Р Е Ш Е Н И Е   № 334   София, 09 юли 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                            ЕЛЕНА АВДЕВА     при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Юрий Кръстев дело № 266/ 2010 година Производството е образувано по повод касационен протест на Апелативна прокуратура гр. С. против въззивна присъда № 9 от 22.02.2010г. постановена по в.н.о.х.д. № 680/ 2009г. на Софийския апелативен съд. В протеста се сочи, че е допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК и се иска отмяна на присъдата и връщане делото да ново разглеждане от друг състав на съда.   Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него и изготвените допълнителни съображения.   Подсъдимите лично и чрез защитниците си намират протеста за неоснователен и правят искане присъдата да се остави в сила.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с присъда № 9 от 22.02.2010г. по в.н.о.х.д. № 680/2009г. е отменил изцяло присъда № 28 от 26.06.2009г. постановена по н.о.х.д. № 312/2008г. на Софийския окръжен съд, като вместо нея признал подсъдимите Ц. Б. Ц. и Т. А. Н. за невинни в това, че първият в качеството си на собственик и управител на „Паралеум” ЕООД- гр. С., а вторият в качеството си на пълномощник на „Паралеум” ЕООД- гр. С., на 02.02.2003г. на ГКПП – Калотина- Митница Калотина , в съучастие, като съизвършители , да са пренесли през границата на страната, без знанието и разрешението на митницата, стоки за търговски цели-общо 1049 мастербокса цигари на стойност 1 300 900лв. чрез използване на официален документ с невярно съдържание, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.317 вр. чл.304 от НПК, ги оправдал по обвинението по чл.242, ал.4 пр.1-во вр. ал.1, б.”б”,пр.3 и б.”д”/ в редакцията ДВ, бр.21/17.03.2000г./ ,вр. чл.20, ал.2 НК.   Съображенията, изложени в подкрепа на наведеното касационно основание в допълнението към протеста, се свеждат до неправилното признаване на подсъдимите за невинни по предявеното им обвинение. Твърди се, че във въззивния акт липсва категоричност, налице е противоречивост в мотивите и по същество не е ясно въз основа на какви фактически положения е направен правния извод за невиновност . Възразява се и срещу игнорирането на множество доказателствени средства, и изграждане вътрешното убеждение на съда,само на обясненията на подсъдимите и показанията на митническия служител свид. Николай И. Протестът е основателен, както по наведеното изрично с него касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, така и поради наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, аргументирани в допълнението към протеста. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че посочването в немотивирания протест на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не стеснява пределите на касационната проверка само до правилното приложение на материалния закон . Поначало касационният протест, респ. касационна жалба предопределят границите на касационната проверка. Действителната воля на касатора обаче намира своя израз в съображенията, изложени от него в подкрепа на наведените касационни основания. Именно за това и се изисква в касационната жалба или протест да се посочи не само в какво се състои касационното основание, но и данните, които го подкрепят, и искането, което се прави. Значимостта на тези изисквания е намерила отражение и в предоставената възможност до даване ход на делото касаторът писмено да направи допълнение към касационния акт. В настоящия случай не може да се приеме, че чрез допълнението се навежда ново касационно основание, макар ВКС по силата на конституционното си задължение, да следи за точното приложение на законите, да има право на цялостна проверка на съдебния акт. Въззивният съд е приел, че първата инстанция е изпълнила задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК и е подложила на анализ всички свидетелски показания , приобщените към доказателствения материал писмени доказателства, заключенията на неоспорените от страните техническа, комплексна, съдебно- графическа и съдебно- оценителна експертизи. Непосредствено след това съдът, за да даде отговор на двата, според него основни въпроса- възможно ли е било претоварване на процесния товарен автомобил в района между ГКПП- „Градина” и ГКПП- „Калотина”, както и извършен ли е физически контрол от свид. Н. И. за да се изясни какво е транспортирано- цигари или стари вестници, вместо да прецени доказателствените материали в тяхната съвкупност, следвайки хронологически действията на подсъдимите, тълкувайки всяко едно доказателство не изолирано, а в логическа връзка с останалите, излага версии, които нямат никаква доказателствена подкрепа. В дейността си по преценка на доказателствата, въззивният съд е допуснал и противоречиви изводи. От приложените по делото писмени документи, получени по линия на полицейския обмен и сътрудничество и които са доказателство, е установено, прието и от въззивния съд, че „с товарен автомобил марка Ивеко с рег. № 283 j 635 са превозвани процесните цигари и това обстоятелство не може да бъде игнорирано”. По същество не се оспорва и невъзможността да се претовари автомобила на територията между двата гранични пункта. Приема се, че двамата подсъдими са поддържали връзка с „ продавачите по документи на цигарите или поне спедиторите” , тъй като иначе е невъзможно да се обясни предварителното им знание за конкретното превозно средство и вида на стоката, която по- късно на наша територия се обявява като внос, оформят се съответните документи, извършва се сделката по прехвърлянето на вписаната като стари вестници стока и се получава съответната сума. Въззивният съд приема за установено по несъмнен начин участието на подсъдимите в оформянето на документите по вноса, освобождаването, продажбата и получаването на определената сума, приема, че има доказателства за извършени документни престъпления, по отношение на които е изтекъл давностния срок. Макар всички тези приети за установени факти са относими към обвинението за контрабанда, не се приема за доказано по несъмнен начин участието им в контрабанда на инкриминираните цигари. Този извод е неправилен. Той е последица от игнориране на най- съществените и относими за изясняване на предмета на доказване доказателствени средства, както и на допуснатото нарушение на материалния закон, защото дори и при приетите за установени факти извършеното от двамата подсъдими е престъпление по чл.242, ал.4 вр. с ал.1, б.”б” и „д”, вр. чл.20, ал.2 от НК.   Поради изложените съображения мнозинството от състава намери, че допуснатите, от въззивния съд при постановяване на оправдателната присъда нарушения са съществени и налагат отмяна на съдебния акт, и връщане на делото да ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.     Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.3,т.2 и 3 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ присъда № 9 от 22.02.2010г. постановена по в.н.о.х.д. № 680/2009г. на Софийския апелативен съд . ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:1./о.м./   2.   Особено мнение на съдията – докладчик Юрий К.   По релевирания в протеста касационен довод – за допуснато нарушение на материалния закон се развиват възражения, които по същество оспорват приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Поставя се под съмнение обосноваността на атакувания съдебен акт, досежно приетите от съда факти. Необосноваността не е предвидена в чл. 348, ал. 1 НПК като касационно основание. Касационната проверка на въззивната присъда или решение се извършва на базата, на приетото за установено от въззивния съд от събраните по делото доказателства.     В конкретният случай считам, че тази инстанция позовавайки се на събраните и проверени по предвидения в НПК ред доказателства по делото, е направила верен извод за не виновността на двамата подсъдими в извършване на инкриминираното деяние.     Въззивната инстанция, в мотивите на своя съдебен акт, е направила задълбочено обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Изложени са убедителни съображения, защо и на кои от тях изгражда вътрешното си убеждение по фактите включени в предмета на доказване. Следователно, то не се основава на произволно възприети фактически положения, а на подробен и сериозен анализ на данните от доказателствените средства, правилно оценени от нея, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин.     При така приетата от въззивният съд фактическа обстановка, направените правни изводи са напълно законосъобразни. Правилно е прието, че деянието на двамата подсъдими не е доказано така както изисква закона – по несъмнен начин, че съществуват хипотези, които изключват тяхно наказуемо поведение, че първоинстанционният съд в една определена степен е изградил убеждението си за виновността им на базата на предположения за достоверност, поради което след като са били събрани възможните доказателства е следвало да бъде постановена оправдателна присъда, което законосъобразно е сторил второинстанционният съд. Несъстоятелни са доводите в касационния протест, че от обективна субективна с. е осъществен състава на това престъпление. В мотивите към въззивният съдебен акт са били предмет на подробно обсъждане всички събрани доказателства, касаещи основният факт от предмета на доказване в процеса и в тази връзка са изложени убедителни и логични съображения, защо се приема, че лисват такива, които да доказват по един категоричен, несъмнен и неоспорим начин, че през границата на страната са преминали процесните цигари, че те са пренесени от двамата подсъдими, опосредено чрез действията на водача на превозното средство. Изложеното при преценката на свидетелските показания и писмените доказателства, обясненията на двамата подсъдими е законосъобразно, направено след внимателен и обстоен анализ на всички данни по делото. В съответствие с тях е и направения извод, че от всички събрани преки и косвени доказателства се налага единствено възможния извод: обвинението срещу двамата подсъдими не е доказано по несъмнен начин, така както изискват разпоредбите на чл. 303 НПК, че всяко съмнение по делото следва да се тълкува в полза на обвинените лица – in dybio pro reo.   Споделям изцяло изводите на въззивният съд, относно постановяване на оправдателната присъда. Считам, че мотивите му в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.     Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че не е установено по несъмнен начин, че двамата подсъдими са осъществили състава на посоченото престъпление по НК. За това, няма никакво основание за уважаване искането по касационния протест, за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В тази насока съдът не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 305, ал. 3 НПК в мотивите си е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.     Не следва да бъде обсъждано твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения и възраженията в тази връзка, наведени в допълнението към касационния протест. Съгласно разпоредбите на чл. 351, ал. 1 НПК, наред с другите изисквания е посочено, че в касационната жалба или протест, трябва да фигурират и касационните основания на които се позовава жалбоподателя, а в ал. 3 е предвидено възможност да се прави само писмено допълнение към тях, до даване ход на делото. Следователно, няма процесуално – законова възможност с писменото допълнение да се навеждат нови касационни основания.     Съдия - докладчик: