Р Е Ш Е Н И Е № 159/2015 г. гр. София, 11.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 4532 по описа за 2015 год., взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на Ц. В. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Г. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 135 от 7.04.2015 год. по гр. д. № 94/2015 год. на Софийския окръжен съд. С него след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от молителя против С. В. А., Ц. Ц. М., Й. В. Г., А. И. М. и Н. Г. В. иск за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] М. /М./ Г., починал на 18.05.1980 год., е бил собственик на следния недвижим имот: част от нива, цялата от около 0.600 дка /а съгласно заснемане в реални граници с площ от 832 кв. м./, находяща се в землището на [населено място], м. „К.”, при съседи: път, дере, наследници на С. Ц. и наследници на Н. М., която част сега представлява част от имот № 016059 по картата на землището и е с площ от 162.60 кв. м., заключена между т. т. 6,7,8,Ж съвпадаща с т. О/,Р,З,6 на комбинираната скица - приложение № 2 към заключението на вещото лице Т.. Молителят поддържа в молбата за отмяна, че след влизане в сила на решението на окръжния съд узнал ново обстоятелство от съществено значение за делото, а именно наличието на картографски източник за данни за местоположението на границите на имотите на страните, в т. ч. границата между тях отпреди образуване на ТКЗС и непосредствено след този момент и представя като нови писмени доказателства от съществено значение за делото две аерофотоснимки от 1946 год. и 1966 год. Поддържа, че това обстоятелство не му е било известно по време висящността на производството по делото, което му е попречило да представи тези аерофотоснимки и чрез тях да установи местоположението на спорната граница между двата съседни имота от преди образуване на стопанството, с оглед установяване основателността на предявения от него иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно спорния имот. Ответниците С. В. А., Ц. Ц. М., Й. В. Г., А. И. М. и Н. Г. В., чрез пълномощника им адв. М. Н., оспорват молбата като неоснователна по съображенията в представен писмен отговор. Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните въз основа данните по делото, намира следното: С влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, е отвърлен предявения от молителя иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като от събраните доказателства не се е установило, че към момента на образуване на ТКЗС спорният имот е бил част от имота, собственост на неговия наследодател. Съдът приел, че нито един от топографските елементи /стълбове, ограда, овощни дървета/ не може да бъде доказателство за границата между имотите на наследодателите на страните към момента на образуване на стопанството, тъй като датират след този момент, вкл. и наличните топографски карти от 1962 год. и 1989 год. Установеният от показанията на един от разпитаните свидетели такъв – дънер от слива, обозначен на скицата, приложение № 2 с т. 13, не е достатъчен да се установи по несъмнен начин точното разположение на границата между двата имота, като съдът е изложил подробни съображения за мотивиране на отхвърлителното решение. Решаването на спора за собствеността на спорния имот към миналия момент на образуване на стопанството е предпоставен от установяване местоположението на границата между двата съседни имота, собственост на наследодателите на страните към този минал момент, поради което и представените с молбата за отмяна аерофотоснимки, едната от които от преди този момент /от 1946 год./ съдържат информация за това обстоятелство. Непредставянето им в хода на разглеждане на делото не може да се вмени във вина на молителя, тъй като същият не е могъл да знае за съществуването им, още повече, че същите не са били предмет на обсъждане и от изготвените по делото експертизи. По делото липсват категорични данни да е съществувала информация за извършвано заснемане на землището на [населено място] в периода преди образуване на стопанството, още повече, че същото е осъществено от военно формирование, в чийто архив се съхраняват данните, поради което и следва да се приеме, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед на това влязлото в сила решение на окръжния съд следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като новото разглеждане следва да започне от процесуалните действия по допускане и събиране на доказателства за обстоятелството за местоположението на границата между имотите на наследодателите на страните към миналия момент преди образуване на ТКЗС с оглед данните в представените с настоящата молба за отмяна аерофотоснимки. Разноските за настоящето производство следва да се присъдят с решението по съществото на спора, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 135 от 7.04.2015 год. по гр. д. № 94/2015 год. на Софийския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: