№ 45
[населено място], 04.05.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 50 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47 ЗМТА.
Образувано е по молба на „Стама Ко“ООД за отмяна на арбитражно решение от 22.12.2021г. по ВАД № 73/2021г. на Арбитражния съд при Българска търговско промишлена палата, с което „Стама Ко“ООД е осъдено да заплати на „Дискордия“АД сумата от 2 340 лв., представляващи спедиторско възнаграждение и превозно навло, съгласно Заявка-договор от 14.04.2021г.; неустойка за забава върху главницата от 2340 лв. в размер на 1% на ден, за периода от 29.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 1145 лв. арбитражни разноски.
Tвърди се, че Заявка-договор от 14.04.2021г. с инкорпорирана в нея арбитражна клауза не е подписана от нито един от двамата законни представители на „Стама Ко“ООД. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ, която е приложена от арбитражния съд е относима само до материалното правоотношение, но не и спрямо процесуалния договор. Поддържа се основание по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение.
Ответникът „Дискордия“АД оспорва молбата като неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
Арбитражното решение е било постановено на 22.12.2021г., а молбата за отмяна е била подадена на 07.01.2022г., т.е. преди да изтече преклузивният 3 месечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА.
По основателността на молбата за отмяна:
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че не е налице основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА.
Визираното основание за отмяна на арбитражно решение е налице, когато решението е постановено от арбитражен съд без да е било сключено или сключеното арбитражно споразумение е недействително. Изискванията за валидност на арбитражно споразумение са посочени в нормата на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА - да е постигнато писмено съгласие от страните, оформено в отделно споразумение, като клауза в друг договор или в подписани от страните документи, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. В качеството му на самостоятелен процесуален договор арбитражното споразумение е независимо от действителността на договора, по повод на който е сключено, и нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на споразумението за арбитраж - чл.19, ал.2 ЗМТА.
В случая в арбитражното решение е прието, че Заявката-договор между страните от 14.04.2021г., съдържащ арбитражна клауза, е валидно скючен, предвид наличието на електронен подпис от страна на „Стама Ко“ООД и предвид последвалите действия на това дружество по подписване и представяне на международна товарителница и предоставяне на товара за превоз. Със същите действия „Стама Ко“ООД било потвърдило сключването и валидността на договора.
Видно от цитираното решение арбитражният съд е приел, че ответникът по подадената пред него искова молба „Стама Ко“ООД е бил редовно уведомен за арбитражния спор с надлежно връчване на копие от исковата молба и дадени указания за представяне на отговор, а след това е и надлежно призован за проведенето заседание по делото на вписания в търговския регистър адрес на управление. Съобразно книжата по арбитражното дело „Стама Ко“ООД не е депозирало в срок отговор на исковата молба и не е изпратило представител за участие в заседанието пред арбитражния съд. Следователно, както е заключил и арбитражният съд, „Стама Ко“ООД не е направило в определения за това срок възражение за недействтелност на арбитражната клауза. В настоящата молба по чл.47 ЗМТА не се твърди и не се поддържа основание по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА, че „Стама Ко“ООД не е било надлежно уведмено за арбитражното производство или че, поради независещи от него причини не е могло да вземе участие в арбитражното производство.
Арбитражното споразумение е процесуална предпоставка за компетентността на арбитражния съд да се произнесе по повдигнатия пред него правен спор. Оспорването на компетентността с възражение за несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение е възможно и допустимо до изтичане на срока за отговор на исковата молба - чл.20, ал.1 ЗМТА. Ако този срок бъде пропуснат, компетентността на арбитража се стабилизира дори арбитражно споразумение да не е сключено или сключеното споразумение да е опорочено до степен на недействителност /така Решение № 89/05.08.2020г. по т.д. № 1859/2019г. на ВКС, II т.о. , Решение № 3/05.03.2019г. по т.д. №2646/2018г. на ВКС, I т.о., Решение №88/05.08.2020г.по т.д. №1818/2019г. на ВКС, II т.о./.
След като видно от арбитражното дело ответникът по него „Стама Ко“ООД е бил надлежно уведомено с връчване на копие от исковата молба, като в срока по чл.20, ал.1 ЗМТА не е постъпил отговор на исковата молба, респ. не е било направено възражение от ответника в арбитражното дело, то е преклудирана възможността за възражение едва с настоящата молба за отмяна на арбитражното решение. Същата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
В полза на „Дискордия“АД следва да се присъдят сторените от него разноски в настоящето производство в размер на 710,92лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Стама Ко“ООД за отмяна на арбитражно решение от 22.12.2021г. по ВАД № 73/2021г. на Арбитражния съд при Българска търговско промишлена палата.
ОСЪЖДА „Стама Ко“ООД да заплати на „Дискордия“АД сумата от 710,92лв., представляваща сторените от последното разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: