Р Е Ш Е Н И Е № 169 С. 02.10. 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 1672 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №96/18.04.2016г., постановено по в.гр.д. №71/2016г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5/11.012016г. по гр.д. №877/2015г. на Ловешкия районен съд. Касаторът поддържа всички отменителни основания на чл.281 ГПК, като конкретно развитите в жалбата касационни основания, определят обсега на касационната проверка. В касационната жалба се поддържа, че дори да се приеме, че записът на заповед не е предявен за плащане на издателя до образуване на производството по делото, с връчване на исковата молба на първия ответник ценната книга е предявена за плащане, исковата молба е връчена на ответниците с изявление на правоимащия, че претендира плащане от издателя и авалиста на основание ценната книга, което по естеството си представлява предявяване за плащане. С връчване на исковата молба е преодолян евентуалния порок при връчване на нотариалната покана, обстоятелство което не е взето предвид и по което не се е произнесъл въззивният съд. Нарушението на процесуалния закон е обосновано с твърдението, че въззивният съд извън пределите на служебното начало, вместо да зачете, е оспорил формалната и материална доказателствена сила на нотариалната покана, нещо което е в правомощията на ответниците. В нарушение на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК въззивният съд не е обсъдил наведените от ищеца във въззивната жалба доводи, възражения и доказателства. Ответникът [фирма] не заявява становище по касационната жалба. Ответникът О. Й. Д. в отговор на касационната жалба счита жалбата за неоснователна. Счита за правилен изводът на въззивния съд за нередовно връчване на нотариалната покана. Поддържа също за неоснователен доводът на касатора, че записа на заповед може да бъде предявен с връчване на страните на исковата молба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: К. контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на въззивният съд да се произнесе по наведените във въззивната жалба доводи и възражения. Съдът е сезиран с иск по чл. 538 ТЗ за солидарното осъждане на [фирма] и О. Й. Д. за сумата от 10 403.63 евро, представляваща част от вземане по запис на заповед, издаден от търговското дружество [фирма] на 21.05.2007г. за сумата от 31 538.71 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Записът е платим на предявяване, като срокът за предявяване за плащане е определен до 61 месеца от издаването на записа на заповед. Записът на заповед е авалиран от ответника Д.. Първонистанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен, въззивният съд е потвърдил решението. За да постанови обжалвания резултат, Ловешкият окръжен съд е приел, че записът на заповед съдържа предписаните в чл.535 ТЗ задължителни реквизити за действителност на менителничния документ и е редовен от външна страна, но същият не е предявен за плащане на издателя на записа на заповед и авалиста. Изложено е, че при връчването на нотариалната покана до задължените по записа на заповед лица, не е изпълнена процедурата от нотариус А. Ц. по чл.47 и чл.50, ал.4 ГПК, към които препраща разпоредбата на чл.50 от ЗННД, поради което не е доказано вземането по записа на заповед да е изискуемо, което е условие за уважаване на иска. По правния въпрос: По приложението на чл.236, ал.2 ГПК има задължителна съдебна практика на ВКС, съгласно която въззивният съд като инстанция решаваща спора по същество е длъжна да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част от решението. В т. 19 от ТР № 1/ 4.01.2001 г. по тълк. гр. дело №1/2000 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, поради което във въззивното производство съдът следва да извърши самостоятелна преценка на целия фактическия и доказателствен материал по делото и да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на исковите претенции. Указанията са запазили значението си и при действието на ГПК, в сила от 1.03.2008г., при отчитане на очертаните в чл. 269 ГПК предели в правомощията на въззивния съд, изразяващи се в задължение за произнасяне по значимите за материалноправния спор въпроси с оглед инвокираните в сезиращата въззивна жалба оплаквания. Фактическите и правни изводи на решаващата въззивна инстанция, изведени след изпълнение на задължението за обсъждане на събраните по спора доказателства и преценка на доводите на страните, следва да са ясно и точно отразени в мотивите към решението. В този смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК непротиворечива практика на ГК и ТК на ВКС, част от която е цитирана в определението по допускане на касационно обжалване. По касационната жалба: При постановяване на обжалваното решение въззивният състав, в противоречие със закона и задължителната практика на ВКС, не е обсъдил доводът на въззивника в т.2 на въззивната жалба, че връчването на исковата молба на ответниците, която обективира волеизявление на поемателя на записа на заповед, че претендира от издателя и авалиста плащане по процесната ценна книга, представлява покана за плащане. Обжалваното въззивно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл.236, ал.2 ГПК. На основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК то ще следва да бъде отменено, а делото върнато на Ловешкия окръжен съд за обсъждане доводите на кастора във въззивната му жалба и излагане на правни изводи по тях. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №96 от 18.04.2016г., постановено по гр.дело №71/2016г. на Ловешкия окръжен съд ВРЪЩА делото на Ловешкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на преценка на направените възражения във въззивната жалба на [фирма]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: