Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр.София, 29 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 19/2011 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Бургаската апелативна прокуратура против решение № 233 от 8.ХІІ.2010 год. по внохд № 261/2010 год. на Бургаския апелативен съд. В протеста се твърди, че въззивното решение е постановено при наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК и затова се иска неговата отмяна с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста. Подсъдимият Д. В. Т. и защитникът му искат оставяне на въззивното решение в сила. Намират, че при доказателствения анализ двете съдебни инстанции са стигнало до верния извод за липса на умисъл у Т. да прокара в обращение подправен паричен знак. Върховният касационен съд установи: С присъда № 26 от 18.Х.2010 год. по нохд № 401/2010 год. на Сливенския окръжен съд Д. В.Т. е признат за невиновен в това, на 6.ІІ.2010 год. в[населено място], С. община, да е прокарал в обращение подправена банкнота от 50 лева № АГ 5657101 със знанието, че банкнотата е подправена, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл.244, ал.1 НК. С протестираното решение горната присъда е потвърдена. Протестът е неоснователен. Не са допуснати процесуални нарушения при извършения от предходните инстанции доказателствен анализ, в каквато насока са изложените в протеста доводи, които нарушения да са ограничили правото на държавния обвинител да докаже повдигнатото и поддържано от него обвинение и да съставляват касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК. При безспорната липса на преки доказателства Т. да е знаел, че банкнотата от 50 лева, с която закупил от В.Г.К. ваучер на стойност 10 лева, е неистинска, съдилищата са направили обстоен анализ на подкрепящите обвинението косвени доказателства и обосновано са приели, че от тях не следва еднозначен извод относно умисъла на Т. за прокарване в обращение на неистински паричен знак. От субективна страна престъплението по чл.244, ал.1 НК се осъществява винаги с пряк умисъл, а нито един от подкрепящите протеста доводи не го установява. Дори съдилищата да бяха приели, че подсъдимият е чул казаното от В.К., че дадената й от него банкнота е фалшива, че след тази реплика е побягнал от магазина към очакващия го с включен двигател автомобил, че шофьорът на автомобила с ръка си е скрил лицето /Д.М./ и веднага потеглили с „много висока скорост”/В.К./, тези обстоятелства еднакво биха били индиция както Т. д а е з н а е л, т а к а и д а е п р е д п о л а г а л, че се разплаща с неистинска банкнота, т.е. биха дали основание да се изведе к а к т о п р я к, т а к а и е в е н т у а л е н у м и с ъ л. Не следва по-различен извод и от неоспорения от подсъдимия факт, че познава и е в приятелски отношения[населено място] Ст.Р., срещу когото има внесен обвинителен акт за извършено също по чл.244, ал.1 НК престъпление през нощта на 5 срещу 6.ІІ.2010 год. на бензиностанция „К.” в Сливен. При липсата на доказателства дори за отношение на Ив.Р. към предмета на престъплението или на такива, той да го е предоставил на Т., коментирането на този факт като относим към доказване субективната страна на вмененото във вина на Т. престъпление, е съвсем неуместно. Не може да бъде споделено, на последно място, и твърдяното в протеста, че банкнотата, с която Т. се е разплатил, имала „обективни характеристики” на фалшификат, които били „достъпни за подсъдимия” едно, защото „притежавал тази банкнота не за кратък период от време” според обясненията му и това му „давало възможност за установяване на физическите различия”, и второ, защото магазинерката В.К. веднага, „при поемането на банкнотата”, я разпознала като фалшива. Първото от тези твърдения предполага в сочения „не…кратък период от време” Т. да е сравнявал „физическите различия” и „обективни характеристики” на процесната банкнота с истински такива със същия номинал, при което да се е убедил в неистинността на прокараната в обращение, каквито доказателства липсват, а второто предполага наличието у Т. на специални знания и умения като на „банков касиер” за различаване между истински и неистински паричен знак /според експета Кр.К./, каквито доказателства също липсват. Оплакването за незаконосъобразност на протестираното решение не е развито като касационно основание по смисъла на чл.348, ал.2 НПК – неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти – нито е подкрепено със съответни доводи, налагащи обсъждане и отговор. Съобразно изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 233 от 8.ХІІ.2010 год. по внохд № 261/2010 год. на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: