Р Е Ш Е Н И Е № 1 София, 15 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Кр.КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2188/2012 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Г. Е. К. за възобновяване на нохд № 2000/11г. по описа на Районен съд Благоевград,отменяване на присъдата от 29.03.2012г. и връщане на делото за ново разглеждане. Основанието на искането е разпоредбата на чл.423 НПК-К. е осъден задочно по реда на чл.269,ал.3 т.1 НПК. Представителят на Върховната касационна покуратура дава заключение за неоснователност на искането.Осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство.Участвал е лично в досъдебното производство,привлечен е като обвиняем на 12.11.2011г. и е разпитан в това му качество. След което се е укрил.Налице са били предпоставките за прилагане на чл.269,ал.3 т.1 НПК. Върховният касационен съд,трето наказателно отделение,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Районен съд Благоевград е признал подсъдимия Г. Е. К. за ВИНОВЕН в това,че на 02.04.2011г. срещу 03.04.2011г. в Благоевград от къща находяща се на ул.”Предел” №1 е отнел чужди движими вещи-сумата от 7 000 лева, от владението на М. Ф. Е.,без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно,поради което и на основание чл.195,ал.1 т.7 вр.с чл.194,ал.1 вр.с чл.28,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ затворнически режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. На основание чл.68 НК съдът е ПОСТАНОВИЛ наказанието от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА определено му по нохд № 1591/06г. на БлРС да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимирано лице в срока по чл.421 ал.3 пр.3 НПК, а разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: С разпоредбата на чл.423,ал.1 НПК законодателят е дал правна възможност на задочно осъдения да поиска възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство.Искането се уважава,освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил,поради което процедурата по чл.254,ал.4 не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена,не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В случая е налице първата хипотеза на законовата норма.Осъденият К. се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство. От данните по делото е видно,че на 12.11.2011г. К. е бил привлечен по обвинение по чл.195,ал.1 НК и разпитан като обвиняем.При разпита е заявил „Разбирам обвинението.Аз извърших кражбата” С постановлението за привличане той се е задължил да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване,като при неизпълнение на тези задължения,му се взема мярка за неотклонение. Видно е също така,че на 25.11.2011г. в Районен съд- Благоевград е внесен обвинителен акт срещу К. по чл.195,ал.1 т.7 НК и насрочено съдебно заседание за 16.02.2012г. Изпратената на адреса посочен от осъдения призовка с обвинителния акт ,е върната в цялост.В нея е отбелязано ,че лицето от месеци не живее на адреса.К. е призован и чрез съдебната охрана,която установява,че от 4 месеца К. не живее не посочения от него адрес.Съдът е искал справка от ГД”Изпълнение на наказанията”,както и от Националната база данни.Към момента на изготвените справки е установено,че К. не е задържан в затворите на страната или на друго основание по НПК.Няма данни също така,да е в арестите на страната. ` След като е направил възможното да призове К.,съдът е дал ход на делото на 29.03.2012г. по образуваното нохд № 2000/11. при условията на чл.269,ал.3 т.1 НПК с участието на назначения на 16.02.2012г. служебен защитник адв.С. Р.,провел е съдебно следствие и постановил присъдата . При така изложената хронология е видно,че съдебното производство е протекло без участието на осъденото лице единствено поради неговото недобросъвестно процесуално поведение.След приключване на досъдебното производство,К. се е укрил,с което е възпрепятствал призоваването,връчването на книжата по чл.254 ,ал.1 НПК ,както и участието му в образуваното съдебно производство.Той е напуснал адреса на който е бил призоваван от следствените органи и заминал за гр.Сандански.От материалите по делото е видно,че се установил при свои роднини без да уведоми съответните органи. При това положение няма основание за извод,че правото на лично участие на осъдения К. е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на съдебните органи.Съдът е направил необходимото за да призове лицето от посочения от него адрес,на който последният е бил длъжен да пребивава и получава изпращаните му съдебни книжа.Обстоятелството,че той е напуснал адреса и не уведомил надлежните органи,въпреки задължението поето от него в горепосоченото постановление,сочи единствено на желание да се укрие и избяга от правосъдието. Предвид изложеното ,съдът правилно е разгледал делото по реда на чл.269,ал.3 т.1 НПК,съгласно който делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия,ако той не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия,без да уведоми съответните органи. Правото да участва в наказателнто производство регламентирано в чл.55 НПК е накърнено ,не поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение,а поради умишленото укриване на осъденото лице,с цел да избяга от правосъдието. С оглед на изложеното, като е дал ход на делото при условията на задочна процедура по отношение на осъдения Г.К.,районният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,които да са довели до нарушаване на процесуалните права на осъдения,поради което искането за възобновяване на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение. Неправилно се сочи в писмените бележки,че съдът е бил длъжен да приложи процедурата на телефонното призоваване по чл.178,ал.1 т.8 НПК и уведоми осъдения по телефона наличен по делото.Първо разпоредбата се прилага само при бързи случаи на призоваване и,второ-по делото няма данни за наличен телефонене номер на осъденото лице.Трето в случая става въпрос за призоваване с връчване на съдебни книжа,което не може да се извърши по телефон,факс и пр. В искането на К. се сочи,че задочната присъда е издадена неправилно и той не е имал възможност за адвокатска защита.Както се посочи,по делото е участвал служебен защитник.Пред касационния състав назначеният по реда на чл.94 ал.1 т.6 НПК защитник поддържа,че осъденият не е бил редовно уведомен за съдебното заседание и съдът не е направил възможното съгласно закона за да го призове .Разбрал за присъдата едва при задържането му. Възражението не почива на данните по делото.Съдебното производство е приключило с участието на адв.Р. ,съдът е изпълнил задължението се по призоваване на осъдения на посочения от него адрес,а обстоятелството,че призовката и съдебните книжа не са му били връчени се дължи на укриването му и бягството от правосъдието.Съдът е извършил необходимите действия насочени към призоваване на осъдения,с оглед хипотезата на чл.269,ал.3 т.1 НПК-посочил е адрес за призоваване,но не е намерен или е променил същия без да уведоми съответния орган.Щателно издирване се провежда в случаите на чл.269,ал.3 т.2-когато местоживеенето на обвиняемото лице в страната не е известно. Воден от горните мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Е. К. за възобновяване на нохд №2000/2011г. по описа на Районен съд-Благоевград,отменяване на постановената на 29.03.2012г. присъда и връщане на делото за ново разглеждане. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: