Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София, 16 ноември 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 530/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод касационна жалба, подадена от подсъдимата Д. Б. А. – Р., срещу въззивна присъда № 5/17.02.2022 г., постановена по в.н.о.х.д. № 615/2021 г., по описа на Окръжен съд - Враца. С жалбата подсъдимата атакува въззивния съдебен акт в частта, с която на основание чл. 45 от ЗЗД е осъдена да заплати на гражданския ищец „Автобусни превози“ АД - Враца сумата от 154 404, 85 лева, като твърди, че имотната вреда, която е причинила на гражданския ищец е в размер на 10 200 лева. В писмено допълнение към жалбата, подадено в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК, подсъдимата прави оплакване за допуснати при постановяване на въззивната присъда нарушения на процесуалния и материалния закон, изразяващи се в неправилното й осъждане за цялата сума по обвинителния акт, въпреки липсата на коректно обвинение за придобиването й чрез измамливи действия, осъществени спрямо гражданския ищец. Въз основа на това жалбоподателката претендира за отмяна на въззивната присъда, в частта с която е осъдена да заплати на гражданския ищец пълния размер на инкриминираната сума. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимата поддържа жалбата и твърди, че след 2016 год. инкриминираните суми са заплащани не от юридическото лице – граждански ищец, а от физическо лице, каквото обвинение обаче не било повдигнато с обвинителния акт. При това липсвали документи, удостоверяващи, че инкриминираните суми са излезли от патримониума на гражданския ищец „Автобусни превози“ АД - Враца и съответно последното нямало право на присъденото в негова полза обезщетение. Гражданският ищец - „Автобусни превози“ АД - Враца, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, поради което пледира за оставянето й без уважение. Подсъдимата в последната си дума моли жалбата й да бъде уважена. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 260017/ 24.03.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 908/2019 г. по описа на Районен съд - Враца, подсъдимата Д. Б. А. – Р. е призната за виновна в това, че за времето от 18.05.2016 г. до месец юни 2016 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала у свидетеля Г. Я. – Изпълнителен директор на „Автобусни превози“ АД - Враца, заблуждението, че ще подготви и внесе в Министерство на икономиката на Република България проектно - предложение по процедура BG16RFOP002 – 2.001 – Подобряване на производствения капацитет на МСП по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014 – 2020“ на Европейския съюз от името на „Автобусни превози 98“ АД - Враца, в резултат на което по нейно искане от „Автобусни превози 98“ АД - Враца й превели различни суми, с което на дружеството е причинена имотна вреда в размер на 10 200 лева, поради което и на основание чл. 209, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимата е оправдана по обвинението по чл. 210, ал.1, т. 5, вр. с чл. 209, ал.1 от НК; за периода от месец юли 2016 до 10.05.2017 г.; за обвинението особено големи размери и за разликата до 159 604, 85лв. Със същата присъда гражданският иск, предявен на основание чл. 45 от ЗЗД от „Автобусни превози 98“ АД - Враца срещу подсъдимата, е уважен за сумата от 5000 лева и е отхвърлен до пълния предявен размер от 159 604, 85 лева, като неоснователен. По протест на прокурор от РП – Враца срещу първоинстанционната присъда в ОС – Враца е образувано в.н.о.х.д. № 615/2021 г. С въззивна присъда № 5/17.02.2022 г., постановена по същото дело, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционният съдебен акт е отменен изцяло и вместо това подсъдимата е призната за виновна в извършване на първоначално повдигнатото й обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал.1 от НК, за целия инкриминиран период, считано от 18.05.2016 г. до 10.05.2017 г. и за цялата инкриминирана сума от 159 604,85 лева. С въззивната присъда е уважен предявеният граждански иск от „Автобусни превози 98“ АД - Враца срещу подсъдимата в размер на 154 404,85 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Подадената срещу въззивната присъда касационна жалба е допустима, тъй като е депозирана от страна, която има право на това, в законния срок за обжалване и срещу съдебен акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея доводи. На първо място настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи какъв е обхватът на касационния контрол. Пределите на касационната проверка са лимитирани от разпоредбата на чл. 347 от НПК, като касационната инстанция дължи произнасяне само по отношение на обжалваната част на съответния съдебен акт и на обжалвалите лица. Касационният съд може да излезе извън посочените предели единствено в хипотезата на чл. 347, ал. 2 от НПК и при констатиране на допуснати абсолютни процесуални нарушения или такова нарушение на материалния закон, което съществено накърнява конституционни признати права на подсъдимия. В тези случаи намесата на ВКС е легитимна предвид разпоредбата на чл. 124 от Конституцията на Република България, която го оправомощава да осъществява върховен надзор за точното и еднакво приложение на закона. Изложеното обуславя изискванията към съдържанието на касационната жалба, съответно на касационния протест. Съобразно нормата на чл. 351, ал.1 от НПК в иницииращите касационното производство документи следва да се посочат съдебният акт и частта от него, която се обжалва, в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят, съответно искането, което се прави на тази основа. Срокът, в който се подават касационните жалби и протести, е посочен в нормата на чл. 350, ал. 2 от НПК, като с неговото изтичане се преклудира възможността за касационно обжалване и протестиране и за релевиране на касационни основания. Затова в писмените допълнения, подадени в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК, могат да се правят уточнения и да се излагат аргументи и доводи в подкрепа единствено на вече заявените касационни основания, но не и да се сочат нови такива и да се разширява обхвата на обжалването извън визираните в жалбата или протеста части на съдебния акт. В касационната жалба, подадена от подсъдимата в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК, е посочено, че се обжалва присъдата на ОС – Враца в частта, с която подсъдимата е осъдена да заплати на „Автобусни превози 98“ АД - Враца сумата от 154 404,85 лева, като изрично е заявено, че въззивният съдебен акт не се атакува в останалата му част. Впоследствие, в писменото допълнение към жалбата, подадено извън срока за касационно обжалване, се сочи че освен в гражданската част се обжалва и наказателната част на въззивната присъда, която според подсъдимата е постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Развива се довода, че след юни 2016 г. подсъдимата е получавала пари от „Автобусни превози 98“ АД - Враца на друго основание – в резултат на въвеждане и поддържане у Г. Я. на заблуждението за плащания по вече одобрения проект, каквото обвинение не било посочено в обвинителния акт. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимата твърди и че след юни 2016 г. тя е получавала пари не от юридическото лице, а от физическото лице Г. Я., каквото обвинение не й е било предявено с обвинителния акт. Отделно от това защитата изразява виждането си, че по делото не са събрани доказателства за причинени на юридическото лице вреди, поради което подсъдимата незаконосъобразно е осъдена от въззивния съд. Допълнително въведените по описания начин оплаквания, извън срока за обжалване, са насочени не само срещу гражданската част на въззивната присъда, така както е заявено в подадената в срока за обжалване касационна жалба, но и срещу наказателно – осъдителната й част, като се сочи, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила – осъждане по обвинение, което не е предявено по предвидения процесуален ред. Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че съобразно изложените по – горе съображения, следва да излезе извън пределите, визирани в разпоредбата на чл. 347 от НПК, доколкото се твърди, че е нарушено основно право на подсъдимата – правото на защита, изразяващо се в забраната да бъде осъдена по обвинение, което не й е предявено с обвинителния акт. Проверката и на наказателната част на въззивния съдебен акт, в този случай, се налага и поради обусловеността на гражданската отговорност от наказателната, поради това, че основанието на гражданския иск в наказателното производство е деянието, предмет на обвинението, което в гражданскоправен аспект се явява деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Коректният преглед на обстоятелствената част и на диспозитива на обвинителния акт налага извод за неоснователност на изнесените от касатора твърдения. В обстоятелствената част на обвинителния акт ясно е посочено, че с действията си подсъдимата „…към 18.05.2016 г. с цел да набави за себе си имотна облага…. е възбудила у изпълнителния директор на „Автобусни превози 98“ АД – Враца – св. Г. Я. заблуждението, че ще подготви и внесе проектно предложение по процедура BG16RFOP002 – 2.001 – Подобряване на производствения капацитет на МСП по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014 – 2020“…., а за времето до 10.05.2017 г. е поддържала това заблуждение, като е настоявала, че проектът е внесен и одобрен, което налагало поредица от плащания за разходи за такси и самоучастие. Заблуден от тези действия и по искане на обвиняемата, св. Я. разпоредил плащания в нейна полза за общо 159 604,85 лв. за сметка на „Автобусни превози 98“ АД – Враца, с което на последното дружество е била нанесена имотна вреда в същия размер…“. В съответствие с обстоятелствената част на обвинителния акт е и неговият диспозитив, с който подсъдимата е обвинена в това, че : „За времето от 18.05.2016 г. до 10.05.2017 г. …. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала у св. Г. Я. – и. д. на „Автобусни превози 98“ АД – Враца, заблуждението, че ще подготви и внесе … проектно предложение……., в резултат на което по нейно искане от дружеството й превели различни суми и с това на „Автобусни превози 98“ АД – Враца е причинена имотна вреда в големи размери от 159 604, 85 лв.“. Обжалваната въззивна присъда е постановена въз основа и в пълно съответствие с рамката формулирана от прокурора в изготвения от него обвинителен акт, което опровергава твърдението на подсъдимата, че е призната за виновна по непредявено й обвинение. Неоснователно е и твърдението на защитника, изразено в съдебното заседание пред ВКС, за това, че имотната вреда била причинена на физическото лице – св. Я., но в обвинителния акт като ощетено неправилно е посочено юридическото лице / „Автобусни превози 98“ АД – Враца/, както и че липсвали доказателства за настъпила вреда за последното. В мотивите на постановената въззивна присъда контролираният съд правилно е приел, че измаменото физическо лице е изпълнителният директор на дружеството – св. Я. /доколкото измамливи действия могат да бъдат осъществени само спрямо физическо лице - Р.266-95-ІІ, Р- 264-98-ІІ/, но имотната вреда е причинена на юридическото лице, тъй като по нареждане на свидетеля от банковата сметка и от касата на дружеството са изтеглени паричните средства, които са преведени на подсъдимата по банков път, а след това и чрез „EasyPay“ АД. До това заключение въззивният съд е достигнал въз основа на задълбочения анализ на събраните по делото доказателствени източници: разходно – касови ордери, платежни нареждания, фактури, заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, показанията на свидетелите Я., Р. Я., Цв. Я., Н. И., правилно интерпретирани с оглед действителното им съдържание и смисъл, съобразно принципите на формалната и правна логика. Именно задълбочената преценка на посочените доказателства е дала основание на въззивния съд да приеме, че изплатените на подсъдимата парични средства са били част от имуществото на юридическото лице, с което св. Я., като изпълнителен директор, е имал правото да се разпорежда. Имотната вреда е настъпила за „Автобусни превози 98“ АД – Враца /както е посочено в обвинителния акт и е приел въззивният съд/ и следователно то има право на обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. При това контролираният съд правилно е счел и че е налице пряка причинно – следствена връзка между осъществените измамливи действия от подсъдимата и престъпния резултат от деянието - претърпените от гражданския ищец имуществени вреди. В този смисъл законосъобразно въззивният съд е счел гражданския иск за основателен в пълния му предявен размер. Въззивният съдебен състав обаче е надхвърлил правомощията си, като е отменил първоинстанционната присъда в гражданската й част и е уважил гражданския иск в пълния предявен размер, с изключение на сумата от 5200 лева – доброволно възстановена от подсъдимата по сметка на пострадалото дружество. Въззивният съд като контролно - отменителна инстанция проверява изцяло първоинстанционната присъда, както в нейната наказателна, така и в гражданската й част, независимо от основанията, посочени от страните. Съгласно разпоредбата на чл. 314, ал.1 от НПК въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и спрямо необжалвалите лица, ако има основания за това. Тези предоставени от законодателя широки правомощия все пак са ограничени от reformatio in pejus – забрана да се влошава положението на подсъдимия без да има съответен протест или жалба, в които да е материализирано именно такова искане. Посочената забрана е материализирана в разпоредбите на чл. 335, ал. 4 и чл. 336, ал. 2, чл. 337, ал. 2 от НПК и се отнася до наказателната част на постановената присъда и до наказателноправното положение на подсъдимия. Действително, по отношение на приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск такава забрана не е изрично закрепена в съответна правна норма. Липсата на законова разпоредба, съгласно правилото на чл. 88, ал.1 от НПК, изисква субсидиарното приложение на ГПК. В чл. 271, ал.1, изр. 2 от ГПК законодателят е предвидил като задължение за въззивния съд, ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя да не може да бъде влошено с новото решение. От това следва извода, че положението на подсъдимия по отношение на гражданския иск може да бъде влошено само при наличието на съответна жалба на гражданския ищец /вж. реш. № 502/2009 г. на ВКС по н. д. № 518/2009 г., ІІ н. о.; реш. № 283/2010 г. на ВКС по н. д. № №166/2010 г., ІІ н. о. /. В настоящия случай въззивното производство е образувано само по протест на прокурора. Съгласно разпоредбата на чл. 318, ал. 2 от НПК представителят на държавното обвинение има право да подава протест, когато счита, че постановената присъда е неправилна, т. е. когато са нарушени правата и законните интереси и на другите страни. С протеста на прокурора от РП – Враца е атакувана първоинстанционната присъда единствено в нейната наказателна част, като е направено искане за осъждане на подсъдимата по първоначално повдигнатото й с обвинителния акт обвинение. Присъдата на РС - Враца не е обжалвана от гражданския ищец и съответно от него не е постъпвало искане подсъдимата да бъде осъдена да заплати обезщетение в пълния предявен размер на граждански иск. Постановявайки въззивна присъда, с която първоинстанционната присъда е отменена в гражданската й част, а подсъдимата е осъдена да заплати обезщетение в пълния предявен размер на гражданския иск /с изключение на вече възстановената от нея сума в размер на 5200 лева/ реално контролираният съд е утежнил положението й без да е бил сезиран със съответно искане от гражданския ищец. Нарушението е съществено, тъй като сериозно накърнява правата на подсъдимата. То може да бъде отстранено от касационната инстанция, съобразно правомощието й по чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК. Въззивната присъда следва да бъде изменена, като се отмени в частта, с която подсъдимата е осъдена да заплати на гражданския ищец обезщетение за причинените с деянието вреди над уважения с първоинстанционната присъда размер от 5000 лева до размера от 154 404,85 лева, както и по отношение на осъждането й да заплати държавна такса за тази разлика в размер на 5 976, 19 лева, като в посочената част производството по гражданския иск следва да бъде прекратено. Въззивната присъда в останалата й част следва да бъде оставена в сила. Предвид изложените съображения и на основание чл. 354, ал.2, т. 5 и ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 5/17.02.2022 г., постановена по в.н.о.х.д. № 615/2021 г., по описа на Окръжен съд – Враца, като я ОТМЕНЯ в частта, с която подсъдимата Д. Б. А. – Р. е осъдена да заплати на гражданския ищец „Автобусни превози 98“ АД – Враца обезщетение за причинени с престъплението вреди за разликата от 5000 лева до 154 404, 85 лева, както и да заплати държавна такса за нея в размер на 5 976,19 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданския иск в същата част. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.