Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   N   380   София, 02.06.2009г.   В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми април......................... две хиляди и девета година в състав:                                                                    Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                              Членове:   АНИ САРАЛИЕВА                                                                                             ЕМИЛ ТОМОВ                                                                                                                                                                                     при секретаря Р. Иванова.................….….................................................... в присъствието на прокурора............……........................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА........................... гр.дело N 758/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. „П” А. , София, чрез пълномощника си адв. Ст. К. от САК, е подал касационна жалба срещу решение № 4 от 8.01.2009г. по гр.д. N 349/2008г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 361 от 14.08.08г. по гр.д. № 299/07г. на районен съд – Ловеч в частта, с която И. Д. Д. от с. М., област Ловешка, е осъден да заплати на касатора сумата 4118 лева, ведно с мораторна и законна лихва върху тази сума и разноските по делото. Вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иска на „П” А. срещу И. Д. Д. от с. М., област Ловешка, за заплащане на посочената сума, която съставлява стойността на констатирана липса на винетки в ТО № 4*-Малиново – иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ. Развити са оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са свързани с необсъждане на доказателства по делото, разменена доказателствена тежест в процеса, необоснованост на извода за оборване на презумпцията по чл.207, ал.1, т.2 КТ и др. Ответникът И. Д. Д. от с. М., област Ловешка, оспорва касационната жалба с писмен отговор. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. С определение № 1233/13.10.2009г. по настоящото дело е допуснато разглеждане на касационната жалба в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на която хипотеза се е позовал касаторът. Формулирани са въпросите трябва ли пострадалият да предяви иск за вреди срещу всички лица, които солидарно му дължат обезщетение, или може да направи това само спрямо някои от тях? Чия е доказателствената тежест в производство по чл.207, ал.1, т.2 КТ при имуществена отговорност на МОЛ за липси на стоково-материални ценности? Допускането на обжалването е обосновано с представени решения на състави на ВКС и окончателни решения на въззивни съдилища, които подкрепят становището на касатора за наличие на противоречива практика, свързна с приложението на чл.207, ал.1, т.2 КТ по въпроса за доказателствената тежест. В някои от тях /р. №147.02.2005г. по гр.д. № 732/2004г. на ОС Велико Търново и №223/8.08.2005г. по гр.д. № 525/2004г. на ОС Велико Търново/, както и в разглеждано въззивно решение е прието, че доказателствената тежест по иска е на работодателя и той трябва да установи в процеса наличието на липси, техния размер и момента на настъпването или откриването им. Той трябва да осигури безспорни доказателства, че изчезването на процесните стикери е станало по време на смяната на материално-отговорното лице - ответник, тъй като формалното подписване на книжата за приемане и предаване на стоково-материалните ценности от негова страна, без да извърши фактическа проверка на наличността според отчета за продажбите, не било годно доказателствено средство. В приложени решения на ВКС пък е прието, че доказателствената тежест за липси е обърната и отчетникът, за който се твърди, че е причинил щетата, трябва да докаже, че няма липса или ако има такава – че не я е причинил виновно /р. № 449/3.07.2006г по гр.д. № 2732/2004г. ВКС, IV г.о., р. № 1105/23.10.2008г.по гр.д. № 2055/2006г. на ВКС, IV г.о., р. № 1659/27.10.2005г. по гр.д. № 1195/2003г. на ВКС, III г.о. и др./ За да отхвърли иска на „П” А. , София срещу И. Д. Д. от с. М., област Ловешка, за сумата 4118 лева, съставът на Ловешкия окръжен съд е приел, че той е с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ – за пълна имуществена отговорност на отчетник поради липса на цялото количество винетни стикери от ТО 4418-Малиново, установена на 23.10.2006г., за мораторна лихва върху главницата за времето от 23.10.2006г. до завеждането на исковата молба на 7.02.2007г. и за законната лихва от 7.02.2007г. до окончателното изплащане на сумата. Приел е също така, че ответникът е работил по трудов договор на длъжността “продавач-консултант” на бензиностанция и съобразно длъжностната му характеристика има задължение да се грижи за съхраняване и опазване на имущество и стоково-материални ценности, поверени му от работодателя. Изградил е доводите си за неоснователност на иска като е посочил, че работодателят трябва да докаже не само факта на настъпилата липса и нейния конкретен размер, но и момента на настъпването или откриването й. Негово е било задължението да ангажира безспорни доказателства, че липсващите стикери са изчезнали по време на дежурството на ответника. Представеният констативен протокол № 60 от 23.10.1996г. за липса на винетни стикери на стойност 4118 лева, съпоставен с гласните доказателства по делото, не давал основание да се направи обоснован и безспорен извод, че само ответникът е единствено виновен. Свидетелите са установили, че “фиктивно” са приемани и предавани касовата наличност, както и че достъп до касата са имали всички продавач-консултанти и регионалният мениджър. Безспорно е установено, че на 23.10.2006г. от 7 часа сутринта дежурството по график е поел ответника, но същия се е подписал в книгата за приемане и предаване без да извърши фактическа проверка за наличността на стикерите и тяхната стойност с оглед отчета за продажбите, който продавач-консултантите са имали задължение да изготвят ежедневно. Ето защо не може да се ангажира неговата отговорност при липсата на категорични данни кога са изчезнали винетните стикери и кой е отговорен за липсата им при положение, че са допуснати нарушения на трудовата и финансова дисциплина, включинелно от регионалния мениджър, който също носи отговорност за липсите. В отговор на поставените въпроси следва да се посочи, че правилни са групата решение на ВКС, с които доказателствената тежест е възложена на отчетника както по отношение на обстоятелството, че не е причинил щетата, така и че не я е причинил виновно. Законът е въвел оборима презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а от тук и за неговата вина. Когато вредата е причинена от няколко работници или служители при условията на пълна имуществена отговорност те отговарят солидарно – чл.208, т.2 КТ. Работодателят може да търси от всеки от съпричинителите цялото задължение, поради което ответникът не може да прави възражение, че и други лица са отговорни за настъпването на вредата. Платилият дълга има право на регрес спрямо другите съизвършители, но не може да иска разделяне на дълга. При тези отговори на поставените въпроси и съобразно фактическата обстановка, очертана по-горе, следва да се приеме, че решението е неправилно. По делото е представено безспорно доказателство, че ответникът е удостоверил с подписа си върху протокола от 23.10.2006г. /датата на проверката/ приемането на винетни стикери на стойност 4118 лева, за които по-късно през деня е установена липса. Автентичността на частния свидетелстващ документ не е оспорена и с оглед съдържащите се в него изявления на неизгодни за ответника факти, той се ползва с доказателствена сила. Следва да се приеме, че на 23.10.2006г., по време на смяната си, И. Д. Д. се е задължил към работодателя с наличност на стикери на стойност от 4118 лева, които е трябвало да съхрани и отчете. Поради това без всякакво значение е защитното възражение, че “формално” е подписал протокола, без да преброи стикерите, че и други лица не са ги броили в предходни дни и че те също са имали достъп до тях. Въззивният съд неправилно е ценил представено по делото писмено доказателство и неоснователно е обсъждал свидетелски показания за факти, които нямат значение за изхода на делото. Неправилно е възложил доказателствената тежест на работодателя, вместо на отчетника и не е зачел презюмираната от закона отговорност за липси. От своя страна отчетникът не е въвел твърдения, които да са относими към възможността за евентуалното му освождаване от отговорност, а въведените такива са както неоснователни, така и недоказани. Дори и други лица, в качеството им на отчетници, да са имали достъп до липсващите стоково-материални ценности, право на работодателя е да насочи иска срещу всеки от тях поотделно или заедно /солидарно/. Изложеното налага да се касира неправилното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост. Вместо него Върховният касационен съд ще постанови друго по съществото на правния спор, като уважи иска по чл.207, ал.1, т.2 КТ в предявения и доказан размер от 4118 лева, а акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 158, 02 лева, съобзано неоспореното заключение на счетоводната експертиза. Ще се присъди и законната лихва от датата на исковата молба до изплащането на задължението, както и всички направени разноски от касатори за съдебните инстанции. Ето защо и съобразно правомощията си по чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №4 от от 8.01.2009г. по гр.д. N 349/2008г. на Ловешкия окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА И. Д. Д. от с. М., област Ловешка, ДА ЗАПЛАТИ на „П” А. , София, сумата 4118 лева /четири хиляди сто и осемнадесет лева/, съставляваща липса на стоково-материални ценности на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата от 7.02.2007г. до окончателното изплащане на задължението. ОСЪЖДА И. Д. Д. от с. М., област Ловешка, ДА ЗАПЛАТИ на „П” А. , София, сумата 158, 02 лева /сто петдесет и осем лева и 02 ст./, съставляваща мораторна лихва върху присъдената главница за времето от 23.10.2006г. до завеждането на исковата молба на 7.02.2007г., както и разноските за всички съдебни инстанции в размер на 601 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.