Р Е Ш Е Н И Е                                            № 989/2009                                София, 24.03.2010 г.                                   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на десети декември две хиляди и девета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                  ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   с участието на секретаря Виолета Петрова                                                             изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 5132/ 2008 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С решение № 176 от 1.11.2007 г. по гр.д. № 60/ 2007 г. на районен съд гр. Б., оставено в сила с решение № 102 от 10.05.2008 г. по гр.д. № 1200/ 2007 г. на Д. окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Р. И. по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото за възстановяване на земеделска земя с площ 3 дка в землището на с. Р., като собственост на наследодателя й И. К. И. , починал на 19.01.1981 г. С определение № 559 от 29.06.2009 г. е допуснато обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Оплакванията в жалбата са за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответниците не вземат становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Според представените писмени доказателства- карти и регистри на земите в с. Р., имотна ведомост и заключението на техническата експертиза, се касае за имот, който е бил част от имотите на майката на наследодателя на ищцата- Б. К. И. , която притежавала в с. Р. общо 11,326 дка, показани като парцел ****Х-7а в кв.5 по румънски кадастрален план на селото от 1937 г. Искът се основава на твърдението, че след смъртта на майка си през 1936 г. синът й И. К. П. е придобил имота по давност и към момента на образуване на ТКЗС е бил единствен собственик, в полза на когото, респ. на неговите наследници следва да се признае правото за възстановяване по чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ. Представен е и списък на притежателите на перекендетни земи, където И. П. , живеещ в Д. , е посочен като собственик на три дка земя в с. Р., като по данни от Д. архив списъкът е съставен през 1950 г. За да отхвърли иска съдът е приел, че не е доказано обстоятелството майката на И. П. да е била собственик на земите, тъй като записването й в румънските карти и имотни ведомости се основавало на фактическото положение- заварване на лицето при заснемане на имота, а не на доказани права на собственост. По отношение списъка на перекендетните земи е посочено, че той отразява само констатациите на длъжностното лице, което го е съставило, но няма доказателствена стойност относно собствеността на имота. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението е необосновано, а направените изводи относно собствеността на имота са в противоречие с доказателствата по делото, което е довело до постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Неоснователно, и в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд, е становището, че след изменението на разпоредбата на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ съгласно ДВ бр.13/ 2007 г., с което се прие, че правото на собственост се доказва само с писмени доказателства, както и че писмени декларации или свидетелски показания са недопустими, страната не може да се позовава на придобивна давност, за да установи, че наследодателят й е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. Законът не изключва давността като способ за придобиване собствеността на земеделски имоти, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, а само ограничава доказателствените средства за установяването на това придобивно основание, а именно чрез писмени документи от вида на посочените в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, които обаче са само примерно изброени и видно от дадените примери създават един по-благоприятен и улеснен режим на доказване. В случая като се имат предвид доказателствата за имотите на Б. П. в с. Р., обстоятелството, че същата е починала през 1936 г., а ТКЗС е образувано през 1956 г. , както и че през 1950 г. синът й е посочен като притежател на перекендетни земи, следва да се приеме, че той действително е бил станал собственик към момента на коопериране на земите, на основание наследствено правоприемство и давност, след осъществяване на самостоятелно владение през необходимия по Закона за давността 20 годишен срок . По делото не са събрани доказателства, че данните от плановете и ведомостите, съставени от румънската държава, не отразяват собствениците, а само фактическите ползватели на имотите, поради което направените в противния смисъл изводи от окръжния съд са необосновани и не почиват на конкретни данни по делото. Представените от ищцата писмени доказателства са от категорията на тези по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, и след съвкупната им преценка, както и с оглед заключението на вещото лице, които потвърждава тяхната достоверност, следва да се приеме, че те са достатъчни, за да обосноват извод, че имотът е принадлежал първоначално на Б. П. , а към момента на образуване на ТКЗС негов собственик вече е бил наследодателят на ищцата И. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд подлежи на отмяна на основание чл.283, ал.2 ГПК и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на нови процесуални действия, следва да се постанови ново решение по съществото на спора с уважаване на предявения иск. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решение № 102 от 10.05.2008 г. по гр.д. № 1200/ 2007 г. на Д. окръжен съд и вместо тнова постановява: ПРИЗНАВА за установено по отношение на О. с. ”З” и О. Б. , правото на Р. А. И. от гр. Д., ул. “Г”, № 17 за възстановяване на земеделски имот- земя от 3 дка, находяща се в землището на с. Р., бивша собственост на наследодателя й И. К. И. , б.ж. на гр. Д., починал на 19.01.1981 г. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: