Р Е Ш Е Н И Е № 22 София, 14.05.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 5260 /2013 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Й. Г. Х., Л. Г. Ц., Ф. С. Ц. , М. И. К., К. И. Ц., И. И. Ц., И. П. Ц., Р. С. Ц., Г. А. Ц., П. А. Ц., всичките чрез адв.Б. Ю.- АК Б. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 1697 от 22.05.2013 година по гр. възз. д. Nо 183/2013 на ОС- Благоевград . Поддържа се , че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касаещи законосъобразната преценка за доказан правен интерес от търсената със заявения отрицателен установителен иск защита на правото на собственост ,основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по процесуално-правния въпрос за установяване на правния интерес на ищците при заявен от тях отрицателен установителен иск за собственост , разрешен в противоречие с решения на ВКС и съдилищата – чл. 280 ал.1 т.1/ 2 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от адв. И. Н. АК Б. , процесуален представител на ответниците по касация З. А., А. М. и М. М., с който се оспорват релевираните с касационната жалба основания за отмяна на постановеното решение на въззивния съд. Претендират се разноски за касационната инстанция. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил решението на първата инстанция досежно уважения отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК за собственост на недвижим имот с идентификатор 04279.603.330 по КК на Б., с площ 837 кв.м. в м.”Б.-Р”, урбанизирана територия и е прекратил производството по делото. За да обесили съдебното решение , въззивният съд е приел, че ищците- въззиваема страна не са установили наличието на правен интерес от търсената защита поради липса на установено защитимо материално право- в случая на собственост на процесния недвижим имот. Поставения правен въпрос за установяване на правния интерес на ищците при заявен от тях отрицателен установителен иск за собственост , разрешаван противоречиво от съдилищата, както и от съставите на ВКС по решения по чл. 290 ГПК е предмет на разясненията по ТР 8/2012 година на ОСГТК на ВКС. С цитираното ТР на ОСГТК на ВКС се прие , че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът 1/ притежава самостоятелно право ,на което търси защита чрез отричане на субективно материално право ,което застрашава поради оспорване от страна на ответниците или 2/ се позовава на фактическо състояние или им възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. С оглед на тази задължителна съдебна практика обжалваното решение , с което е прието , че ищците не са доказали твърденията си за наличие на защитимо матераиално право , което да обоснове правния им интерес от търсената с иска защита , е неправилно и като такова следва да се отмени. С цитираното тълкувателно решение на общото събрание на гражданската и търговска колегии е дадено едно по широко разбиране на обхвата на доказване на правния интерес , включващ не само твърдения и доказване на защитимо материално право, но и на фактическо състояние , което обосновава защитата с оглед на произтичащи от него правни възможности. Тези разяснения касаещи предметния обхват на правния интерес, налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане на открито съдебно заседание пред въззивната инстанция по жалба на З. А., А. М., М. Е. и трето лице помагач - М. М., като преценката на допустимостта на заявения иск следва да бъде направена именно с оглед на приетото тълкувателно решение , като се съобрази , че в производството по заявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК ищецът доказва фактите , от които произтича правния интерес/ в случая следва да се анализират писмените документи, касаещи земеделската реституция на имота , на която се позовават ищците/ , а в тежест на ответника е доказването на фактите, от които твърди да произтича „отричаното’ право. При постановения правен резултат искането за разноски по делото, направено от страните следва да бъде разгледано и произнесено при новото разглеждане на делото от инстанцията по същество. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 1697 от 22.05.2013 година по гр. възз.д. Nо 183/ 2013 на ОС- Благоевград и ВРЪЩА делото на въззивния съд- ОС-Благоевград за ново разглеждане от друг състав на съда , съобразно дадените указания. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: