Р Е Ш Е Н И Е № 279 гр. София, 21 май 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 780 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на осъдения Р. С. В., депозирано на 14.04.14 г, за възобновяване на ВНОХД № 77/14 по описа на Пазарджишки окръжен съд, по което е постановено решение № 41 от 11.03.14 г, с което е потвърдена присъда на Пазарджишки районен съд № 4 от 9.01.14, по НОХД № 1805/13. С първоинстанционната присъда подсъдимият Р. С. В. е признат за виновен в това, че за времето от 15.01.10 г до 23.04.10 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвал от неистински официални документи / копия на удостоверения за наследници /, като за самото им съставяне от него не може да се търси наказателна отговорност, с оглед на което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55 НК, е осъден на „пробация”, включваща мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично, за срок от осем месеца, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от осем месеца. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Твърди се, че осъдителната присъда почива на предположения, че молителят е осъден за несъставомерно деяние, че инкриминираните копия нямат характера на документ по смисъла на НК, че копията не са заверени по надлежния ред, че липсва годен предмет на документно престъпление, че не са касае за неистински официални документи, а за такива с невярно съдържание, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо / то не е съобразено с влошеното здравословно състояние на осъдения /. Иска се да бъде отменен въззивният акт, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишки окръжен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Въззивният съд е дал правилен отговор на въпроса за доказателствената обезпеченост на осъдителната присъда. Неоснователно се твърди, че присъдата почива на предположения. По делото е установено, че молителят се е снабдил с удостоверения за наследници на починалите си родители, в които като законни наследници са вписани той и сестра му / У. Н. /. По повод пререгистрация на превозно средство, останало в наследство, осъденият си е послужил с копия на цитираните удостоверения, в които молителят фигурирал като единствен наследник. На въпроса на служителките от съответната служба дали осъденият би могъл да покаже оригиналите, той отговорил отрицателно, като заявил, че ги е представил в друга институция. Вписването на осъдения като единствен собственик на превозното средство е извършено, въз основа на процесните копия, приети като годни да заместят оригиналите. Инкриминираните копия правилно са интерпретирани като документи по смисъла на НК / в съответната служба не е имало изискване за представяне на оригиналите /. От съществено значение за правната им природа е обстоятелството, че те са породили своя правен ефект и са обусловили промяна в регистрацията относно собствеността на превозното средство. Вярно е, че копията не са надлежно заверени, но и такова нормативно изискване не е имало. Верен е изводът на съдилищата, че копията са годен предмет на документно престъпление, тъй като същите носят всички белези на документ по смисъла на НК: конкретно писмено волеизявление на определено лице, което има правно значение. Ако деецът би представил оригиналите на преправените документи, то би се установило, че те имат идентично съдържание с копията, тоест, вписаното в документа волеизявление не изхожда от лицето, посочено като автор на документа. Когато предмет на престъплението е неистински официален документ, ирелевантно е обстоятелството дали документът е с вярно или невярно съдържание, тъй като неистинността на документа се свързва с авторството на волеизявлението. Съдебната практика е приела, че копието би могло да бъде годен предмет на документно престъпление / в този смисъл е Решение на ВКС, І НО, № 151 от 7.06.2011 г, по н. д. № 724/10 /. За субективната страна на деянието е от значение това, че деецът се е ползвал от неистински официален документ, съзнавайки, че документът е преправен / в тази насока е взето предвид, че молителят лично е получил автентичните удостоверения за наследници /. Следователно, липсват релевираните нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, тъй като доказателственият анализ е проведен в съответствие с изискванията на процесуалния закон, а приетите релевантни факти обуславят съставомерност по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, каквато е възприетата правна квалификация. Не може да бъде уважено искането за отмяна, по реда на възобновяването, на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, тъй като не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да обуслови такъв изход на процеса. Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. Отговорността на молителя е реализирана при хипотезата на чл. 55 НК, като е прието, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона, наказание се явява несъразмерно тежко. Като смекчаващи обстоятелства са отчетени добрите характеристични данни на дееца, чистото му съдебно минало, влошеното му здравословно състояние, обстоятелството, че след деянието превозното средство е декларирано пред данъчната служба като съсобствено между осъдения и сестра му. На молителя е определено наказание „пробация”, включващо двете задължителни пробационни мерки за срокове, гравитиращи към минимума. Ето защо, искането за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на осъдения се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. С. В. за възобновяване на ВНОХД № 77/14 по описа на Пазарджишки окръжен съд, по което е постановено решение № 41 от 11.03.14 г, с което е потвърдена присъда на Пазарджишки районен съд № 4 от 9.01.14, по НОХД № 1805/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: