О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 477

[населено място], 08.08.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2194 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД срещу решение № 260 067/23.04.2021 г. по в. т. д. № 58/2021 г. на Апелативен съд Варна, с което е отменено решение № 260 231/11.09.2020 г. по т. д. № 2081/2019 г. на Окръжен съд Варна за осъждане на „Био Елит Енерджи“ ООД да заплати на касатора сума в размер на 59 713, 80 лв. – остатък по фактури №№ 570/2014 и 666/2015 г., и сума в размер на 17 605, 31 лв. – лихви за забава върху главниците.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Основният довод на касатора е, че въззивната инстанция неправилно е субсумирала установените по делото факти под хипотезиса на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като не се касае за периодични плащания. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, заявени при условия на алтернативност. В изложението се формулират въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Представлява ли „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземането на изпълнителя за възнаграждение по договор за консултантски услуги, чийто предмет е консултиране на възложителя за получаване на финансово подпомагане /субсидия/ по многогодишна мярка /проект, схема/, финансирана от публични фондове, при който изпълнителят се е задължил да извършва различни услуги, през различни периоди/етапи от многогодишния ангажимент на възложителя в зависимост от нормативно определените условия на мярката /какъвто е процесният договор за консултантски услуги за получаване на компенсаторни плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони, направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“ по реда и при условията на Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., издадена от Министъра на земеделието и храните/?“

2. „Представлява ли „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД парично вземане по договор, чийто падеж е обусловен от действията на трето за договора лице, т. е. представлява ли това вземане такова, чийто падеж настъпва през предварително определен интервал от време?“

3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора факти, на които се основават доказателствата за тях?“

По първия въпрос се твърди произнасяне на въззивния съд в отклонение от постановките на ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и от решение № 147/2019 г. по т. д. № 50 178/2016 г. на I ТО, решение № 235/2018 г. по т. д. № 726/2017 г. на II ТО, решение № 93/2015 г. по т. д. № 65/2014 г. на I ТО на ВКС. По втория въпрос се заявява противоречие с разясненията, дадени в решение № 152/2021 г. по т. д. № 385/2020 г. на II ТО, както и определение № 178/2021 г. по т. д. № 563/2020 г. на I ТО на ВКС. По третия въпрос се сочи разминаване със задължителна практика, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/2001 на ОСГК на ВКС и доразвиваща я казуална такава.

От касатора се заявява искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъдат уважени заявените искове в цялост ведно с присъждане на сторените разноски за всички инстанции.

В отговора на „Био Елит Енерджи“ ООД се оспорва касационната жалба като неоснователна, тъй като в нея се преповтарят доводите, изложени във въззивната жалба. Заявява се становище, че не са налице основания за допускане на касационен контрол, евентуално се заявява становище, че решението на Апелативен съд Варна е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по претенции на „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД срещу „Био Елит Енерджи“ ООД за заплащане на остатък от възнаграждение по договор за консултантски услуги, предоставени във връзка с кандидатстване на ответника за финансова помощ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програма за развитие на селските райони с действие 2007 – 2013 г. За задълженията да се изплати възнаграждение са издадени две фактури - № 570/18.12.2014 г. и № 666/18.12.2015 г., по които са направени само частични плащания. Отделно от това, са заявени претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава.

За да постанови решението си, с което отменя осъдителното решение на Окръжен съд Варна, съставът на Апелативен съд е констатирал, че спорът между страните не е по фактите, а по приложението на чл. 111, б. „в“ ЗЗД с оглед противопоставеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла давност по отношение на заявените с исковата молба вземания. За да приеме, че те са погасени, въззивният състав се е позовал на решение № 93/24.06.2015 г. по т. д. № 65/2014 г., I ТО, ВКС и е преценил, че поетото от ищеца задължение е да консултира възложителя за получаване на компенсаторни плащания като отделните дейности, които консултантът е приел да извърши, са в една своя част еднократни, други се дължат през определен период от време, а трети - през целия период на действие на договора, като всички те по вид и срокове са съобразени с изискуемите документи, които следва да бъдат приложени при кандидатстване за подпомагане по съответната мярка. Съставът е преценил, че вземането на изпълнителя за възнаграждение е за периодично плащане, чиято природа е разяснена с ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е заключил, че е приложимо правилото за тригодишната давност. Преценил е, че тя е изтекла през 2018 г. Тъй като исковата молба е била подадена по пощата на 16.12.2019 г., то е счел претенциите за плащане по двете фактури за погасени по давност и като такива – недължими. В мотивите съдът е посочил, че предявеният по т. д. № 546/2017 г. частичен иск е прекъснал течението на давностния срок само за заявената част от възнаграждението, впоследствие присъдена с решението. Непредявената част от вземането е останала извън предмета на делото и за нея давността не е спирала, нито е била прекъсната. Поради погасяване на вземанията за главници на основание чл. 119 ЗЗД съдът е преценил, че погасени се явяват и произтичащите от тях акцесорни задължения за лихви. С тези мотиви съставът на Апелативен съд Варна е отхвърлил изцяло предявените искове.

Налице е соченият от касатора селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, поставен под номер едно в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Той е обусловил ключовия за постановяване на въззивното решение извод, че е налице заявено за изпълнение „периодично плащане“, поради което е приложил нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и кратката тригодишна давност. Следователно, този въпрос притежава характеристиката на правен по смисъла на чл.280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 на ТР № 1/2010 г. по т. д .№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да бъде допуснато касационно обжалване за проверка на въззивното решение относно съответствието му с посочените от касатора ТР № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 147/2019 г. по т. д. № 50 178/2016 г. на I ТО, решение № 235/2018 г. по т. д. № 726/2017 г. на II ТО, решение № 93/2015 г. по т. д. № 65/2014 г. на I ТО на ВКС. Въпросът се нуждае от уточнение съобразно указанията, дадени с т. 1 на ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в следния смисъл : Какъв е характерът на вземането на изпълнител по многогодишен договор за консултантски услуги, по който е уговорено предоставянето на различен по вид услуги през време на изпълнението му, респективно какъв е характерът на задължението на възложителя?

Останалите въпроси, поставени в изложението на касатора, не обуславят достъп до касация, тъй като вторият въпрос не се явява от значение за разрешаване на спора и не е обуславящ изводите на въззивния съд, а третият въпрос е хипотетично зададен и не корелира с конкретни оплаквания в касационната жалба кои точно аргументи на касатора въззивният съд не е обсъдил и, ако беше обсъдил, би достигнал до различни правни изводи. Този въпрос касае правилността на въззивния акт, тъй като се оспорват изводите на съда по приложението на материалния закон. Очевидна неправилност не е обоснована от „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД, а и не се констатира от настоящия състав.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 546, 38 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 067/23.04.2021 г. по в. т. д. № 58/2021 г. на Апелативен съд Варна.

УКАЗВА на „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 546, 38 лв. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение до касатора с препис от определението.

След представяне на вносен документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.