Р Е Ш Е Н И Е № 191 гр. София, 30 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №505 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на защитника осъдения Т. З. Б. (озаглавено молба) за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №14918/2009 г. по описа на Софийски районен съд. С присъда от 20.03.2012 г., постановена по НОХД №14918/2009 г. по описа на Софийски районен съд, осъденият Б. е признат за виновен в това, че за периода от 04.05.2009 г. до неустановена дата в средата на месец май 2009 г. в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у В. Т. Д. и Т. Д. Ц., че е брокер на недвижими имоти и може да им „уреди“ да получат кредити и с това им причинил имотна вреда общо в размер на 820 лева, като престъплението е осъществено при условията на опасен рецидив, като на основание чл.211, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип. С присъдата Б. е оправдан по обвинението да е причинил имуществена вреда за сумите 320 лева (по второто деяние) и за сумата от 140 лева (за третото деяние). С присъдата Б. е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 60 лева. С решение №379 от 07.03.2013 г., постановено по ВНОХД №4427/2012 г. по описа на СГС постановената първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена. В искането се оспорва задочното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, като се твърди, че осъденият е бил лишен от възможност да участва в производството. Поддържа се, че Б. не е знаел за развитието на воденото наказателно производство и незаконосъобразно съдът го е провел по реда на чл.269, ал.3, т.3 НПК. Моли да бъде отчетено обстоятелството, че след напускането на страната, Б. е заминал за Република Италия, където е бил задържан и това е била причината да не се завърне в България и да не участва в съдебното заседание на 15.12.2011 г. На тези основания се предлага да бъде отменена влязлата в сила първоинстанционна присъда, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В хода на касационното производство защитника на осъденият Б. моли да бъде възобновено наказателното производство. Твърди, че осъденият е бил задържан в Република Италия, което обективно не му е позволило да се яви на поредното съдебно заседание пред първостепенния съд по приключилото производство. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като поддържа, че осъденият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и въпреки това е напуснал страната, като по този начин сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебното производство. Моли да бъде отчетено това, че в издадената европейска заповед за арест е посочена възможността по чл.423 НПК, но не са дадени гаранции за възобновяването на производството. Осъденият Б. моли да бъде уважено искането му и се присъединява към казаното от защитника си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Настоящото искане е подадено в срока по чл.423, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият Б. е привлечен в качеството на обвиняем по настоящото производство, като е участвал в неговата досъдебна фаза. Впоследствие е получил препис от обвинителния акт и е взел участие и в съдебната му фаза, където няколкократно се е явявал в съдебни заседания пред първоинстанционния съд. За съдебното заседание, проведено на 15.12.2011 г. Б. е бил уведомен от предходното съдебно заседание (01.11.2011 г.), като не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. В същото заседание мярката му за неотклонение е била изменена в „задържане под стража“, като подсъдимият е бил обявен за издирване и въпреки положените усилия за откриването му не е бил установен. Впоследствие производството се е развило по реда на чл.269, ал.3, т.2 НПК и подсъдимият е бил осъден с посочения по- горе съдебен акт. Въззивното производство се е развило също при задочна процедура, като въззивният съд е положил всички усилия да открие и призове Б., като го е призовал от известните по делото адреси, изискал е справки дали се е завърнал в страната и дали се намира в арестите или затворите на страната. Касационният съдебен състав прие, че не са налице предпоставките на чл.423 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият Б. е бил уведомен за неговото начало, бил е привлечен в качеството си на обвиняем, знаел е естеството на воденото производство и взел е участие в действията, осъществени на фазата на досъдебното и в част тези в хода на съдебното производство. След това, по своя инициатива той е нарушил определената му мярка за неотклонение и е напуснал страната, като не уведомил съда за новия си адрес. С това свое действие Б. е поставил съдебният състав, разглеждащ делото, в невъзможност да изпълни задължението си да го уведоми за развитието на процеса и да осигури възможността му да участва в него. Касационният съд не може да сподели оплакването, че са налице предпоставките за възобновяване на производството, тъй като на Б. не имал възможност да се яви на поредното съдебно заседание пред първоинстанционния съд защото е бил задържан в чужда държава. За националния съд не съществува задължение да провери дали привлеченото към наказателна отговорност лице не е задържано в чужбина, защото това задържане е настъпило след като осъденият се е отклонил от участие в производството, напуснал е страната и е поставил в невъзможност съда да го открие. В тази хипотеза законосъобразно първостепенния съд е приел, че следва да довърши процеса при задочна процедура, като е отчел, че неявяването на Б. няма да попречи на разкриване на обективната истина. Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че осъденият е имал обективна възможност да уведоми съда, че се намира в чужбина, че е задържан на друго основание и няма възможност да се яви на поредното заседание по делото, а желае да участва в разглеждането му. Това не е било направено от Б., което е и основание действията на първостепенния съд да бъдат преценени като законосъобразни, а искането за възобновяване като неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника осъдения Т. З. Б. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №14918/2009 г. по описа на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.