Р Е Ш Е Н И Е   № 552   София, 09.11.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 15.10.2009 две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 53/2009  година   Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от А. Г. К.,М. Г. Д.,Г. К. Р.,И. А. К.,К. А. К.,В. П. А.,З. П. П.,И. П. К.,К. П. К.,В. П. Д.,И. Н. К.,К. Н. К.,Й. И. В.,К. И. С.,П. И. А.,М. И. С.,А. С. К.,И. С. К.,С. Г. Д.,М. К. Л.,А. К. А.,Б. К. Б.,А. Г. Д. и Д. Г. Я. против решение№875/05.06.2008г. на Пловдивски окръжен съд,Хгр.с.,постановено по гр.д. №845/2008г. по описа на същия съд.с което е отменено решение,постановено по гр.д. №2022/2007г. по описа на Пловдивски районен съд,ХІVгр.с и вместо него е постановено:отхвърля предявения от наследниците по закон на Д. В. К. б.ж. на с. Л.,поч.1954г., против О. служба”З” гр. П.,с участието на Р. управление на г. гр. П. и Д. лесничейство гр. П.,иск за признаване правото за възстановяване правото на собственост на наследници на Д. В. К. на описаните в решението гори,на основание член 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон,за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба Д. г. с. гр. П.,с писмения си отговор,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. С определение №368/18.05.2009г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд,на основание член 280 ал.1 т.2 от ГПК,поради наличието на противоречиво разрешаван процесуално правен въпрос за данните,отразени по емлячните регистри,като годно доказателствено средство,без тази норма да въвежда изискване това доказателство да бъде последното деклариране на имотите преди одържавяването. Наред с това е прието с горното определение,че с произнасянето на съда е допуснато превратно тълкуване на разпоредбата на член 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ,във връзка с допустимостта на свидетелските показания като годно доказателствено средство за други факти и обстоятелства. С приложеното от касаторите влязло в законна сила решение №115/19.04.2007г. по гр.д. №680/2006г. по описа на Смолянски районен съд е уважен иск по член 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ,на основание данни по емлячен регистър за собствеността на наследодателя на ищцата от 1922-23г. Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение приема за правилна практиката по решение №115/19.04.2007г. по гр.д. №680/2006г. по описа на Смолянски районен съд. По предявения иск с правно основание член 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ от значение е установяване на факта за принадлежността на правото на собственост върху имотите,попадащи в приложното поле на закона преди одържавяването им.Разпоредбата на член 13 ал. 3 от ЗВСГЗГФ въвежда ограничение на доказателствените средства,като изисква наличието на примерно изброените писмени документи,удостоверяващи правото на собственост,като изключва като основание за доказване правото на собственост-писмените декларации на заявителите,свидетелските показания,протоколите за определяне на предмета на горското стопанство” издадени въз основа на член 22 от Закона за г. от 1922г. и член 20 Закона за г. от 1935г. Сред изброените в горепосочената разпоредба на закона писмени доказателства,изрично е посочено,че при липса на документи за собственост-нотариални и крепостни актове,писмени договори вписани протоколи за делба, възможността за установяване принадлежността на правото на собственост в това административно производство да стане с емлячни и данъчни регистри,протоколи от комисиите по ТПС,удостоверения за дялово участие в кооперации,стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства,допустими по ГПК. По отношение на допустимостта на свидетелските показания,съгласно съдържанието на горепосочената разпоредба от ЗВСГЗГФ, същите се изключват, когато сами по себе си се заявяват като основание за доказване правото на собственост и като такива са недопустими в това производство. При наличието обаче на писмени доказателства,предвидени в законовата разпоредба, като годни доказателства за установяване правото на собственост,на които именно се основава тази претенция,няма пречка да се допускат свидетелски показания в това производство,след като са налице горепосочените писмени доказателства. По основателността на касационната жалба: При постановяване на въззивното решение е допуснато неправилно приложение на материалния закон. За установяване правото на собственост на наследодателя Д.1954г.,ищците-негови законни наследници,се позовават на данни за имотно му състояние,съгласно приложеното по делото удостоверение изх. №25/01.05.2005г. на К. с Л. , за отразеното в регистъра за имотното състояние на населението в с. Л. от 1934година на страница 136 от същия партида №100,в която са записани на името на Д. В. К. недвижими имоти,а именно гори,предмет на заявената претенция по член 13 ал.2 от ЗВСЗГФ. Следователно,налице е годно доказателство,съгласно предвиденото в закона,което удостоверява,че наследодателят на ищците Д е притежавал описаните имоти-гори отразени в имотния регистър ,описани по местности и по размер на всеки един от тях. Неоснователно е възражението на ответника Д. г. с.,че тъй като липсва отбелязване за наследодателя на ищците Д партида за същия в последващ регистър за имотното състояние на населението в с. Л. от 1949г.,съгласно приложеното удостоверение №143/09.10.2007г. на К. с. Л.,поради което последният не е бил собственик на процесните гори. Сама по себе си,тази липса на партида ,констатирана в един по-късен момент не може да обори наличието на съществуващото вписване и на самостоятелната партида на наследодателя на ищците от регистъра съставен през 1934г.,още повече,че липсват доводи и доказателства за отчуждаване от страна на наследодателя на ищците на процесните гори ,осъществено до момента на одържавяването им. Смисъла на законовите разпоредби, във връзка с признаване правото на възстановяване на гори и земи от горския фонд, е свързан с наличие на цитираните в същия годни доказателства за това право,с което лицата са разполагали преди одържавяването на имотите,без да се изисква тези данни и доказателства да датират в по-близък момент до момента на одържавяваното им,както неправилно е приел въззивния съд. С оглед изложеното атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него на основание член 293 ал.2 от ГПК,да се постанови друго,с което да се признае на наследниците на Д. В. К. ,правото на възстановяване на собствеността върху процесните имоти,индивидуализирани в представения писмен документ-извлечение от партида 100 по регистъра за имотното състояние на населението на с. Л. от 1934г.   Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №875/05.06.2008г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №845/2008г. по описа на съда и вместо него постановява: ПРИЗНАВА по отношение на О. служба”З” гр. П.,при участието на Р. управление на г. гр. П. и Д. г. с. гр. П.,правото на възстановяване на собствеността наследниците на Д. В. К. ,б.ж. с. Л.,починал на 09.03.1954г.,върху гори,находящи се в землището на с. Л.,а именно: -гора в местността Ч. с площ 2,6 дка, -гора в местността Ч. с площ 3,3 дка, -гора в местността Х. с площ 2,1дка, -гора в местността Д. Б. с площ 2,3 дка, -гора в местността З. дол с площ 1,1 дка, -гора в местността С. Н. с площ 1,3 дка, -гора в местността П. с площ 1,3дка, -гора в местността П. с площ 2 дка, -гора в местността Т. с площ 2,3 дка, -гора в местността Х. с площ 2,3 дка и -гора в местността Х. с площ 1,7 дка,по иск по член 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ. Решението е окончателно     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: