Ключови фрази
характер на иска в заповедно производство * установителен иск в заповедно производство

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                         377

 

                                 гр. София, 15.06.2009 година

 

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 191  по описа за 2009г.

 

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Т” АД, гр. Р. срещу определение № 52 от 12.02.2009г. по в. ч. гр. д. № 58/2009г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено разпореждане № 5 от 06.01.2009г. по гр. д. № 4898/2008г. на Русенски районен съд, с което исковата молба на „Т” АД, гр. Р. е върната и производството по делото е прекратено.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че ищецът няма интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответника – длъжник в заповедното производство, а следва да предяви установителен иск. Излага съображения, че установителният иск няма да доведе до влизане в сила на заповедта за изпълнение, както и няма да може да се издаде изпълнителен лист. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено. В приложение към частната касационна жалба частният жалбоподател излага, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – за приложението на чл. 415 във връзка с чл. 422 ГПК.

Ответникът С. И. С. от гр. Р. не изразява становище по частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да потвърди определението на Русенски районен съд, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на предявения осъдителен иск. Съдът е изложил съображения, че искът по чл. 422 ГПК е от категорията на установителните, тъй като съгласно посочената разпоредба с него ищецът трябва да докаже съществуването на вземането си. Съдът не е възприел доводите на ищеца, че правилният иск е осъдителен, по съображения, че е дадена легална законова регламентация и с оглед правните последици на влязлото в сила решение по иска. Въззивната инстанция е посочила, че ако искът бъде уважен, ще отпаднат последиците на възражението и заповедното производство ще завърши с издаване на изпълнителен лист, а ако бъде отхвърлен – изпълнителен лист няма да се издаде. Съдът е заключил, че нормата на чл. 422 ГПК е обща, отнася се до двете заповедни производства, има императивен характер и предявеният осъдителен иск е недопустим.

С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с характера на иска по чл. 415, респективно чл. 422 ГПК. Този въпрос е съществен, тъй като от разрешаването му зависи изходът на делото и конкретно преценката за допустимост на предявения осъдителен иск. Доколкото изложеният въпрос е предмет на нова нормативна регламентация, по която все още липсва съдебна практика на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване на атакуваното определение на Русенски окръжен съд е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество.

Частната касационна жалба е неоснователна. Правилен е изводът на въззивната инстанция, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК следва да предяви при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 ГПК, е с установителен характер.становителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена сума в полза на заявителя, и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 422 ГПК, а след изменението на ГПК със ЗИДГПК /ДВ, бр. 42 от 05.06.2009г./ и в чл. 415, ал. 1 ГПК. Целта на предявяването на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. Ако искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. Целта на осъдителния иск е осъждане на длъжника да заплати определена сума, въз основа на което решение да бъде издаден изпълнителен лист. В заповедното производство /хипотезата на чл. 410 ГПК/ тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск. Правен интерес от предявяване на осъдителен иск ищецът би имал, ако не беше подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. При подадено заявление за издаване заповед за изпълнение и постъпило в срок възражение от длъжника, правният интерес на заявителя е да предяви установителен иск за съществуване на вземането – предмет на вече издадената заповед за изпълнение.

Поради изложеното правилно Русенски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, образувано по предявен осъдителен иск от заявителя след издаване на заповед за изпълнение и подаване на възражение от длъжника, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 52 от 12.02.2009г. по в. ч. гр. д. № 58/2009г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: