Р Е Ш Е Н И Е
№ 50037
София, 16.05. 2023 год.
В името на народа
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на десети април през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: Евгений Стайков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
с участието на секретаря Ина Андонова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 511 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата С. А. А. срещу решение № 711 от 19.11.2021г. по в.т.д.№ 803/2021г на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав за потвърждаване на решението по гр.д. № 12127/2019г. на Софийски градски съд, 13 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът с правно основание чл.23,ал.1 ЗГВБ-отм., предявен от С. А. срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките за заплащане на сума, представляваща гарантиран (по смисъла на чл.3 и чл.4 ЗГВБ-отм. и Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер - ДВ бр.12/1999г.-отм.) размер по влог в „КТБ“АД/н/. Пред въззивната инстанция цената на иска е намалена от 53 351.50 евро на сумата 39 976.69 евро и последната е предмет на потвърждаващото отхвърлянето на иска въззивно решение. То е постановено при участието на привлеченото от Фонда трето лице помагач „КТБ“АД/н/.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на иска за сумата 39 976.69 евро, или за сума, която според съда се явява покрита от гаранцията по влоговете съгласно ЗГВБ, със законните последици - лихви от завеждането на иска и разноски. Алтернативно се поддържа и искане за връщане на делото за повторно разглеждане от въззивния съд при невъзможност да бъде определен в настоящото производство точният размер на гарантираната част от вземането.
Поддържа се, че сумата по прехвърления на ищцата влог, съгласно приложимите към датата на цесията - 04.11.2014г. правни норми, се ползва от гарантираността, предоставена от ЗГВБ-отм. Касаторът акцентира, че преди цесията цедентът С. А. А. е притежавала два влога в „КТБ“: за 106 298.28лв. и за 53 361.50 евро (104 346.46 лв.) в общ размер 210 644.74лв. Към същия момент цесионерът С. А. А. е имала два срочни депозита в „КТБ“АД в общ размер 89 387.28лв.; предмет на цесията е влогът на С. А. в евро, в резултат на която сделка, цедентът остава с влог в банката от 106 298.28лв, а цесионерът, освен със сумите по предходните свои депозита, получава и вземане към банката в размер на сумата по евровия влог, или неговото вземане по трите пера е в общ размер на 193 733.74лв; същото е състоянието на правата на цедента и цесионера спрямо банката в деня на отнемането на лиценза на „КТБ“АД за банкова дейност - 06.11.2014г. С тези изложени аргументи се оспорва като очевидно неправилен изводът на САС, че цедентът не може да прехвърли никакви гаранционни права на ищцата. Поддържа, че в разрез с доказателствата по делото е възприетия в мотивите към обжалваното решение извод, че Фондът е изплатил на цедента сума в размер на 196 000лв. Посочва се, че счетоводната експертиза безспорно за страните е установила, че на цедента е платена от Фонда сума от 106 674.40лв., колкото е била експозицията на всички суми по влогове на С. А. в банката към 06.11.2014г., когато е отнет лицензът на банката, а изчислена към същия момент, на ищцата е изплатена сума от 89 456.91лв. Касаторът посочва, че въз основа на тези факти е постигнат резултат сумата по влога в евро да не участва при определянето на общата сума, върху която се разпростира гарантираността на влоговете на цедента, а от друга страна този влог и сумата по него, макар вече да са били прехвърлени на ищцата, не участват и в определянето на общата сума, върху която се разпростира гарантираността на влоговете на цесионера и ищец С. А.. Счита за „правен абсурд“ вземането по влог да „изчезне“ и да не участва при определянето на гарантирания от Фонда размер на средствата нито при цесионера нито при цедента, въпреки, че ЗБН-отм. в редакцията на чл.4,ал.3 преди изменението 2014г. не гарантира сумите по цедирани влогове само спрямо лица, извършили цесията след вземане на решението на БНБ по чл. 23,ал.1 - т.е. след решението за отнемане на лиценза на КТБ, а процесната цесия е осъществен факт преди отнемането на лиценза на банката - т.е. нейното извършване не влияе върху правата на цесионера спрямо Фонда.
В писмени отговори ответникът и третото лице помагач „КТБ”АД/н/, представлявано от лицата, заедно упражняващи правомощията на синдик на банката, оспорват основателността на касационната жалба.
Според ФГВБ договорът за цесия е нищожен като насочен към заобикаляне на закона, на максимално установения размер на гаранция по влогове на един вложител в банка с отнет лиценз, като насочен към постигане на забранен от закона резултат - вложителят С. А. да получи по-висок по размер гаранция от установената от закона за притежаваните от нея влогове. Акцентира се на наличието на родствена връзка между страните по цесията; на сключването на цесията в момент, към който обществените очаквания са лицензът на „КТБ” за банкова дейност да бъде отнет, и към който момент никое лице не би имало интерес от придобиване на вземане срещу неплатежоспособна банка; на придобиване чрез цесия на права от вложител, който има свои собствени влогове в банката. Като се позовава на разпоредбата на чл.4,ал.3 ЗГВБ в редакцията ДВ бр.101/2010г. в сила от 31.12.2010г., ФГВБ поддържа, че лицензът на „КТБ” е отнет на 06.11.2014г. в „10 часа”, а банковата сметка на цедента е дебитирана, съответно на ищцата/цесионер е открита нова сметка в 20 часа и единадесет минути - 12 часа след отнемането на лиценза. Поради това твърди, че ищцата е придобила права по влог след отнемането на лиценза на банката и на основание разпоредбата на чл.4,ал.3 ЗГВБ-отм. в посочената редакция, този влог не подлежи на гарантиране, още повече, че към този момент банката с отнет лиценз не е разполагала с право да открива банкови сметки на клиенти. По аргумент, че датата на изплащане на влогове в КТБ е 04.12.2014г., ФГВБ счита, че по отношение на спора е приложима и разпоредбата на чл.4,ал.3 ЗГВБ-отм.в редакцията ДВ бр.98/2014г., в сила 28.11.2014г., т.е. разпореждането с права по влог е в срока на действие на мярката по чл.116,ал.2,т.2 ЗКИ и не е покрито от гаранцията и на това основание.
В отговора на третото лице помагач КТБ”АД/н/, представлявано от лицата, заедно упражняващи правомощията на синдик на банката, се поддържа като правилен изводът в обжалваното решение, че не всяко вземане по влог е гарантирано от гаранционните разпоредби на ЗГВБ-отм. и когато влогът на цедента надвишава размера по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм., прехвърлителят на вземането не може да прехвърли повече права, от колкото има, т.е. прехвърлянията на сума над гарантирания размер, остават непокрити, независимо, че приобретателят има влог в поставената под специален надзор банка по-ниска от законово гарантираните 196 000лв.
С определение № 50678 от 21.12.2022г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по уточнения от настоящия състав правен въпрос: „Преминава ли върху приобретателя на права по влог - цесионер (при отсъствие на противна уговорка по смисъла на чл.99,ал.2 ЗЗД), заедно с прехвърлено вземане и вземането по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм. в обема, до който ФГВБ гарантира сумите по влоговете на цедента, независимо от броя и размера им, в банката - влогоприемател с отнет лиценз за банкова дейност.
В определението по чл.288 ГПК е посочено, че при положителен отговор, следва да бъде дадено и разрешение на въпроса до какъв размер покритието, осигурено чрез ФГВБ, ще премине върху цесионера за прехвърлените му чрез цесия права по влога.
В откритото съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Ответникът и третото лице помагач чрез своите процесуални представители заявяват подробно становище за неоснователност на предявения иск. Поддържат в евентуалност становище, че ако исковата претенция бъде счетена за основателна, по делото е установено, че ищцата е получила за цялото прехвърлено вземане в производството по несъстоятелност на „КТБ” по изготвените от синдика частични сметки за разпределение общо 25.07% като плащания (като се сумират получените от нея суми по първа, втора и четвърта сметки). Първа и втора сметка са обхванати от приетата пред първата инстанция експертиза, а за плащанията по четвърта са представени данни пред въззивната инстанция. Посочват, че е изготвена и пета сметка, за която не разполагат с данни. Представителят на ФГВБ представя подробни писмени бележки, в които посочва, че прехвърленото вземане в размер на 104 346.46лв. е негарантирано за сумата от 14 644.74лв. и е евентуално гарантирано в размер на 89 701.72лв. Изцяло се оспорва основателността на претендираното акцесорно вземане за лихви от датата на завеждане на исковата молба по съображения, основани на разпоредбата на чл.24,ал.1 ЗГВБ-отм. Претендират се разноски.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и данните по делото съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, намира следното:
Фактите по делото са безспорни:
Ищцата претендира вземане към ФГВБ, за което с влязло в сила решение, на основание чл.68,ал.3 ЗБН е допълнен списъкът по чл.67,ал.2 ЗБН с приети вземания на кредиторите на „КТБ“АД/н/ по възражението по чл.66,ал.6 ЗБН, предявено от С. А., и в с списъка на приетите вземания е включено вземане на С. А. в размер на 53 351.50 евро, произтичащо от анекс № 81013/23.05.2012г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит, което е придобито чрез договор за цесия, сключен със С. А. с поредност по чл.94,ал.1,т.4 ЗБН в редакцията ДВ бр.67 от 29.07.2003г.
За договора за цесия от 04.11.2014г., с който С. А. е придобила вземането на С. А. към „КТБ“АД, произтичащо от анекс № 81013/23.05.2012г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит, банката е уведомена на същата дата 04.11.2014г.
В предмета на спора не е въведен довод, че депозитът в евро, предмет на цесията, попада в изключението по чл.5,ал.1,т.1 от закона (влог на вложител при специални условия), непокрито от системата за гарантиране на влоговете.
Назначената по настоящата дело съдебно счетоводна експертиза е установила че:
Към 03.11.2014г. С. А. е била титуляр на срочен депозит в лева, открит на 03.07.2012г. със салдо към същата дата 03.11.2014г. - 81 978.50лв. и на срочен депозит в лева, открит на 15.08.2013г. със салдо към 03.11.2014г. - 7 408.78лв. (общо в размер на 89 387.28лв.);
На С. А. е изплатена гаранция в размер на 89 456.91лева, формирана от наличностите към 06.11.2014г. по двете посочени по-горе депозитни сметки;
Към 03.11.2014г. С. А. е била титуляр на преференциален безсрочен депозит в евро, открит на 23.05.2012г. със салдо към 03.11.2014г. - 50 963.28 евро и на срочен депозит в лева, открит на 23.05.2012г. със салдо към 03.11.2014г. - 106 298.28 лева;
На 06.11.2014г. е осчетоводено дебитирането на сметката на С. А. и кредитирането на сметката на С. А. съгласно договора за цесия със сумата 53 361.50 евро с равностойност съгласно експертизата - 104 346.46лв.
На С. А. е изплатена гаранция в размер на 106 674.40лв. като сумата на гаранцията е формирана от наличността към 06.11.2014г. по депозитната й сметка в лева.
Към момента на проверката вещото лице е установило, че вземането на С. А. към КТБ в размер на 104 346.46лв. (53 361.50 евро), произтичащо от извършената в нейна полза цесия, е частично удовлетворено по частични сметки за разпределение на суми между кредиторите на „КТБ“АД/н/ в размер на 20 829.59лв.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения, че цесията е нищожна като сключена в цел заобикаляне на закона - на разпоредбата на чл.4,ал.1 ЗБН-отм., тъй като цедентът е притежавал влогове, надхвърлящи горния праг на гаранцията от 196 000лв. и именно поради това С. А. е прехвърлила на сестра си С. А. вземането си по евровата банкова сметка. Счетено е, че договарянето по този начин е във вреда на „КТБ”.
Въззивната инстанция не е споделила решаващите правни аргументи на СГС за отхвърляне на иска, приемайки, че доказателствата не могат да обосноват извод за наличие на намерение у цедента и цесионера за заобикаляне на закона, поради което не следва да се приеме, че договорът за цесия е нищожен на това основание. По съществото на спора са следните съображения: Независимо от действителността на договора, искът е неоснователен. Съгласно установилата се съдебна практика, обективирана в решения на АС София, недопуснати до касация, както и в актове на ВКС - определението по т.д.№ 1234/2017г. на І т.о., не всяко вземане по банков влог е гарантирано от гаранционните разпоредби на ЗГВБ-отм. По специално при договор за цесия, когато влогът на цедента е с размер над гарантирания по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм., а имено 196 000лв., прехвърлителят на вземането не може да прехвърли на поемателя повече права, отколкото сам има - чл.99,ал.2 ЗЗД. При това положение всички прехвърляния на права по банков влог, които се отнасят до негова част над сумата 196 000лв., ще останат непокрити от гаранцията по ЗГВБ-отм., независимо, че получателят на вземането има влог при банката, която е поставена под специален надзор, на стойност, по-ниска от посочената сума. В случая се установява, че цедентът С. А. е прехвърлила на цесионера С. А. сума, която е обхващала част от вземането й по влога в „КТБ” АД за горницата над гарантирания й размер от 196 000 лева, а сума в последния размер е била изплатена на С. А. от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, поради което тя не е могла да прехвърли гаранционни права на ищцата. Ищцата е получила единствено вземане срещу обявената в несъстоятелност банка, и може да упражни правата си само спрямо нея, а не и срещу в фонда, който поема гаранционно задължение само за вече изплатеното на С. А., от което следва и че Фондът за гарантиране на влоговете в банките не дължи изплащане на претендираната в процеса сума.
Изводът на въззивната инстанция, че сума от 196 000лв. е изплатена на С. А. е формиран при същевременно приетото за установено посредством заключението на вещото лице, че на С. А. е изплатена гаранция от Фонда в размер на 106 674.40лв., формирана от наличността й по сметката в лева към 06.11.2014г.
Пред въззивната инстанция въззиваемият ФГВБ е представил доказателства, че остатъчното салдото по процесната банкова сметка на ищцата, след извършени до момента плащания в нейна полза съгласно сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на банката, е 40 660.87 евро. С оглед на това по искане на въззивника - ищец съставът на САС е допуснал намаление на цената на иска на сумата 39 976.99 евро като обезсилил решението на СГС за разликата до 53 351.50 евро.
Съображенията за допустимост на предявения иск предвид разпоредбите на чл.299 ГПК във вр. с чл.69,ал.2 и чл.63,ал.3 ЗБН са изложени в определението по чл.288 ГПК при дължимата преценка за допустимостта на въззивното решение. Аргументите са произтичащото от закона задължение на ФГВБ за изплащане на гарантиран размер по влогове, с оглед на което влязлото в сила решение, с което вземането на С. А. е включено в списъка на приетите от синдика вземания на кредитори на КТБ като такова по чл.94,ал.1,т.4 ЗБН (в редакцията ДВ бр.67/2003г.), не препятства упражняването на правата по материалноправния институт на държавното гарантиране на влоговете.
Правният въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, следва да получи отговор в хипотезата на конкретните факти, провокирали и обусловили допускане на касационното обжалване:
Приложимото за спора право, съгласно пар.5 ПЗР на сега действащия ЗБН, са разпоредбите на отменения ЗГВБ, а по отношение на лицата, които имат право на гаранция вследствие на придобиване на права по влог чрез цесия - разпоредбата на чл.4,ал.3 от отменения ЗГВБ в редакцията й преди изменението ДВ бр.98/2014г. (лица които са придобили права по влог вследствие на разпоредителни сделки с влога преди вземане на решението на БНБ за отнемане на издадената лицензия за банкова дейност).
Отнемането на лиценза на КТБ на дата 06.11.2014г. е последващо датата процесната цесия - 04.11.2014г., от което следва, че правата, придобити от нея, не се засягат от разпоредбата на чл.4,ал.3 ЗБН-отм.: нито в редакцията преди изменението й, защото цесията предхожда датата на отнемането на лиценза за банкова дейност; нито в редакцията ДВ бр.98/2014г. Тези права няма как да бъдат засегнати и от действието на изменената редакция, тъй като нормата е материалноправна и ограничителна, поради което при отсъствие на друго нормативно разрешение (за придадено обратно действие) би се приложила редакцията, която е в сила към момента на осъществяване на правопораждащите субективното право за получаване на гарантирания от закона размер на влога. Последващото по време ограничаване на правата на правоприемници на вложителите посредством изменението на разпоредбата на чл.4,ал.3 ЗГВБ-отм.(ДВ бр.98/2014г.), е неприложимо към материално право, възникнало в предходен момент. Трайноустановена е съдебната практика по отношение на действието на материалноправната норма във времето.
Отговорът на правния въпрос следва да бъде даден в хипотезата на отсъствие на обстоятелства, обуславящи изключването на прехвърлените права по влог от покритието на системата за гарантиране на влоговете; в хипотеза, при която по изложените по-горе съображения правата по процесния влог не се засягат от разпоредбата на чл.4,ал.3 ЗГВБ-отм., независимо в коя редакция на разпоредбата; и при отсъствие на изключенията по чл.5 (по отношение на вложители при специални условия), тъй като доводи за приложението на разпоредбата на чл.5 ответникът и третото лице негов помагач не са въвели в предмета на спора.
Също съобразно конкретиката на спора отговорът на правния въпрос е обусловен от обстоятелствата, че в резултат на извършената преди отнемането на лиценза на банката цесия, на цедента не е изплатена обезпечената от закона гарантираност на прехвърлената част от влога му, цесионерът също не е получил съответстващото на придобитото чрез цесия право на гаранция след възникването на задължението на Фонда по чл.23 от закона - да изплати задълженията на банката към нейните вложители; прехвърленото чрез цесията вземане към банката, което и при принадлежността му към патримониума на цедента, така и при преминаването му върху цесионера и сборувано с другите им влогове в банката, не надвишава сумата 196 000лв., не е получило обезпечението, гарантирано от закона.
По правния въпрос:
Със ЗГВБ-отм. е установен принципът на законна гарантираност на влогове в лева и чуждестранна валута като мярка за защита на вложителите в банките - част от системата за защита на влоговете. Правото на титуляря на гарантираност на влоговете му по чл.3 и чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм. е латентно, евентуално, неактивно облигационно вземане, което възниква при настъпване на предвидените в чл.23 от закона предпоставки и при отсъствието на ограниченията и изключенията, предвидени в чл.4, ал.3 и чл.5. От датата на решението на БНБ за отнемане на издадената лицензия за банкова дейност вземането по влога се трансформира в право по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм. Задължението на Фонда да възстанови вложените средства до гарантираните размери е обусловено от невъзможността търговската банка да стори това по причини, произтичащи от нейното финансово състояние, довело до отнемане на лиценза за банкова дейност. Фондът участва в изплащане на задълженията на банка към нейните вложители при отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка, т.е. вземането по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм. е към фонда, а не към банката, която е длъжник по договора да банков влог. Латентното право на гарантираност без да притежава същинските белези, характеристики и функции на гаранция или обезщетение, е своеобразно обезпечение по влога, предоставено от държавата, правно качество, принадлежност, характеристика, несъщинско акцесорно право към главното вземане и следва принадлежността на последното.
По разпореждане на закона, изводимо от чл.4,ал.3 ЗГВБ-отм. в приложимата за спора редакция ДВ бр.101/2010г., фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка и по отношение на лица, придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога, стига придобиването да е осъществено преди вземане на решението на БНБ за отнемане на лицензията за банкова дейност. Предвидените в ЗГВБ-отм. и Наредба № 23/1999г. за реда и условия за изплащане на гарантираните размери по влоговете-отм. има за цел в случаите на банкова несъстоятелност да обезпечи равномерно удовлетворяване на вложителите в банковата система, включително и такива, придобили права по влог вследствие на разпоредителни сделки с влога (стига, както се посочи, да не са налице ограниченията по чл.4,ал.3 и чл.5 ЗГВБ-отм.).
Върху приобретателя на вземане по банков влог, който придобива вземането в резултат на частно правоприемство преди решението на БНБ по чл.23 от закона, преминава и латентното право на гарантираност в същото непроявено състояние до размера, до който Фондът би гарантирал пълното изплащане на сумите по влоговете на цедента при настъпване на визираните в закона предпоставки - при преминаването на главното вземане в резултат на разпоредителна сделка с влога, върху приобретателя преминава и съществуващото в латентно състояние вземане към Фонда. Това, с което е обезпечено прехвърленото вземане ще ползва и приобретателя. Той придобива вземането с характеристиките и предимствата, които то е имало у стария кредитор. Така както при отнемане на лиценза за банкова дейност задължението към титуляря на влога е гарантирано от Фонда, така както за стария кредитор възниква вземане към фонда, така и новият ще има право да получи от фонда заместващото задължение на банката.
Гарантираността на влога е „принадлежност” по смисъла на даденото тълкуване на разпоредбата на чл.99,ал.2 ЗЗД в Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2021г. на ВКС по тълкувателно дело №2/2019г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на тълкувателното решение, понятието „принадлежност” по смисъла на чл.99,ал.2 ЗЗД е събирателно, а изброяването в разпоредбата е неизчерпателно, следва да се разбира като обезпечение на прехвърленото вземане в широк смисъл. Разбирано по този начин, задължението на фонда, което има за цел да осигури изплащане на компенсация, обезщетение на вложителите по гарантирани влогове, следва да обезпечи и вземането на цесионера.
Аналогично на разпоредбата на чл.99,ал.2 ЗЗД и ЗГВБ-отм. не въвежда изискване правото на гарантираност на влога като принадлежност на прехвърленото вземане да бъде изрично посочено като предмет на цесията. Латентното състояние на гарантираност на влоговете до законовоустановения размер като част от системата за гарантиране на влоговете не е идентично на неидивидуализирано вземане (каквото не би могло да бъде действителен предмет на цесия), тъй като при сключването на цесията размерът на гарантираността, размерът на защитената част на влога, е ясен и определяем. Прехвърленото с договор за цесия вземане към банка, прехвърля и „законовата гаранция” за него като принадлежност по смисъла на чл.99, ал.2 ЗЗД до размера по чл.4, ал.1 ЗГВБ-отм., която цедентът би имал към Фонда за всички свои влогове в банката при отнемане на лиценза й.
По тези съображения отговорът на правния въпрос е: Върху приобретателя на права по влог - върху цесионера (при отсъствие на противна уговорка по смисъла на чл.99,ал.2 ЗЗД) заедно с прехвърленото вземане преминава и потенциалното вземане на гарантираност на влога по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм. като принадлежност на прехвърленото вземане в обема, до който, ФГВБ би гарантирала сумите по влоговете на цедента, независимо от броя и размера им в конкретната банка-влогоприемател при отнемане на лицензията й за банкова дейност.
Вземането на приобретателя към ФГВБ е ограничено по два критерия:
1/До покритието, размера, обема, до които Фондът обезпечава вземането на първоначалния вложител-цедента към банката-влогоприемател с отнет лиценз за банкова дейност, т.е до размера, до който цедентът би имал право на „законова гаранция” от Фонда към момента на прехвърлянето;
2/Общият сбор на вземането на приобретателя към Фонда не може надвишава сумата по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм. по влоговете му в една банка - фондът гарантира пълно плащане на сумите по влоговете му в една банка, независимо от броя им до размер на 196 000лв.
Прилагането на тези два ограничителни критерия означава: че върху приобретателя ще премине само тази част от правото на гаранция, на която е имал право прехвърлителят (до размера на законовото покритие); че ако приобретателят има други влогове, вземането му към Фонда е също до лимитирания размер на държавното гарантиране на влоговете.
Така върху цесионера ще премине съответстващото на прехвърлените му права по влога право на гарантираност до такъв размер, така че общият сбор на вземанията му към Фонда да не надвиши сумата по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм. при същевременното изискване субективното право на цедента на гарантирания от закона размер по влоговете му да е в рамките на същата сума 196 000лв.
По правилността на въззивното решение:
Изцяло произволен и непочиващ на безспорните между страните факти по спора е изводът на въззивната инстанция, че цедентът С. А. е получила плащане от фонда в размер на 196 000 лева. Ако този фактически извод беше правилен, правилно би било и въззивното решение, но приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, както се посочи несъмнено е установила, че на С. А. е изплатена гаранция в размер на 106 674.40лв. като сумата е формирана от наличността към 06.11.2014г. по притежаваната от нея депозитна сметка в лева. По делото не е имало никакъв спор, че разликата до 196 000лв. не е изплатена на цедента.
Влоговете на цедента преди разпореждането с влога действително са били в размер над гарантирания по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм., а именно 210 644.74лв. - два срочни депозита: 106 298.28 в лева; и в евро с левова равностойност 104 346.46лв., последният от които е прехвърлен на ищцата, но решаващият извод на въззивната инстанция при тези факти, че всички прехвърляния на права по банков влог, които се отнасят до негова част над сумата 196 000лв. са непокрити от гаранцията по ЗГВБ-отм., е неточен. В хипотеза като процесната цедентът може да прехвърли права, тъй като той има такива - прехвърленото вземане е частично покрито от системата за гарантиране на влоговете в банките. Както се посочи, преди цесията влоговете на цедента не са покрити само до размер на сумата 14 644.74лв. (разликата между 210 644.74лв. и 196 000лв.). Г. размер на влога от Фонда спрямо прехвърлената сума 104 346.46лв. е 89 701.72лв. (разликата между сумата 196 000лв. и сумата 106 298лв. по влога, който е останал на цедента). Цесионерът има право на тази част от законовата гаранция - принадлежност към придобитото вземане до такъв размер така, че сборът със сумата по неговите влогове да не надвиши 196 000лв. В случая цесионерът има собствен влог в банката от 89 387.28лв., покрит от системата за гарантиране в този размер. Ведно с придобитото като принадлежност към цедираното вземане от 89 701.72лв., правото на ищцата по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм. е в общ размер на 179 089лв., т.е. сборът от двете суми е в рамките на 196 000лв.
Основателен е доводът на касатора, че въззивното решение има за резултат сумата по влога в евро да не участва при определянето на общата сума, върху която се разпростира гарантираността на влоговете на цедента, а от друга страна този влог и сумата по него, макар вече да са били прехвърлени на ищцата, не участват и в определянето на общата сума, върху която се разпростира гарантираността на влоговете на цесионера и ищец С. А.. Основателно е оплакването, че по логиката на въззивното решение вземането по влога, открит в евро, не участва при определянето на гарантирания от Фонда размер на средствата нито при цесионера нито при цедента.
Изложеното обуславя становището на настоящия състав за доказано вземане на ищцата във връзка с придобитите от нея в резултат на разпореждане с права по влог към Фонда в размер на 89 701.72лв. Този извод държи сметка за релевантните за спора обстоятелства, че чрез цесията е осъществено възникване на права по влог по смисъла на пар.1,т.1 ДР на ЗГВБ-отм.; че прехвърленото чрез цесията вземане участва при изчисляването на максималния праг на гаранцията по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм., заедно с останалите влогове на цесионера, както и че цесията е валидна.
Доводите на ответника, че договорът за цесия не е породил правно действие и е нищожен са неоснователни:
С даденото разрешение не се постига заобикаляне на закона и нарушаване на максимално установения размер на гаранция на влогове на един вложител в банка с отнет лиценз. Не се постига и непозволен от закона резултат, тъй като вложителят С. А. не получава по-висок по размер гаранция от установената от закона за притежаваните от нея влогове. Родствената връзка между страните не обуславя извод за нищожност на цесията. Действителността на сделката при твърдяно заобикаляне на закона се преценява към момента на сключването й, а не към по-късен момент; резултатът - непозволена от закона цел трябва да е постигнат веднага, а не са се предполага с оглед бъдещи условности. Неправилно е твърдението, че по делото е доказано намерението на страните за постигане на противоправен резултат. Сключването на договора за цесия в момент, към който според ФГВБ „обществените очаквания са лицензът на КТБ за банкова дейност да бъде отнет“, към който момент „никое лице не би имало интерес от придобиване на вземане на срещу неплатежоспособна банка“ при „очакваното и сигурно отнемане на лиценза на КТБ“ са твърдения и теза на ответника, които обаче не установяват наличие на намерение за заобикаляне на закона. Към момента на цесията лицензът на банката не е отнет, а поставянето й под особен надзор има за цел оздравяването й, а не нейния фалит. Неполучаването от цедента на насрещната престация (каквото не е установено по делото, а е защитно твърдение на ответника) не води до извод, че страните не са целели настъпването на типичните за тази сделка правни последици; същото е относимо и по отношение на възражението на ответника, че не е ясна и не е обяснима причината и мотивът за сключването на този договор от цесионера. Придобиването чрез цесия на права от вложител, който има свои собствени влогове в банката, също не мотивира становище за целено заобикаляне на закона, тъй като съобразно отговора на правния въпрос, цесионерът придобива право на гаранция, каквото цедентът щеше да има, ако не беше прехвърлил правата си по евровия влог, а същевременно придобитото чрез цесията вземане към банката няма за резултат придобиване гарантираност по влога, надвишаваща лимитираната от закона. Поради това възраженията за „търгуване с право на гаранция“ са неоснователни. Дали цесията е изгодна за цесионера е извън дължимата от съда преценка. Твърденията за нищожност на цесията подлежат на главно и пълно установяване от ответната страна, която се позовава на тях, каквото доказване в процеса не е проведено. Часът на дебитиране на банковата сметка на цедента, часът на откриване на новата сметка на цесионера, съпоставени с момента на отнемане на лиценза на „КТБ на 06.11.2014г. в „10 часа”, са без правно значение за спора и ирелевантни за приложение на разпоредбата на чл.4, ал.3 ЗГВБ -ред. ДВ бр.101/2010г. Защитната позиция на Фонда, че ищцата е придобила права по влог след отнемането на лиценза на банката и на основание разпоредбата на чл.4,ал.3 ЗГВБ-отм. в посочената редакция, този влог не подлежи на гарантиране, е неоснователна. Цесията произвежда действие по отношение на банката от момента, посочен в чл.99,ал.4 ЗЗД, който е настъпил на датата 04.11.2014г. Дали банката е разполагала с право да открива банкови сметки на клиенти е без правно значение за спора. Датата, на изплащане на влоговете в КТБ (04.12.2014г.) не е от значение за определяне възникването на материалното право за получаване на плащане от Фонда и е без значение за приложимото материално право. Твърдението на ФГВБ, основано на началната дата на изплащане на влоговете в гарантирания им размер, с което се аргументира приложение на разпоредбата на чл.4,ал.3 ЗГВБ-отм. и в редакцията ДВ бр.98/2014г., в сила 28.11.2014г., също е неоснователно.
Както се посочи, към настоящия момент е установено, че остатъчното салдо по сметката на ищцата, след извършени плащания в нейна полза съгласно частични сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на банката е 40 660.87 евро (видно от молба на ответника на л.56 от материалите по делото на САС), с оглед на което цената на иска е намалена на 39 976.99 евро. Съгласно твърденията на ответника и третото лице помагач в откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция е съставена и нова (пета) частична сметка за разпределение.
В приетия от настоящия състав размер на вземането на ищцата към фонда в резултат на извършената цесия - 89 701.72лв. (при претендирани 39 976.99 евро) не са отчетени и не са съобразени получените от ищцата суми в производството по несъстоятелност на КТБ по изготвените от синдика частични сметки за разпределение, не са отчетени извършените в нейна ползва погашения от частичните сметки и размерът, до който тя е удовлетворена при разпределение на осребреното имущество на банката. Дължимата в този смисъл преценка изисква необходимост от нови съдопроизводствени действия - чл.293,ал.3 ГПК, които следва да се извършат от въззивния съд като бъде съобразена и новата пета ЧСР, за която по делото не са представени доказателства, събирането на които не е допустимо в настоящото касационно производство, съответно фактът на удовлетворяване на ищцата с оглед петата ЧСР не е установен. Това изисква делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който да изясни чрез назначаване на нова счетоводна експертиза този релевантен за изхода на спора фактически въпрос към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, с оглед на което да определи конкретния дължим размер на претендираното вземане от Фонда.
По отношение на разноските е приложима разпоредбата на чл.294,ал.2 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
Отменя решение № 711 от 19.11.2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав по в.т.д.№ 803/2021г.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|