РЕШЕНИЕ
№ 156
София, 16.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1027/2011 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 96 от 26.01.2012 г. по касационна жалба на [фирма] [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 20.02.2011 г. по гр. дело № 11456/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 17.03.2010 г. по гр. дело № 48932/2009 г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Л. Л. Б. извършено със заповед № 2422 от 10.09.2009 г. на управителя на Административен район „Запад" при БТК на основание чл. 71, ал. 1 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „техник цифрова мрежа, изграждане и поддръжка на телекомуникационни услуги-5" в Административен район „Запад" при БТК АД и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 4200 лв. за период от 10.09.2009г. до 10.03.2010 г. на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото материланоправен въпрос -от кога започва да тече изпитателния срок при сключен безсроен трудов договор със срок за изпитване от шест месеца уговорен в полза на работодателя - от датата на изготвяне на трудовия договор или от датата на постъпване на работника или служителя на работа в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Трудовият договор се сключва в писмена форма - чл. 62, ал. 1 КТ. Законът прави разлика между сключването на трудовия договор и началото на неговото изпълнение. Трудовият договор се смята за сключен от момента, в който бъде подписан от работодателя и работника или служителя, или издадената от работодателя заповед за назначение бъде получена от работника или служителя. Началото на изпълнение на трудовия договор е постъпването на работа на работника или служителя. Когато не е уговорено нищо относно началото на изпълнението на трудовия договор се прилага разпоредбата на чл. 63, ал. 3, изр. 1 КТ. Страните могат да уговорят срок, в който след сключването на трудовия договор работникът или служителя ще постъпи на работа, като посочат точно датата на постъпване или определят времето, след което работникът или служителят ще постъпи на работа. Така уговорен този срок е задължителен за тях. Ако работникът или служителят не спази срока, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателят до изтичането на срока - чл. 63, ал. 3, изр. последно КТ. Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работникът или служителя на работа, което се удостоверява писмено (чл. 63, ал. 4 КТ), чрез акт за встъпване в длъжност или писмено отбелязване върху трудовия договор на датата на постъпването. Удостоверяване на началото на изпълнението е от значение, тъй като от този момент за работника или служителя възникват важни права, като правото на трудово възнаграждение, признаване на времето за трудов стаж, отпуск, обезщетения, осигуряването на работника и служителя. От момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа започва да тече й срока за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ. Това произтича от предназначението на договора за изпитване - работодателят да провери годността на работника или служителя да изпълнява работата, когато срока е уговорен в полза на работодателя, респ. работникът или служителят да провери дали работата е подходяща за него, когато срока за изпитване е уговорен в негова полза, т. е. уговореното за изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка, а това може да стане, когато работникът или служителят е започнал изпълнението на трудовия договор с постъпване на работа. Аргумент в подкрепа на изложеното дава и разпоредбата на чл. 70, ал. 4 КТ, предвиждаща уговореното време за изпитване да не включва времето, през което работникът или служителя поради уважителни причини не е изпълнявал работата.
С обжалваното решение е прието, че на 05.03.2009г. между страните е сключен трудов договор на основание чл. 70, ал. 1 КТ във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, за неопределено време със срок за изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Работникът постъпил на работа на 12.09.2009 г., според изрична уговорка при сключването на договора, прекратен с оспорената заповед на 10.09.2009 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Прието е, че доколкото няма друго уговорено, срокът за изпитване е започнал да тече от датата на сключване на трудовия договор 05.03.2009 г. и е изтекъл на 05.09.2009 г., от който момент, тъй като работникът е продължил да работи без противопоставяне на работодателя в продължение на повече от пет дни, на основание чл. 69, ал. 1 КТ договорът е станал безсрочен и работодателят не е могъл да го прекрати на посоченото в заповедта основание - чл. 71 , ал. 1 КТ.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон с искане за неговата отмяна и отхвърляне на исковете, като неоснователно. Изложени са съображения по приложението на чл. 70 КТ, от където са изведени аргументи, че срокът за изпитване започва да тече от момента на постъпване на работа - деня, в който реално започва изпълнението на договора.
Ответникът Л. Л. Б. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Решението е неправилно.
Извода на съда, че срокът за изпитване е започнал да тече от датата на сключване на трудовия договор 05.03.2009 г., при уговорена дата, от която ищецът е започнал реално да изпълнява задълженията си 12.03.2009 г. и е изтекъл на 05.09.2009 г., а не на 12.09.2009 г. е незаконосъобразен, изведен в нарушение на чл. 70 КТ, уреждащ характеристиките на трудовия договор със срок за изпитване. Неправилността на този извод е довела и до неправилното виждане, че договорът се е превърнал в безсрочен и работодателят не е имал основание да го прекрати като договор със срок за изпитване.
Трудовият договор на ищеца е прекратен със заповед на работодателя на 10.09.2009 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ, според който трудовото правоотношение със срок за изпитване може да се прекрати от страната, в чиито интерес е уговорен срока, по всяко време на изпитването му до изтичането на срока, с нарочен писмен акт. Срокът за изпитване, уговорен в полза на работодателя, е изтекъл на 12.03.2009 г. и правилно с оспорената заповед договорът е бил прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Като незаконосъобразно обжалваното решение следва да се отмени и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ се отхвърлят, като неоснователни.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето
г. о.
ОТМЕНЯВА решение от 20.02.2011 г. по гр. дело № 11456/2010 г. на Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л. Л. Б. София, [жк], [жилищен адрес] против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Решението не подлежи на обжалване.