Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
правен интерес * установителен иск

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 398

гр.София, 22.06. 2009 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

изслуша докладваното от

председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА

ч.търговско дело под № 267/2009 година

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Х”АД, гр. С. срещу определението на Великотърновският апелативен съд № 48/10.02.2009, постановено по в.ч.гр.дело № 85/2009 год. в частта, с която е потвърдено прекратителното определение на Великотърновския окръжен съд № 445/14.10.2008 год. по гр.дело № 616/2008 год., с което е оставена без разглеждане исковата му молба относно предявения срещу МЗ”Б”О. , гр. К. установителен иск по чл.252 ГПК/отм./ за сумата 11 558.86 щ.долара и е изменено определението на първоинстанционния съд № 455/14.10.2008 год. по същото дело в частта му за разноските, като е осъден частния жалбоподател да заплати 950 лева съдебни разноски.

В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Излагат се съображения, че наличието на предпоставките на чл.252 във вр. с чл.250 ГПК е достатъчно за предявяването на положителния установителен иск и не е необходимо да се доказва наличието на правен интерес за ищеца. Моли да се отмени обжалваното определение както и прекратителното определение на първоинстанционния съд на когото да се върне делото за разглеждане на предявения иск по чл.252 ГПК/отм./.

В допълнително изложение жалбоподателят излага наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален и материалноправен въпрос, които са разрешени в противоречие с постоянната практика на ВКС. Позовава се на ТР № 119/01.12.1956 год. по гр.дело № 112/1956 год. на ОСГК на ВКС по отношение на присъжданите съдебни разноски, на решение № 1370/27.10.2003 год. по гр.дело № 906/2003 год. на ВКС-V г.о. по отношение на предпоставките за предявяване на иска по чл.252 ГПК/отм./, р. № 505/01.07.2004 год. по гр.дело № 97/2004 год. на ВКС-ТК, р. № 330/06.04.2005 год. на ВКС-ТК, р. № 140/13.03.2002 год. по гр.дело № 565/2001 год. на ВКС-І г.о., р. № 1093/24.10.1991 год. по гр.дело № 875/1991 год. на ВКС-І г.о., р. № 2764/26.12.1958 год. по гр.дело № 7426/1958 год. на ВКС-ІІ г.о. и р. № 431/26.01.2005 год. по гр.дело № 1272/2003 год. на ВКС-ТК-последните три решения касаят предвидената в чл.76 ЗЗД поредност за погасяването на задълженията от страна на длъжника.

Ответникът по частната жалба МЗ”Б”, гр. К. не ангажира становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по предявения иск по чл.252 ГПК/отм./ и се прегражда по-нататъшното му разглеждане, както че обжалваемият интерес е над 1 000 лева и е спазен предвидения в чл.275 ГПК срок намира, че подадената частна касационна жалба е редовна от процесуална страна.

За да бъде допуснато определението на въззивният съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявения в обективно съединение положителен установителен иск по чл.252 ГПК/отм./ относно дължимостта на сумата 11 558.86 щ.д./представляваща неизплатена част от главницата по втората разсрочена вноска-цялата от 51 000 щ.д. на цената по сключения с ответника приватизационен договор от 14.04.2000 год./ по издадения в полза на „Х”АД изпълнителен лист, по повод на който е образувано изп.дело № 573/2004 год. – спряно по възражение на ответника-длъжник по реда на чл.250 ГПК/отм./. Съдът е изложил съображения, че искът е недопустим поради липса на правен интерес за предявяването му, тъй като според данните по делото на ищеца-кредитор са били изплатени суми, надхвърлящи размера на вземането по издадения изпълнителен лист – предмет на иска по чл.252 ГПК/отм./.

Настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като апелативният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос във връзка с допустимостта на положителния установителен иск по чл.252 ГПК/отм./ и необходимостта от доказване на правен интерес на ищеца за предявяването му. Даденият в обжалваното определение отговор на този въпрос, обаче, е в противоречие с постоянната практика на ВКС/изразена в цитираните решения и много други служебно известни на настоящия съдебен състав/, която е в смисъл, че наличието на предпоставките на чл.252 вр. с чл.250 ГПК/отм./ са достатъчни за предявяването на иска и не е необходимо да се доказва правния интерес на ищеца като условие за допустимост на този иск. Що се отнася до погасяването на задължението от страна на длъжника по издадения изпълнителен лист, както и дължимостта на сумата-предмет на изпълнителния лист и спряното изпълнително производство-това са въпроси по съществото на спора, а не по допустимостта на иска по чл.252 ГПК/отм./.

При това положение ВКС намира подадената частна жалба за основателна. В противоречие с постоянната съдебна практика незаконосъобразен се явява и направеният от Великотърновския апелативен съд извод за недопустимост на иска по чл.252 ГПК/отм./ поради липса на правен интерес по съображение, че вземането на кредитора било погасено чрез плащане. Ето защо, определението на въззивния съд в обжалваната му част, както и прекратителното определение на първоинстанционния съд в частта, с която е прекратено производството по отношение на предявения иск по чл.252 ГПК/отм./ поради недопустимост на иска следва да бъдат отменени, а делото – да се върне на Великотърновския окръжен съд за разглеждане на иска по чл.252 ГПК/отм./, с който е бил сезиран. Като последица от този изход досежно предявения иск следва да бъде отменено и определението на въззивния съд в частта му относно присъдените от апелативния съд в полза на ответника разноски в размер на 950 лева поради прекратяване на производството, тъй като въпросът за съдебните разноски е обусловен от изхода на спора по отношение на иска.

Мотивиран от изложеното, съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определението на Великотърновския апелативен съд № 48/10.02.2009 год. по в.ч.дело № 85/2009 год. в частта, с която е потвърдено прекратителното определение на Великотърновския окръжен съд № 445/14.10.2008 год. по гр.дело № 616/2008 год. в частта относно предявения иск по чл.252 ГПК/отм./ и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ определението на Великотърновския окръжен съд № 445/14.10.2008 год. по гр.дело № 616/2008 год. в частта, с която е оставен без разглеждане като недопустим и е прекратено производството по отношение на предявения иск по чл.252 ГПК/отм./.

ОТМЕНЯ определението на Великотърновския апелативен съд № 48/10.02.2009 год. по в.ч.гр.дело № 85/2009 год. в частта, с която е отменено определението на Великотърновския окръжен съд от 31.10.2008 год. по гр.дело № 616/2008 год. относно отказа да бъдат присъдени съдебни разноски по делото както и в частта, с която Великотърновския апелативен съд е изменил определение № 455/14.10.2008 год. по гр.дело № 616/2008 год. на ОС-В. Търново в частта за разноските и е осъдил „Х”АД, гр. Ст. Загора да заплати на МЗ”Б”О. , гр. К. сумата 950/деветстотин и петдесет/ лева съдебни разноски.

ВРЪЩА делото на Великотърновския окръжен съд за разглеждане на предявения иск по чл.252 ГПК/отм./.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: