3 Р Е Ш Е Н И Е № 172 София, 21.03.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Ц. гр.д. № 80 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 401 от 09.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1168 от 22.07.2009 година по гр.д. № 39/2008 година на С. апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 9603,27 лева, предявен от А. Т. Р. от[населено място] против М. И. В., И. Л. В. и Л. Л. В., всички от[населено място]. В решението е прието, че с влязло в сила решение от 12.04.2007 г. по гр.д. № 01768/2006 г. на С. градски съд, ответниците М. И. В., И. Л. В. и Л. Л. В. са осъдени да върнат на ищеца А. Т. Р. всеки един по 3332,02 лева, съставляващи заплатена продажна цена по нищожен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Прието е, че ответниците, прехвърлители по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот са изпаднали в забава от момента на влизане в сила на решението, с което е отхвърлен искът по чл.19, ал.3 ЗЗД поради нищожност на договора, от който момент е отпаднало основанието за задържане на получената продажна цена, поради което искът за мораторни лихви от датата на плащането и – 31.07.2002 година, е отхвърлен като неоснователен. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 86 ЗЗД относно момента на забавата при задължение за връщане на получено по предварителен договор, при влязло в сила отхвърлително решение за обявяването му за окончателен поради нищожността му. По въпроса за точното приложение на чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 114, ал.1 ЗЗД, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което следва да се приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. Ето защо забавата на задължение за връщане на даденото по нищожен предварителен договор е от момента на извършване на престацията – от момента на плащане на продажната цена и получаването и от обещателя. В този смисъл, Върховният съд на Република България се е произнесъл и по отношение на вземанията на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на полученото без основание - Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. В обжалваното решение на Софийски апелативен съд е прието, че между страните е бил сключен предварителен договор, с който ответниците са се задължили да прехвърлят на ищеца недвижим имот; че искът за обявяване на предварителния договор за окончателен, предявен от ищеца, купувач на имота е бил отхвърлен с влязло в сила на 27.12.2006 г. решение по гр.д. № 4069/2004 г. на Софийски градски съд поради нищожност на договора – поради невъзможния му предмет, тъй като имотът, предмет на прехвърлителната сделка не е съществувал като самостоятелно обособен обект. С влязло в сила решение от 12.04.2007 г. по гр.д. № 01768/2006 г. на С.градски съд, ответниците М. И. В., И. Л. В. и Л. Л. В. са осъдени да върнат на ищеца А. Т. Р. сумата 19992 лева, представляващи заплатената продажна цена по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот. Прието е, че ответниците, прехвърлители по предварителния договор са изпаднали в забава за задължението за връщане на продажната цена от момента на влизане в сила на решението, с което е отхвърлен искът по чл.19, ал.3 ЗЗД, от който момент е отпаднало основанието за задържането и, поради което искът за мораторни лихви от датата на плащането и е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от А. Т. Р. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 86 ЗЗД, тъй като началната дата на забавата е от плащане на продажната цена по предварителния договор. Ответниците по касационната жалба М. И. В., И. Л. В. и Л. Л. В. я оспорват като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационното оплакване за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на чл. 86 ЗЗД е основателно. Предвид гореизложените мотиви относно момента на възникване на задължението за връщане на цената, платена по нищожен предварителен договор за покупко-продажба, ответниците са изпаднали в забава от 31.07.2002 година, когато е било извършено плащането и. Обстоятелството дали прехвърлителите са изразявали готовност да върнат продажната цена в хода на процеса е без правно значение при фактическо неизпълнение на това им задължение. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, предвид което решението следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал.2 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД се уважи като основателен за сумата 9603,27 лева, в който размер е законната лихва за периода от 31.07.2002 г. до 18.05.2006 година върху главница на задължението 19992,10 лева. От така определения общ размер на задължението за обезщетение в размер на законната лихва, ответницата М. В., обещателка по предварителния договор следва да бъде осъдена да заплати сумата 4801,64 лева, а съобразно правата им в качеството на наследници на обещателя Л. И. В., ответниците И. Л. В. и Л. Л. В. следва да бъдат осъдени да заплатят по 2400,82 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците по делото следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 1859 лева, от които 261 лева внесени държавни такси в касационното производство; 950 лева, изплатени възнаграждения в касационното и въззивно производство по делото по договори за правна помощ от 12.05.2008 г. и от 15.03.2011 г. с адвокат Я. С. от Софийска адвокатска колегия и 648 лева съдебни разноски в първоинстанционното производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1168 от 22.07.2009 година по гр.д. № 39/2008 година на С. апелативен съд. ОСЪЖДА М. И. В. с Е. [ЕГН], И. Л. В. с Е. [ЕГН] и Л. Л. В. с Е. [ЕГН], всички от[населено място], ж. к. „Д.”, бл. 33А, вх. Б, ет.7, ап. 39 да заплатят на основание чл. 86 ЗЗД на А. Т. Р. с Е. [ЕГН] от[населено място], [улица] суми както следва: М. И. В. сумата 4801,64 (четири хиляди осемстотин и един лева и 64 ст.) лева, а И. Л. В. с Е. [ЕГН] и Л. Л. В. с Е. [ЕГН], всеки един по 4801,64 (четири хиляди осемстотин и един лева и 64 ст.) лева. ОСЪЖДА М. И. В. с Е. [ЕГН], И. Л. В. с Е. [ЕГН] и Л. Л. В. с Е. [ЕГН] да заплатят А. Т. Р. с Е. [ЕГН] сумата 1859 (хиляда осемстотин петдесет и девет) лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: