Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр. София, 28 май 2018 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 232 по описа за 2018 г Производството пред ВКС е образувано по искане на задочно осъдения А. М. Ц., депозирано на 24.11.2017 г, за възобновяване на НОХД № 30189/13 по описа на Районен съд, Монтана, по което е постановена присъда от 15.11.2013 г, влязла в сила на 3.12.2013 г, с която на молителя е наложено наказание две години и десет месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, за престъпление по чл. 196 НК. Със същата присъда е реализирана наказателната отговорност на подсъдимите Б. О. Т. и А. М. Ц., действали заедно с подсъдимия А. М. Ц., при условията на предварителен сговор по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 НК. Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че осъденият не е участвал по делото, по което е постановена осъдителната присъда, и желае наказателното производство да бъде възобновено, за да вземе лично участие в процеса. Иска се, по реда на възобновяването, да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд, Монтана. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли искането да бъде уважено. Представителят на ВКП счита, че искането е основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, което има качеството на задочно осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок / молителят е узнал за присъдата на 5.09.2017 г, когато е задържан, въз основа на Европейска заповед за арест, на територията на Кралство Испания /. Разгледано по същество, искането е основателно. Съображенията за това са следните: С постановление от 5.06.2013 г разследващия орган е повдигнал обвинение на А. М. Ц. в негово отсъствие, с участието на служебен защитник. Към този момент по делото е имало данни, че лицето е напуснало пределите на страната на 22.05.2010 г, като е заминало за Кралство Испания. Обвинителният акт е внесен в съда на 26.06.2013 г. Съдебното производство е протекло в отсъствие на подсъдимия А. Ц., който се е намирал на територията на друга държава от Европейския съюз / Испания /. Осъдителната присъда е произнесена на 15.11.2013 г и е влязла в сила на 3.12.2013 г. На 5.09.2017 г осъденият е задържан на територията на Кралство Испания, въз основа на Европейска заповед за арест, и предаден на българските власти. Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. По настоящето дело е видно, че осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно производство, тъй като то е протекло изцяло в негово отсъствие още от досъдебната фаза на процеса. При тази хипотеза, не може да се счита, че осъденият е проявил недобросъвестно процесуално поведение, което да препятства възможността за възобновяване на делото. Ето защо, процесуалният закон му гарантира повторно разглеждане на делото с негово участие, а искането за възобновяване е основателно и следва да бъде уважено. С оглед на обстоятелството, че по същото наказателно производство е налице произнасяне и по отношение на други лица, за които присъдата е влязла в сила и липсват основания за възобновяване, то по реда на чл. 423 НПК, делото следва да бъде възобновено само по отношение на осъдения А. М. Ц.. За обезпечаване на личното участие на молителя в процеса, на основание чл. 423, ал. 4 НПК, по отношение на него следва да бъде определена мярка за неотклонение „задържане под стража”. Делото следва да бъде върнато на фазата на досъдебното производство, от която фаза е започнало задочното производство. По тези съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 423, ал. 1 и ал. 4 НПК, ВКС, IIІ НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, присъда на Районен съд, Монтана, от 15.11.2013 г, по НОХД № 30189/13, в частта, касаеща произнасянето по отношение на А. М. Ц.. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на Районна прокуратура, Монтана. ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо А. М. Ц.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: