1 Р Е Ш Е Н И Е № 143 София, 06.10.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1325/ 2015 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 304 от 22.05.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1610/ 30.07.2014 г. по гр.д.№ 11305/2013 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалваното решение е отхвърлен иск за разпределение ползването на незастроената част от едно дворно място в [населено място], с идентификатор № 07079.611.48. В касационната жалба на Б. И. П. се поддържа, че решението е неправилно, тъй като е налице промяна във фактическото положение спрямо постигнатата договореност през 2002 г., което изисква ново разпределение на ползването между съсобствениците. Ответникът Л. Д. Х. оспорва жалбата, като счита, че не са налице основания за отмяна на решението. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е установено, че страните са съсобственици, като ищцата Б. П. притежава 2/3 ид.ч. от имота, а ответницата- 1/3 ид.ч. Не е спорно също така, че през 2002 г. съсобствениците са подписали договор за разпределение на реалното ползване на дворното място. Според ищцата този договор не се спазва доброволно от страните, а освен това ответницата е поставила в мястото една лодка, която застъпва частта на ищцата и й пречи да ползва определената й с договора реална част от дворното място. С оглед на тези данни касационното обжалване е допуснато по въпросите дали монтирането на лодката по посочения начин представлява промяна във фактическото положение на имота, налагащо ново разпределение на ползването, а също и по въпроса дали договорът за разпределение между страните от 2002 г. има изпълнителна сила. Съгласно ТР № 13/ 2012 г. на ОСГК на ВКС решенията на мнозинството, а в случая и договорът между съсобствениците от 2002 г., който освен другото няма и нотариална заверка на подписите, нямат изпълнителна сила. Подобни договори обвързват страните относно установения начин на ползване на съсобствения имот докато трае съсобствеността, като също така страните могат да ги изменяват по взаимно съгласие. Ако такова съгласие липсва начина на разпределение на ползването може да се преуреди в едно производство по чл.32,ал.2 ЗС, при условие че е настъпило изменение на фактическите обстоятелства спрямо постигнато предишното съгласие. Според установената съдебна практика- напр. решение № 97 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 866/2012 г., I г. о., такива обстоятелства могат да са свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ. Всякакъв вид ново строителство или преустройство, или създаването на каквито и да е обективни пречки за ползването на определената с договора реалната част на един от съсобствениците би трябвало да се квалифицира като промяна във фактическото положение и да обуслови допустимост на съдебната намеса по реда на чл.32, ал.2 ЗС. С оглед на изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай касационната жалба е основателна. Съществен по делото въпрос е този дали е налице промяна във фактическата обстановка, но той е останал неизяснен, поради което изводите на въззивния съд за липсата на такава промяна са необосновани. Съдът е изследвал двете твърдения за промяна в обстоятелствата- уголемяване дела на един от съсобствениците чрез изкупуване дела на третия съсобственик З. П. и несъобразяване на разпределението от 2002 г. с размера на правата на съсобствениците, като правилно ги е намерил за неоснователни, но не е обсъдил третия довод във връзка със съществуващата в дворното място лодка. В този смисъл е допуснал нарушение и на чл.269 ГПК, тъй като не се е произнесъл по всички оплаквания във въззивната жалба. По делото има твърдения, а е посочено и в заключението на вещото лице, че ответницата е монтирала в дворното място една лодка, която застъпва и частта, предоставена на ищцата според договора от 2002 г. и по този начин тя не може да се ползва изцяло и свободно. По делото не е изяснено кога и как е станало монтирането на лодката- преди или след договора от 2002 г., като в тази насока в протокола от 30.06.2014г. е записано само изявлението на ответницата Х., че лодката е на това място от 30 години, без обаче това твърдение да е проверено. Не е изяснено и противоречието в заключението на вещото лице, което веднъж приема, че лодката не би могла да бъде преместена, а след това я третира като преместваем обект, като не е взето отношение, ако е трайно прикрепена доколко съдът може да предписва демонтирането и преместването й. Изясняването на тези въпроси е от съществено значение за изхода на спора, поради което въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане и за събиране на допълнителни доказателства, за да се произнесе съдът налице ли е изменение във фактическите обстоятелства спрямо договора между страните от 2002 г. за разпределение ползването на съсобствения имот, респ. да определи нов начин на ползване. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 1610/ 30.07.2014 г. по гр.д.№ 11305/2013 г. на Бургаски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: