4 Решение по т.д.№ 4121/13 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 254 София, 13.03.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на осми декември май през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 4121 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на О. [населено място] срещу Решение № 1349 от 01.07.2013 год. по т.д.№ 4172/2013 год. на Софийски апелативен съд, 6 с-в С обжалваното решение въззивният съд е отменил Решение № 108 от 26.07.2012 год. по т.д.№ 78/2012 год. на Софийски окръжен съд в частта с която са били отхвърлени предявените от [фирма] срещу О. [населено място] обективно съединени искове за заплащане стойността на извършени строително-ремонтни работи на обект „Почистване коритото на р.Б. в района на ЖП мост при гара К.” и обезщетение за забава при плащането на сумата по главния иск. Касаторът О. [населено място] се позовава на основанията по чл.281 т.2 и т.3 ГПК - недопустимост на въззивното решение, поради това, че главният иск е преквалифициран неправилно и е разгледан на основание, което не е предявено. При условията на евентуалност се подържа и основанието по чл.281 т.3 ГПК, поради същите съображения. Има искане за присъждане на разноски в размер на 2619.34 лв. Ответникът по касация [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна, решението на САС – допустимо и законосъобразно и следва да остане в сила. Има искане за присъждане на разноски в размер на 650 лв., съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Касационен контрол е допуснат за проверка по допустимостта на въззивния акт, съобразно разясненията на т.1 на ТР № 1/19.02.1010 год. на ОСГТК на ВКС. Като взе предвид становищата на страните и извърши на основание чл.290 ал.2 ГПК проверка по допустимостта на обжалваното въззивно решение, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Софийският окръжен съд е сезиран от [фирма] с иск за заплащане на сумата 44914.56 лв., представляваща извършени от дружеството и приети от [община], имаща качеството на възложител по договор за строителство от 13.09.2005 год., допълнителни строително-монтажни работи (СМР), извън предвидените в посочения договор. Ищецът е квалифицирал главната претенция като такава по чл.59 ЗЗД, поради обстоятелството, че същите СМР, претендирани на договорно основание (чл.266 ал.1 ЗЗД) са били предмет на предходно съдебно производство. С влязло в сила решение по гр.д.№ 199/2008 год., Софийски окръжен съд е отхвърлил иска, позовавайки се на това, че се касае за допълнителни работи, извън обема на договора, който е бил под режима на Наредба за възлагане на малки обществени поръчки. Поради това, същата претенция е била предявена на извъндоговорно основание и като такава е била разгледана от Софийския окръжен съд по гр.д.№ 1989/2010 год. К. иска по чл.55 ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд го е уважил частично. С Решение № 574/06.04.2012 год. по т.д.№ 3618/11 год., състав на САС е обезсилил решението на СОС и е върнал делото с указания за разглеждане на главната претенция в хипотезата на чл.59 ЗЗД. Съобразявайки се със задължителните указания, при новото разглеждане съставът на СОС е разгледал главния иск, като такъв по чл.59 ЗЗД и го е счел за неоснователен. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на САС е счел, че неправилно първоинстанционният съд е разгледал главната искова претенция на основание чл.59 ЗЗД, вместо на договорно основание. Уважил е главния иск на основание чл.266 ал.1 ЗЗД до размера на 41787.44 лв., а иска по чл.86 ал.1 ЗЗД - до размера на 14180.40 лв. Становището на настоящия съдебен състав по допустимостта на въззивното решение, произтича от следното: Вярно е, че съставът на САС не е преценил както съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, така и задължителните указания на предходния въззивен състав относно приложимия закон. Това, обаче, не води до недопустимост на постановения акт, а до неправилност, поради нарушение на процесуалния закон. Решението не е недопустимо, само поради неправилната правна квалификация на спора. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното, решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му, но не и неговата допустимост. В случая, предметът на спора и вида на търсената защита са очертани с исковата молба и указанията на САС, съдържащи се в предходното въззивно решение по делото. Както бе посочени, неправилно при новото разглеждане на делото апелативният съд е преквалифицирал претенцията и това действително съставлява нарушение по чл.281 т.3 ГПК, както се сочи в жалбата. Не всяко нарушение на процесуалния закон, обаче, води до касиране на въззивния акт. В случая, неправилно посочената квалификация е без значение, доколкото крайния извод на САС се основава не на нея, а на установените факти по делото – извършването на укрепителните СМР тяхната стойност, приемането им от О. по вид, стойност и качество, както и липсата на плащане. Не са налице предвидените от закона основания за касиране на решението на САС, поради което то ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 650 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила Решение № 1349 от 01.07.2013 год. по т.д.№ 4172/2013 год. на Софийски апелативен съд, 6 с-в ОСЪЖДА О. [населено място] да заплати на [фирма] сумата 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.