Решение по т.д. № 2014/13 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. Р Е Ш Е Н И Е №. 19 гр. София, 21.02.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 18 февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело № 2014/13г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.В. срещу решение №2453 от 10.12.2012 г. на Варненски окръжен съд по в.гр. д. №3059/2012 г., с което е потвърдено решение № 3366/18.07.2012 на Варненски РС по гр.д. №1910/2012 г. , с което е признато за установено, че [фирма]-гр.В. не дължи на касатора сумата от 24 152,71 лева по коригирана сметка за консумирана ел.енергия за периода: 14.11.11 г.до 13.01.2012 г. за обект в [населено място], [улица]. Навеждат се конкретни оплаквания, които се свеждат до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска като неоснователен. Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна . . С определение №659 от 08.10.2013 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на спора правен въпрос: за правната възможност на доставчика на ел.енергия да извърши последваща промяна в сметките на своите абонати в насока заплащане на цената на консумираната ел.енергия в съответния обект, в случаите на установена пълна липса на средството за техническо измерване /СТИ/, поради отстраняването му, което е довело до липса на отчетен разход на ел.енергия, но при налична реална консумация на такава от страна на абоната за същия период. . Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че дружеството- ищец по отрицателния установителен иск е страна по договор за доставка и потребление на ел.енергия за процесния обект със свой клиентски и абонатен номер. С констативен протокол №020671/13.01.2011 г. е извършен преглед на монтираното в обекта средство за техническо измерване/СТИ/ на консумираната ел.енергия от абоната.От констатациите в протокола потвърдени от заключението на СТЕ приета по делото се установява, че към датата на проверката СТИ е било отстранено изцяло и за отчетния период е заплатена 0 кв/ч енергия, при реална консумация от страна на ползувателя в обект хлебозавод, което е обусловило корекция на сметката за ел.енергия за съответния минал период с начисляването на процесната сума от страна на [фирма]-гр.В. в тежест на ползувателя. Съдът е счел,че така извършената корекция за минал период на сметката за консумирана ел.енергия е незаконосъобразно действие, тъй като липсва законово основание за това. Позовал се на практика на ВКС в този смисъл/решения по чл.290 ГПК/, от които следва, че с оглед липсата на нормативна база за корекция и на възможност за безвиновна договорно отговорност, съответните клаузи в ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на които се извършва подобна корекция на сметките на потребителите на ел.енергия са нищожни. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: Същият се свежда до специфичната за настоящия казус ситуация, в която е установена пълна липса на средството за техническо измерване /СТИ/, което е довело до липса на отчетен разход на ел.енергия, но при налична реална консумация на такава от страна на абоната за същия период. Следователно въпросът касае случай, който не попада в хипотезата, когато е установено неточно измерване или външна намеса в средството за техническо измерване като основание доставчикът едностранно да санкционира абоната, начислявайки в негова тежест стойността на недоказана като реално количество консумирана ел.енергия, при това без установяване на вина на последния и при липса на предвидена в закона възможност за това само на основа Общите условия, която е принципно отречена в константната практика на ВКС, на която се е позовал и въззивният съд при постановяване на обжалваното решение. Доколкото, обаче доставката на ел.енергия представлява най-общо по своята правна природа договор за продажба на специфичен вид стока, то за нея важат правилата за продажба в ЗЗД, включително тези в чл.183 и чл.200 ЗЗД, според които основното задължение на купувача е да заплати цената на закупената от него стока/ в случая на консумираната ел.енергия/. Ето защо, доставчикът на електроенергия има право на заплащане на цената на същата, съобразно реално консумираното количество от абоната през съответния период в случаите, когато е установено отстраняването на надлежно поставено преди това средство за техническо измерване и е налице потребление на ел.енергия в обекта през същия период. При корекцията на сметката в този случай следва да се установи действително потребеното количество енергия за периода в съответния обект, като се съобразят наличните консуматори, тяхната мощност, както и натоварването им по време и обем, въз основа обичайното за същия период функциониране на обекта, според неговото производствено, търговско, битово или друго конкретно предназначение. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Съдът при произнасяне на решението си не се е съобразил с материалноправните разпоредби на чл.183 и чл.200 ЗЗД относно задължението на купувача да заплати цената на стоката-отменително основание по чл.281 т.3 ГПК. След отмяната на обжалваното решение делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане от друг състав, поради необходимостта от събиране на доказателства за установяване на действителното количество ел.енергия консумирано в конкретния обект за процесния период. В изпълнение на задълженията си да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна/чл.7 ГПК/ и да осигури възможност и съдействие на страните за установяване на фактите от значение за решаване на делото/чл.10 ГПК/, при повторното разглеждане по същество съдът следва при условията на чл. 195 ал.1 ГПК да назначи експертиза със задача: да се установи действително потребеното количество ел. енергия за процесния период 14.11.11 г.до 13.01.2012 г. в конкретния обект- хлебозавод в [населено място], [улица], като се съобразят наличните консуматори на ел.енергия , тяхната мощност, както и натоварването им по капацитет и време на база произведеното количество готова продукция за същия период. За изготвянето на заключението при необходимост по преценка на съдебния състав може да се включат едно или повече вещи лица от съответната специалност / комбинирана експертиза/. Разноски не се присъждат, предвид разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК. С оглед изложеното, ВКС, ТК, ІІ т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №2453 от 10.12.2012 г. на Варненски окръжен съд по в.гр. д. №3059/2012 г.. ВРЪЩА делото на основание чл.293 ал.3 ГПК на Варненски окръжен съд за повторно разглеждане от друг състав при съобразяване с указанията по прилагане и тълкуване на закона. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.