Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр. София, 29 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Мира Недева при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1570 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. Р. К. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 5521/2013 на РС - Бургас и ВНОХД № 300/2014 г. по описа на Окръжен съд - Бургас и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането и допълнението към него, изготвено от защитника на осъдения – адв. М. М., са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че при постановяване на предходните съдебни актове съдилищата не са изследвали обективно, всестранно и пълно доказателствата, което е довело до неразкриване на обективната истина по делото. Според защитата направеният едностранчив и тенденциозен анализ е довел до приемането на фактическа обстановка, която не отговаряла на обективната истина и противоречала на събраните по делото доказателства. Защитата претендира, че не се установявало авторството на извършеното деяние, както и че не се доказвало да е налице грубо, агресивно и предизвикателно поведение от страна на К., а осъщественото от осъдения в най-лошия случай би могло да бъде квалифицирано по основния състав на чл.325 ал.1 от НК. Според осъдения и защитника му дори и намаленото от въззивния съд наказание било несъразмерно тежко и явно несправедливо. Иска се наказателното производство да бъде възобновено, да бъде отменен влезлият в сила съдебен акт като К. бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, или да се намали размера на наложеното наказание. В съдебно заседание осъденият Д. К. въпреки предоставената му от съда възможност не се явява. Защитникът му - адв.М. подържа депозираното искане и моли същото да бъде уважено по наведените в него и в допълнението доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 60/05.03.2014 г. по НОХД № 5521/2013 г. Районен съд – Бургас е признал Д. Р. К. за виновен в това, че на 27.04.2012 г. в [населено място], около 02,00 ч. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като е възпроизвел осем изстрела с огнестрелно оръжие, като деянието по своето съдържание се отличава с дързост, поради което и на основание чл.325 ал.2 вр. с ал.1 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски и съдът се е разпоредил с веществените доказателства, като на основание чл.53 ал.1 б.”А” от НК е отнел в полза на държавата законно притежавания от подсъдимия пистолет „Б. 442” и 2 бр. пълнители. По жалба на подсъдимия е било образувано ВНОХД № 300/2014 г. по описа на ОС - Бургас. С Решение № 160/14.07.2014 г. по същото дело въззивният съд е изменил присъдата като е намалил наложеното наказание на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Посоченото от осъдения и защитника му основание за възобновяване на наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5 във вр. с чл.348 ал.1 т.2 от НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Предходните съдебни инстанции не са допуснали нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното деяние и неговото авторство. Декларираните в искането доводи за превратна интерпретация на приобщената по делото доказателствена съвкупност са необосновани и голословни. Първоинстанционният и въззивният съд са реализирали необходимата процесуална дейност, свързана с разкриване на обективната истина и стриктно изпълнила императивните предписания на чл.13, 14 и 107 ал.5 от НПК при анализа и оценката на доказателствата. Фактическите данни за инкриминираното деяние и неговия извършител се съдържат в свидетелските показания на полицейските служители, които са били в непосредствена близост до местопрестъплението и са чули възпроизведените изстрели – свидетелите В., Т., К. и К.. Показанията им, депозирани в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство са прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. Тяхната достоверност е проверена при компетентно съотнасяне с останалата доказателствена маса. Безспорно е установено от назначената балистична експертиза, че намерените при огледа 8 бр. гилзи са изстреляни от притежавания от осъдения пистолет. По делото не се установява друго лице, присъствало в процесното заведение към инкриминирания момент, да е ползвало оръжието на К.. Действително пред първоинстанционният съд не е предявен иззетият като веществено доказателство пистолет „Б.” и 2 бр. пълнители, но страните, включително Кезепов и защитникът му, представлявал го пред районния съд – адв. Д. са заявили, че не държат на това, още повече, че по делото не се спори чия собственост е бил пистолетът. Констатираната непрецизност в диспозитива на присъдата, изразяваща се в изписването единствено на квалификацията „дързост” вместо „изключителна дързост” не представлява съществено процесуално нарушение, а още повече такова, което би могло да бъде отстранено при ново разглеждане на делото. В рамките на описаните фактически положения, правилно е приложен и материалният закон. Неправомерното поведение на Д. К. е обективирано във възпроизвеждането на осем изстрела от законно притежавания от него пистолет се инкорпорира от нормата на чл.325 ал.2 от НК. С инкриминираните непристойни прояви подсъдимият, след употреба на алкохол с установена концентрация - 1,49 на хиляда, в малките часове на денонощието – 02,00 часа, грубо е нарушил произтичащите от действащия към 27.04.2012 г. Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, общи задължения за носене, съхранение и използуване на огнестрелни оръжия, изразил е брутална демонстрация и пренебрежително отношение към установения в държавата правов ред, с което е скандализирал обществото. В случая искането за преквалифициране на престъплението по основния състав на чл.325 ал.1 от НК е напълно неоснователно. В практиката на ВКС не съществува каквото и да било колебание или противоречие, че хулиганството се отличава с изключителна дързост, щом като непристойните действия са свързани с употреба на огнестрелно оръжие. Наложеното наказание, намалено от въззивния съд на една година лишаване от свобода не е явно несправедливо. Всички обстоятелства от значение за индивидуализацията му са анализирани и оценени напълно адекватно. Макар и твърде пестеливо въззивният съд е посочил защо счита, че именно наказание, определен в този размер съответства на тежестта на извършеното и на обществената опасност на дееца и ще съдейства за постигане целите на наказанието. Не са пренебрегнати смекчаващите вината обстоятелства – като чистото съдебно минало на К. /макар и след настъпила реабилитация по право за извършено престъпление като непълнолетен/, добрите му характеристични данни, предвид висшето му образование и изминалият период от две години от извършване на деянието. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства от една страна, а от друга – липсата на отегчаващи, не са достатъчни за приложението на чл.55 ал.1 т.2 б. „Б” от НК, тъй като не са нито многобройни, нито някое от тях да е с изключителен характер. Определеното от въззивната инстанция наказание от една година лишаване от свобода съответства на тежестта на конкретното деяние и в максимална степен, и според настоящата инстанция, ще съдейства за постигане целите на наказанието, определени в чл.36 от НК, още повече че при наличието на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК същото е отложено за изпълнение, при това в минималния предвиден в закона изпитателен срок от три години. В този смисъл и искането на защитата за допълнително намаляване на така определеното наказание се явява неоснователно. С оглед на гореизложеното, ВКС не намира да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, да е нарушен закона или наложеното наказание да е явно несправедливо, т.е. липсва основание за уважаване на искането за възобновяване поради наличие на съществено нарушение по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК, поради което и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Д. Р. К. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 5521/2013 на РС - Бургас и ВНОХД № 300/2014 г. по описа на Окръжен съд - Бургас Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: