, не могат да се продават в продължение на пет години от изплащането им/, е императивна и нарушаването й води до нищожност на сключената от купувача по приватизационна продажба разпоредителна сделка. Решението е постановено в производство по иск на Столична община /разпореден е приватизиран имот-общинска собственост/. С продажбата на обекта на приватизационната продажба в срока по чл. 41, ал.2 от ЗППДОбП/отм./ купувачът, който е закупил предприятието или обособената част при преференциални условия по чл.35 от ЗППДОбП, е нарушил забраната да не продава собствеността върху обекта на приватизационната сделка и поради това не може да се ползва от противоправното си поведение, и искът му за нищожност на сделката е неоснователен. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба З. М. Г. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Ответниците А. П. Д., Д. П. Д., Р. С. К. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Я. Г. А., действаща като [фирма] искове с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, с правно основание чл.472, във връзка с чл.470 от ГПК/отм./, искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ и чл.108 от ЗС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Основанието на твърдяната нищожност е, че атакуваната сделка има за предмет недвижим имот, придобит по чл. 35 ЗППДОП /отм./, като разпореждането в полза на новите приобретатели е осъществено в нарушение на чл. 41, ал. 2 от същия закон – преди да са изтекли 5 години от изплащане на цената по приватизационната продажба. Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за нищожност на договор за покупко-продажба, сключен с н.а.№154/1999г. е неоснователен по съображения, че разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗППДОбП/отм./, респ. чл.7.2 от договора за приватизационна продажба, сключен през 1996г., установяващи забрана за продажба на тези обекти в продължение на пет години от изплащането им, е установена в полза на продавача по тези приватизационни договори – държавата или съответната община, които имат правен интерес, да се позоват на нея и да искат прогласяване нищожността на такива сделки, а не в полза на купувачите по тези договори, които не могат да черпят права от собственото си недобросъвестно поведение. Крайният извод е в съответствие с дадения по реда на чл.291 от ГПК отговор, поради което касационната жалба е неоснователна и решението в частта по иска за нищожност е законосъобразно. Неоснователни са доводите на касатора, че неправилно не е отчетено, че договорът е сключен от него като продавач чрез пълномощник. Д. е неоснователен, тъй като правните последици настъпват в правната сфера на представлявания и не е оспорено и установено, че упълномощаването е за сключване на договор за продажба след изтичане на забранителния срок. Въззивният съд е изложил съображения, че купувачът по приватизационния договор, който е нарушел забраната за продажба на имота в определения срок, не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. С оглед на тези мотиви за неоснователност на иска за нищожност, не може да се приемат за основателни доводите на касатора, че съдът е разрешил спора по същество, без да мотивира неоснователност на иска. Правилно е прието с въззивното решение за неоснователен и иска за нищожност на договора от 1999г. поради нарушение на чл.10, ал.1 от ЗЗД/отм./. Продажната цена е платена към 20.05.1999г., т.е. при действието на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗД, според която паричните задължения трябва да се уговарят в местна монета, освен в предвидените в закона случаи. В разглеждания случай обаче цената на недвижимия имот е определена при наличие на валоризационна клауза в договора за продажба, че ще се заплати сума по курса на щатския долар към определен ден - левовата равностойност към деня на сключване на договора, поради което е налице валидна облигационна обвързаност, както правилно е приел и въззивният съд. С оглед неоснователността на иска за нищожност на договора за продажба от 1999г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.41, ал.2 от ЗППДОбП/отм./, правилно са приети за неоснователни и иска за нищожност на нотариалния акт от 1999г. на основание чл.472, във връзка с чл.470 от ГПК, положителния установителен иск за собственост и иска за ревандикация срещу последния приобретател на имота. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК то трябва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация З. М. Г. следва да се присъдят направените разноски по делото в настоящата инстанция в размер на 300лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението от 25.05.2010г., постановено по в.гр.д. №382/2009г. на Кърджалийски окръжен съд. ОСЪЖДА Я. Г. А., действаща като [фирма], [населено място], да заплати на З. М. Г. от [населено място], сумата 300лв. – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: