Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * нищожност на административен акт * право на изкупуване от ползвател * земеделски земи * правен интерес * възстановяване правото на собственост * косвен съдебен контрол


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

София, 25.01.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1302 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Г. и М. П. Г. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 22.07.2009г. по гр.д.№1645/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстнационния съд,с което е прието за установено по отношение на Е. Й. Г.,П. Й. Николова,Д. Атанасова П.,Х. А. Х.,Д. С. А., Ф. Х. Т.,И. Х. Г. и К. Х. Д.,на основание чл.120 ГПК/отм./ заместили Х. И. А., Ж. Т. А.,Д. А. С. и И. А. П.,че Л. Г. Г. и М. П. Г. не са собственици на реална част от недвижим имот,находящ се в землището на кв.В. на[населено място],м.”М. Г.”, представляващ имот №539 по ПНИ на СО”А. мак”.
С определение №170/22.01.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 по въпроса за правомощията на съда при наведен довод за нищожност на индивидуален административен акт.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е недопустимо,тъй като не е налице правен интерес от воденето на производството,доколкото на предявилите иска лица не е възстановена собствеността върху имота, предмет на предявения отрицателен установителен иск-имотът,придобит от касаторите и имотът,възстановен на предявилите иска лица не се засичат. Поддържат също така,че при наличие на възможност за предявяване на осъдителен иск предявяването на установителен е недопустимо. Навеждат и доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила-непроизнасянето на съда по наведените от тях доводи за нищожност на решението на ОСЗ-В. №1543/02.04.2008г.,както и за неправилност на извода на съда,че не е налице учредено право на ползуване,което да се е трансформирало в право на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.Молят обжалваното решение да бъде обезсилено и производството по делото-прекратено, респ. решението на въззивния съд да бъде отменено и предявеният срещу тях иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответниците по касационна жалба изразяват становище,че същата е неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор,както и в писмени бележки,представени в о.з.,проведено на 20.01.2011г.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ е предявен отрицателен установителен иск.
С обжалваното решение,постановено на 22.07.2009г. по гр.д.№1645/2008г. В. окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният иск е уважен.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че не е установено в полза на праводателя на ответниците по предявения иск да е било налице валидно учредено право на ползуване върху процесния имот, даващо му правото да изкупи същия по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ-представеното по делото препис-извлечение от протокол №14/16.09.1967г. на ИК на Окръжния народен съвет не е подписано от председателя на ИК, т.е. е неавтентичен документ,а друг акт,удостоверяващ предоставено право на ползуване по делото не е представен,доколкото в самия протокол няма посочени нито местност,нито граници на имота.
По направеното възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес съдът е приел,че за предявилите иска лица е налице правен интерес от избраната установителна защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск,тъй като в тяхна полза е постановено решение за възстановяване на собствеността от ОСЗ-В.,но реституционният вещнотранслативен ефект ще настъпи едва с издаване на заповед по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ,ако правото на ответниците по иска,в чиято полза такава заповед е била издадена,бъде отречено. Прието е,че представеното пред въззивния съд решение №1543/02.04.2008 на ОСЗ-В., постановено по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ,с което е поправено решение №1036/10.12.2003г. досежно имота,собствеността върху който се възстановява, не представлява самостоятелен титул,а правната му последица е да поправи допусната в предходно решение очевидна фактическа грешка и по този начин двата административни акта да станат едно цяло.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за правомощията на въззивния съд при наведен довод за нищожност на индивидуален административен акт с оглед указанията,дадени в т.2 на ТР№2/1991г. на ОСГК на ВС и т.4 на ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС.
В т.2 на ТР №2/1991г. на ОСГК на ВС са изложени съображения,че доколкото актът на администрацията има значение за разрешаване на възникнал между страните гражданскоправен спор,съдът може да контролира нищожността и с оглед на това да приеме съществуването или не на определено правоотношение по пътя на косвения съдебен контрол. В същия смисъл са и указанията досежно пределите на косвения съдебен контрол върху индивидуалните административни актове,постановени в производството по възстановяване на собствеността,осъществяван в исковото производство по спорове за право на собственост,дадени в т.4 на ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС по т.д.№5/2005г.,като в същото е прието, че косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност,но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция. Според настоящия състав така даденото разрешение следва да намери приложение и при възражение за нищожност или материална незаконосъобразност на решение за възстановяване на собствеността,постановено по реда на ЗСПЗЗ и доколкото възражението се прави от лице,което не е взело участие в административното производство и не разполага с правото на самостоятелна жалба срещу постановения в това производство индивидуален административен акт,то оспорването не е обвързано с установените в ЗСПЗЗ,З./отм./ и А. срокове.
При наличие на възражение за нищожност или за материална незаконосъобразност на решение на ОСЗ,въззивният съд е длъжен да упражни косвен съдебен контрол,ако тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. В същия смисъл и постановените по реда на чл.290 ГПК решение №407/13.07.2010г. по гр.д.№289/2009г. на І ГО на ВКС и решение №201/30.06.2010г. по гр.д.№79/2009г. на ІІ ГО на ВКС.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Неоснователни са доводите на недопустимост на решението по причина,че липсва идентичност между имота,предмет на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и имота,предмет на предявения иск,тъй като преценката дали е налице подобна идентичност,т.е. дали предявилите иска лица имат правен интерес да отрекат правото на собственост на лицата, позоваващи се на проведено производство по придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,касае основателността на предявения иск,а не неговата допустимост.
По въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск в хипотеза на признато право на възстановяване в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ по реда на чл.290 ГПК е налице произнасяне на състав на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№844/2009г.,което становище следва да бъде взето предвид и по настоящето дело,като доводите за недопустимост на производството се приемат за неоснователни.
Обжалваното решение обаче е по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствение правила.
При спор за принадлежността на правото на собственост върху имот, по отношение на който е признато право на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ /ПК/ в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, съдът е длъжен да осъществи косвен съдебен контрол при спор за идентичност на имотите, особено когато по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ впоследствие е постановено решение за поправка на очевидна фактическа грешка именно с оглед наличието на несъответствие между имота,посочен в първоначалното решение на ОСЗ/ПК/ с имота,предмет на исковата претенция и при направено от ответниците по предявения иск оспорване. В случая такова оспорване е било направено при представянето на решение №1543/02.04.2008г. на ОСЗ-В.,постановено по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ и въззивният съд е бил длъжен да упражни косвен съдебен контрол в рамките на направеното оспорване,тъй като от съществено значение за изхода на спора е именно отговорът за въпроса за валидността на решението на ОСЗ/ПК/,т.е. за правомощията на ОСЗ да поправи очевидна фактическа грешка във вече постановено решение,за сроковете,в които може да бъде постановено решението на ОСЗ в подобна хипотеза и противопоставимостта на това решение на трети лица. В нарушение на съдопроизводствените правила такъв косвен съдебен контрол не е бил извършен,като е прието,че решението,постановено по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ не представлява самостоятелен титул,а правната му последица е да поправи допуснатата в предходното решение очевидна фактическа грешка и по този начин двата административни акта да станат едно цяло. Не е извършена преценка и липсва произнасяне по доводите за липсата на предпоставки за допускане на поправка на очевидната фактическа грешка по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ. И доколкото в настоящия случай обстоятелството дали на предявилите иска лица е признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху имот,идентичен с процесния е от съществено значение,липсата на произнасяне по направените възражения и оспорвания представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281,т.3 ГПК,тъй като произнасянето по тези възражения и оспорвания е преюдициално и обуславя преценката за наличието на предпоставките за уважаване,респ. отхвърляне на предявения ревандикационен иск с оглед очертания по-горе спорен предмет. На основание чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за разрешаване на спора за принадлежността на правото на собственост в рамките на заявените от страните доводи,възражения и оспорвания,а именно: за упражняване на косвен съдебен контрол върху решение №1543/02.04.2008г. на ОСЗ-В.,а оттам и за преценка на основателността на предявения иск с оглед наличието,респ. липсата на идентичност между имота,по отношение на който е признато право на възстановяване на предявилите иска лица с имота,предмет на исковата претенция,след което да се извърши преценка налице ли са предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. При новото разглеждане следва да се извърши разграничение и на възможностите за оспорване на акта по предоставяне право на ползуване в производството по §4и ПЗР ЗСПЗЗ и при предявен установителен иск след провеждане на производство по §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 22.07.2009г. по гр.д.№1645/2008г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на В. окръжен съд.

Председател:

Членове: