Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за имуществени вреди * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * договор за финансов лизинг

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                      Р      Е     Ш   Е    Н    И  Е 

 

  294

 

гр.София,  20.04.2010г.

 

в  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети април, две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                                             

                                  Председател:надежда зекова

                                           Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА

                                                                 светла бояджиева

 

                                                                           

при секретаря    Ю.Георгиева           

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 670 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 ГПК.

Обжалвано е решение от 21.01.2009г. по гр.д. № 993/ 2007г., с което Пловдивски апелативен съд, като е оставил в сила решение от 22.08.2007г. по гр.д. №3309/2005г.на Пловдивски окръжен съд, е осъдил Х. И. да заплати на Т. Д. и Д. М. /последната действуваща със съгласието на майка си Т/ по 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие и на Т. Д. сумата 935,55лева имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД.

Жалбоподателите Т. Д. М. и Д. М. М. /последната действуваща със съгласието на майка си Т/ поддържат, че обжалваното решение е неправилно и молят да бъде отменено.

Ответникът Х. И. М. не взема становище по жалбата.

Третото лице – помагач на ответника по жалбата З. “ Е. инс” АД в писмено становище и чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна.

Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., е допуснал касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от Т. Д. иск на основание чл.45 ЗЗ. срещу Х. И. за сумата 10 599,05лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, с определение от 25.06.2009г.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 22.08.2007г. по гр.д. №3309/2005г.на Пловдивски окръжен съд, е осъдил Х. И. да заплати на Т. Д. и Д. М. /последната действуваща със съгласието на майка си Т/ по 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие и на Т. Д. сумата 935,55лева имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД. Съдът, като е установил, че на 22.12.2002г. Х. И. е причинил пътно-транспортно произшествие с управлявания от Т. Д. автомобил, в който се возела и дъщеря й, е приел, че за нанесените им неимуществени вреди, изразяващи се в травми- стрес, болки в главата и гърба и синини, които са отзвучали и не съставляват трайни увреждания, следва да се възмездят с обезщетение от по 2000 лева и отхвърлил предявените искове до пълните им размери от по 2500 лева, като е присъдил и лихви от 22.12.2002г., в която част решението е влязло в сила, тъй като не е допуснато касационно обжалване.

В същото решение съдът е приел, че предявеният от Т. Д. иск за сумата 10 599,05лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от увреждането на лекия автомобил - лизингови вноски, застраховка, аларма на колата и поставяне на халогенни фарове, е неоснователен, тъй като същият не е нейна собственост, а предоставен да се ползува на лизинг от “М” ООД, поради което ако има вреди, то те са настъпили за имуществото на последния. Съдът е установил, че в случая има сключен лизингов договор от 21.12.2001г., по силата на който е предадено ползуването на автомобила срещу определени вноски, а лизингодателят си е запазил собствеността съгласно т.2 от същия, като между страните е договорено, че лизингополучателят заплаща ремонта, като ще си претендира сумата от застрахователя, но тъй като в случая автомобилът е бракуван, то не се дължи обезщетение за вреди от погиването на веща и съдът е отхвърлил иска за имуществени вреди на Т. Д.

Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване но разгледания от съда материалноправен въпрос за определяне от кого се носи риска от погиването на веща при лизингов договор - лизингодателя или лизингополучателя, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че по въпроса за това деликтната отговорност обхваща ли задължение за обезщетяване на имуществени вреди причинени на лизингополучателя по лизингов договор, при погиване на веща, в резултат на непозволено увреждане, следва да се приеме, че основният спорен въпрос се свежда до възможността да бъде уговорено прехвърляне на риска от повреждане на вещта върху лизингополучателя, с оглед възможността лизингът да е оперативен и финансов. При оперативния лизинг лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя вещ за ползване срещу възнаграждение. При финансовия лизинг лизингодателят придобива вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и след това предоставя вещта за ползване срещу възнаграждение. Собствеността на вещта остава за лизингодателя, а лизингополучателят ползва вещта до момента, в който упражни правото си да придобие собствеността върху вещта- по време или след изтичане срока на договора. При финансовия лизинг рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя. Тъй като финансовият лизинг е вид търговска сделка, то съгласно чл. 343 ТЗ при финансовия лизинг рискът от случайно погиване или повреждане на вещта се носи от лизингополучателя. Страните по лизинговия договор- жалбоподателката и “М”ООД - който не е страна по спора, са трансформирали договора от оперативен във финансов лизинг, като са уговорили с анекс от 21.12.2001г. клауза за изкупуване, според която жалбоподателката придобива правото на собственост върху автомобила след изтичането на срока на договора и с извършване на последното лизингово плащане, както и на всички други плащания по договора. При това положение лизингополучателят е този, който по силата на изричните договорни клаузи, обсъдени по-горе, е носител на риска от повреждане на вещта и носител на правото да търси директна (включително деликтна) отговорност от деликвента, а не лизингодателят по делото.

С оглед на така даденото тълкуване на поставения за разглеждане въпрос с определението за допускане на касационното обжалване настоящия съдебен състав намира, че решението с оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК следва да се отмени в частта му, с която е отхвърлен предявения от Т. Д. иск на основание чл.45 ЗЗ. срещу Х. И. за сумата 10 599,05лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане. Делото следва да се върне за ново разглеждане поради необходимостта да се извършат нови съдопроизводствени действия. При договора за финансов лизинг всички рискове от повреждането, погиването на вещта, щетите, причинени от вещта на трети лица и имущество, както и разноските по поддържане на вещта, предмет на договора, са за сметка на лизингополучателя. Тези особености при финансовия лизинг (какъвто е процесният) произтичат от кредитния му характер - всъщност лизингодателят отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като осигурява възстановяване на инвестицията си чрез получаване на лизингови вноски. Като гаранция за вземането си той (лизингодателят) запазва собствеността върху вещта, но дава право на лизингополучателя да я изкупи и то на цена на практика, надвишаваща покупната й цена, тъй като отделните лизингови вноски не са само част от цената на стоката, но включват и други елементи. Ето защо при новото разглеждане на делото съдът ще следва да допусне и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, която да даде оценка за действителните вреди на ищцата от погиването на автомобила, като съобрази изплатени от застрахователя суми и остатъчната му стойност към момента на пълното му бракуване поради невъзможност да бъде отремонтиран.

Предвид изложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

от м е н я в а решение от 21.01.2009г. по гр.д. № 993/ 2007г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Т. Д. иск срещу Х. И. за сумата 10 599,05лева обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД.

 

в р ъ щ а делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената му част.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: