РЕШЕНИЕ № 63 гр. София, 20.07.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при участието на секретаря Емилия Петрова като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова гражданско дело № 1781/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК . Подадена е касационна жалба вх.№ 123826 от 03.10.2016г. от И. Н. А., П. К. П., П. В. П., Т. Д. Р., М. А. Р., М. Н. А., В. К. Н., Л. А. К. и Е.-М. Ш. Е. - Н. чрез процесуалните представители адв. М.П. и адв.Кр.Я. срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав от 08.08.2016г. по гр.д.№ 1985/2008г. в частта, в която са отхвърлени предявените от тях искове по чл.108 ЗС в осъдителната им част. Ответниците не са подали отговор на касационната жалба. Доводите в касационната жалба са за допуснато нарушение на процесуалните правила при събиране и обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 288 ГПК № 34 от 26.01.2018г. на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по правния въпрос дали може фактът на упражняване на фактическа власт върху недвижим имот от търговско дружество, да се доказва с косвени доказателства. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: С въззивното решение от 08.08.2016г. по гр.д.№ 1985/2008г. на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав в частта, в която е допуснато касационното обжалване, е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 50-ти състав от 27.07.200бг. по гр.д.№ 5757/2004г., с което са отхвърлени предявените искове от И. Н. А., П. К. П., П. В. П., Т. Д. Р., М. А. Р., М. Н. А., В. К. Н., Л. А. К. и Е.-М. Ш. Е. - Н. против [фирма], [населено място], Ф. 6-Г" Е. - в ликвидация, [населено място], [община], В. Ц. Г. и Д. В. А. с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната им част за предаване на владението на недвижим имот в сградата на @@12@ [населено място], блок И, партер дясно, представляващ магазинно помещение /търговски салон/ със застроена площ от 55.45 кв.м., заедно с функционално свързаните с него и обособени, коридор със застроена площ от 7.96 кв.м, тоалетна с мивка със застроена площ от 1.36 кв.м., складово помещение със застроена площ от 5.52 кв.м. , канцелария на ниво партер с площ от 14.31 кв.м., от който се преминава в три други канцеларски помещения, обособени в едноетажната пристройка към основната сграда с приблизителна застроена площ от 60 кв.м, разположени от задната дясна страна спрямо нея; две канцеларии на кота + 2,75, съответно от 9.19 кв.м. и 8.02 кв.м. Въззивният съд е приел, че по делото е установена активната материално правна легитимация на ищците като собственици на процесиите имоти, но въпреки това ревандикационният иск в частта за предаване владението на имотите е неоснователен. Мотивите за този извод са, че претенцията за ревандикация не е доказана от ищците, при условията на пълно и главно доказване, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се формира категоричен извод че именно ответниците - търговски дружества и физически лица упражняват фактическа власт върху имотите. По обуславящия за делото правен въпрос настоящият състав възприема практиката в решение по гр.д.№ 4578/2015г. на ВКС, IV г.о., в което е прието, че пълното доказване, което се изисква при главното и обратното доказване, може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Косвеното доказване се счита за осъществено, когато по делото са установени от гласните и писмени доказателства странични факти, които преценени в тяхната съвкупност формират сигурно убеждение, че фактът, предмет на доказване се е осъществил. С оглед на този отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касаторите за допуснато процесуално нарушение на въззивния съд при обсъждане на доказателствата и доводите във въззивната жалба, което е основание по чл. 281 ал.1 т.З ГПК обжалваното решение да се отмени и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, делото следва да се реши по същество от касационната инстанция. С влязлото в сила решение по ревандикационния иск в установителната му част е прието за установено, че ищците И. Н. А., П. К. П., П. В. П., Т. Д. Р., М. А. Р., М. Н. А., В. К. Н., Л. А. К. и Е.-М. Ш. Е. - Н. са собственици на процесиите помещения вследствие на реституция по ЗВСОНИ като наследници на В. В. П., който е бил акционер в националицираното акционерно дружество „В П.". Във връзка с твърдението на ищците, че ответниците [фирма], [населено място], Ф. 6-Г" Е. - в ликвидация, [населено място], [община], В. Ц. Г. и Д. В. А. осъществяват без основание фактическа власт върху процесния имот, са събрани гласни и писмени доказателства. Пред първата инстанция е представена декларация с нотариална заверка на подписа от 14.08.2003г. от Л. Х. Т. в качеството му на управител на [фирма] , че дружеството се намира в магазинно помещение /търговски салон/ на партера в сградата на [улица], заедно с функционално свързаните и обособени коридор, мивка , складове и канцеларии повече от пет години и не е преставало да държи имота. Представена е и декларация със същото съдържание и нотариална заверка на подписа от Д. В. И. , който видно от представените по делото удостоверения от СГС и справки от търговския регистър, към датата на съставяне на документа и понастоящем е съдружник в [фирма], а другият съдружник е В. Ц. Г.. Тези декларации представляват частни свидетелстващи документи с достоверна дата и доказват, че направените в тях изявления са на лицата, които са ги подписали. Същевременно те се ползват с материална доказателствана сила за посочения неизгоден за издателите им факт, че дружеството [фирма] се намира в процесиите помещения т.е. осъществява фактическа власт и че е държател на имота. С определение по гр.д.№ 37000564/2003г. на Софийския районен съд , 37 състав, потвърдено от втората инстанция, е отхвърлена молбата на част от наследниците на В. П. за възстановяване на основание чл. 126ж ГПК /отм./ на владението на същия имот по съображения, че ответникът [фирма] се намира в имота на правно основание , чиято противопоставимост на молителите не е предмет на производството. Разпитаният пред Софийски градски съд свидетел М. С. /с.з. на18.11.2013г./ е установил, че работи срещу процесния магазин. При едно от посещенията в магазина през същата година той заварил там една от собственичките заедно със сина си , която говорила с продавача и му казала, че магазинът е техен. Продавачът се обадил по телефона и извикал собственика. Той се представил с име К. и казал, че е собственик /или управител/ на фирма „К." и има перфектен договор с лице на име Г.. Свидетелят М. Е. К. /с.з. на 08.12.2014г./, е дал показания, че е чувал името на Д. В. И. , познава В. и го вижда, че влиза и излиза в задните помещения. Свидетелят В. Д., разпитан в същото съдебно заседание е установил, че знае магазина на [улица] ,познава В. Ц. Г. и Д. В. И. , които са ползвали вътрешните помещения зад магазина , където е кабинетът на В., а отстрани са стълбите на втория етаж, както и че преди седем осем месеца си е направил среща с приятел в кабинета на В.. От заключението на вещото лице Д.М. е изяснено, че магазинното помещение по лицето на дворното място на [улица] вдясно на входа на сградата и със самостоятелен вход от улицата, зад магазина има преходен коридор и санитарен възел, складово помещение и канцелария. В дъното на коридора се намира тясна еднораменна стълба, осъществяваща достъп до втория етаж, в който се намират две помещения - канцеларии . Канцеларията на първия етаж е преходно помещение и осигурява достъп до още две канцеларии. При така събраните доказателства, настоящият състав приема за доказано твърдението на ищците , че ответниците [фирма], [населено място], В. Ц. Г. и Д. В. А. ползват имота и не са го напускали от 2003г. като формира своето убеждение въз основа на: извънсъдебното признание на управителя и единия от съдружниците на [фирма], че дружеството ползва имота към 2004г.; установените от свидетелите факти, че Д. В. А. посещава имота , а В. Ц. Г. ползва помещенията зад магазина за канцелария /офис/; достъпът до канцелариите на втория етаж е единствено чрез стълбата от коридора зад магазина; единственият вход за канцелариите на първия етаж е през магазина, което означава, че канцелариите не биха могли да се ползват, без да се осъществяват и фактическа власт по отношение на магазина. За основателността на ревандикационния иск е без значение дали и други лица ползват имота и на какво основание, поради което не се налага да се обсъждат доказателствата във връзка с основанието, на което се намира в имота свидетеля М. К. респ. [фирма], кога и от кого е допуснат в магазина. Така установените факти доказва пряко упражняваната фактическа власт от Д. В. И. и В. Ц. Г., но тъй като те са съдружници в [фирма], са и несъмнено косвено доказателство за ползването на имота и от дружеството. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че предявеният срещу [фирма], В. Ц. Г. и Д. В. И. ревандикационен иск в осъдителната му част е основателен. По отношение на ответника [фирма] /в ликвидация/ не са събрани доказателства, че ползва имота , поради което в тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото , на основание чл. 78 ал.1 ГПК на касаторката П. В. П. следва да се присъдят разноските за касационната инстанция в размер на 502 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав от 08.08.2016г. по гр.д.№ 1985/2008г. в частта, в която е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 50-ти състав от 27.07.2006г. по гр.д.№ 5757/2004г., с което са отхвърлени предявените искове от И. Н. А., П. К. П., П. В. П., Т. Д. Р., М. А. Р., М. Н. А., В. К. Н., Л. А. К. и Е.-М. Ш. Е.-Н. против [фирма], В. Ц. Г. и Д. В. И. с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната им част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], В. Ц. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Д. В. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл.253 вх.Д ап.135 ДА ПРЕДАДАТ на основание чл. 108 ЗС на И. Н. А. ЕГН 61 11166261 от [населено място],[жк], [улица], П. К. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.Т." № 74 - партер, П. В. П. ЕГН 4604116277от [населено място], ул.Т." № 74 ет.З , Т. Д. Р. ЕГН [ЕГН] [населено място], [улица], М. А. Р. ЕГН [ЕГН] [населено място], [улица], М. Н. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица], В. К. Н. ЕГН [ЕГН] София, [улица], Л. А. К., ЕГН [ЕГН] и Е.-М. Ш. Н. , [дата на раждане] , гражданин на Германия, съдебен адрес [населено място], [улица]27адв.Кр.Я. владението на недвижим имот в сградата на @@62@ [населено място], блок И, партер дясно, представляващ магазинно помещение /търговски салон/ със застроена площ от 55.45 кв.м., заедно с функционално свързаните с него и обособени, коридор със застроена площ от 7.96 кв.м, тоалетна с мивка със застроена площ от 1.36 кв.м., складово помещение със застроена площ от 5.52 кв.м. , канцелария на ниво партер с площ от 14.31 кв.м., от който се преминава в три други канцеларски помещения, обособени в едноетажната пристройка към основната сграда с приблизителна застроена площ от 60 кв.м, разположени от задната дясна страна спрямо нея; две канцеларии на кота + 2,75, съответно от 9.19 кв.м. и 8.02 кв.м. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, в която е потвърдено решението на Софийския районен съд, 50-ти състав от 27.07.2006г. по гр.д.№ 5757/2004г. по отношение на Ф. 6-Г" Е. - в ликвидация, [населено място], [община] ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], В. Ц. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Д. В. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл.253 вх.Д ап.135 ДА ЗАПЛАТЯТ на П. В. П. сумата 502 лв./петстотин и два лева/ разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: