О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 502/22.12.2017 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова Членове: Геника Михайлова Даниела Стоянова разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4649 по описа за 2017 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 285/ 11.08.2017 г. по ч. гр. д. № 242/ 2017 г., с което Ямболски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на Д. Г. С., Я. Д. С., Д. Д. С., Н. Г. С., Г. А. Ш. и Т. Д. Ш. срещу разпореждане от 02.06.2017 г. по гр. д. № 3166/ 2016 г. на Ямболски районен съд за връщане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 261, т. т. 2 и 4 ГПК. Определението се обжалва от Д. С., Я. С., Д. С., Н. С., Г. Ш. и Т. Ш. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправни въпроси относно задължението на връчителя да удостовери качеството на лицето, получило съобщението при условията на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК, за проверката, която той дължи при удостоверяване на тези условия и за възможностите, с които страната разполага да опровергае редовността на връчването в производството по реда на глава ХХI ГПК. Касаторите считат, че въпросите са включени в предмета на делото и обосноваващи определението. Обосновават допълнителните основания за допускане на касационния контрол от предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (в редакцията, към която чл. 274, ал. 3 ГПК препраща, до влизане в сила на в сила на ЗИДГПК (ДВ бр.86/ 27.10.2017 г.) – § 74 от ПЗР на същия закон). Позовават се на определения на ВКС. Оплакванията по същество са, че въззивният съд неправилно е приложил чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК и при съществено процесуално нарушение е отказал да обсъди писмените доказателства към частната жалба, които опровергават редовността на връчването. Ответникът по частната касационна жалба М. А. М. възразява, че определението съответства на приложената практика и е правилно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с допустим предмет. С определението е потвърдено разпореждане на първата инстанция за връщане на въззивна жалба, а то прегражда исковото производство. Осъществено е изискването на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението е на въззивен съд, постановено е по гражданско дело, а цената на предявения иск по чл. 135 ЗЗД е над 5 000 лв. Осъществено е и изискването на чл. 274, ал. 4 ГПК. Активната процесуална легитимация е надлежна. Частната жалба подават ответниците по иска, а определението отрича надлежното упражняване на правото им на въззивно обжалване на първоинстанционното решение. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, а повдигнатите въпроси имат претендираното значение. Съображенията са следните: За да потвърди разпореждането за връщане на жалбата срещу първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че са дължими указанията с разпореждане от 10.05.2017 г. по гр. д. № 3166/ 2016 г. на ЯРС за поправяне нередовности на жалбата. Адв. Д. М. я подава за касаторите, но не прилага пълномощни и документ за държавна такса от 29. 55 лв. (чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 2 и 4 ГПК). Въззивният съд е приел, че указанията са съобщени редовно, при условията на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК, на 22.05.2017 г. Тогава на адв. Бастрев е връчен препис от разпореждането от 10.05.2017 г., а той е лице, което работи или сътрудничи на адв. Д. М. – аргумент от удостовереното в съобщението качество „колега“. Въззивният съд е приел, че до 29.05.2017 г. – крайната дата на дадения 1-седмичен срок, указанията не са изпълнени, а с обжалваното разпореждане от 02.06.2017 г. първата инстанция е приложила правилно санкционната последица от чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Въззивният съд е квалифицирал връченото на 22.05.2017 г. съобщение като официален удостоверителен документ и е намерил за недопустимо в производството по глава ХХI ГПК касаторите да оспорват неговата материална доказателствена сила. Отказал е да обсъди доказателствата към частната жалба в подкрепа на изложените в нея твърдения, че адв. Бастрев не работи и не сътрудничи на адв. М. и не е започвал да тече срокът за изпълнение на указанията за поправяне нередовностите на въззивната жалба. Следователно повдигнатите въпроси са включени в предмета на делото и обуславят обжалваното определение. По реда на чл. 274, ал. 2 ГПК са определенията на ВКС, които са приложени към частната касационна жалба. Те са негодни да осъществят основанието от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не изчерпват всичките въпроси. На настоящия състав не е известна казуална практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която да им отговаря. Осъществени са общото и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. По повдигнатите въпроси. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че съобщението до адвокат на страна по делото, което е връчено при условията на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК, с материална доказателствена сила засвидетелства, че връчителят е извършил проверка и се е убедил, че са налице законовите условия съобщението да получи лице, различно от адвоката (намерил е лицето в адвокатската кантора и се е убедил, че то е в отношения на работа и сътрудничество с адвоката). Законът не изисква връчителят да удостовери действията по проверката, но го задължава да отбележи качеството на лицето, на което е извършил връчването. Допустимо е връчителят да използва разнообразни характеристики – например „секретар“, „колега“, „сътрудник“, „личен асистент“ и други подобни. Връчването е редовно, стига характеристиката да сочи за онези отношения, при които законът допуска това лице да получи съобщението за адвоката. Страната, до която съобщението е адресирано, може да опровергае редовността на връчването в производството по раздел ХХI ГПК. Стига в частната жалба да изложи твърдения, че връчителят не е проверил законовите изисквания или макар да ги е проверил, те не са били осъществени. С такива твърдения страната обосновава довод за незаконност на обжалваното определение/ разпореждане, при постановяването на което съдът е зачел последиците на съобщението, макар връчването да е било нередовно. Страната носи доказателствена тежест да обори материалната доказателствена сила на съобщението. Провеждането й изисква пълно доказване. Допустимо е горестоящата инстанция да разгледа частната жалба в открито заседание, ако събирането на ангажираните доказателства налага това. Мотивите са следните: В ГПК изчерпателно са изброени всички хипотези, при които ГПК допуска съобщението по гражданското дело да се връчи на лице, различно от адресата. Адресат е страната, процесуалният й представител, участник в процеса (вещо лице или свидетел), третото лице, на което е вменено задължение по чл. 192 ГПК и т. нат. Лицето трябва да е носител на пасивна процесуална представителна власт, която го оправомощава да получи съобщението за адресата. Нейните предпоставки (условията, които я пораждат) произтичат от закона. Законът ги обвързва с определени отношения, съществуването на които е гаранция, че лицето ще предаде съобщението на адресата. Връчителят разполага с произтичаща от закона компетентност по предвидените в закона форма и ред да удостовери фактите, които са от значение за редовността на връчването. Формата задава образецът на възможните съобщения, предвидени в ГПК. Урежда я наредбата, която министърът на правосъдието издава в делегацията от чл. 55 ГПК. Редът задава глава VI, раздел I ГПК. Производен е от използвания начин на връчване, предвиден в ГПК. Следователно съобщението е официален удостоверителен документ и служи като доказателство за обстоятелствата, които правят извършеното връчване редовно (чл. 179 ГПК). За да връчи съобщението на лице, различно от адресата, връчителят е длъжен да провери пасивната процесуална представителна власт (законовите условия, от които тя произтича). Оформеното и върнато по делото връчено съобщение свидетелства, че връчителят е извършил проверката, а резултатът от нея е позитивен. Законът не изисква връчителят да опише всички действия по тази проверка. Достатъчно е в съобщението да посочи качеството на лицето, на което е връчил (чл. 44, ал. 1, изр. 1, но и 2 ГПК). Допустимо е да използва разнообразни характеристики - например „домашно лице“, „иконом“, „наемател“, „началник“, „колега“, „сътрудник“, „личен асистент“ и други подобни. Връчването е редовно, ако характеристиката сочи на онези отношения, които законът обвързва с пасивна процесуална представителна власт. Когато те съществуват, законът фингира връчване за адресата (чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК). Чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК допуска съобщението до адвоката на страната да получи всяко лице, което връчителят е намерил в адвокатската кантора и се е убедил, че то работи или сътрудничи на адвоката. Законът не сочи на конкретния източник на отношенията на работа и сътрудничество (трудов или граждански договор, адвокатско съдружие или адвокатско дружество), нито изисква да са трайни. Обхванати са всички възможни отношения на работа и/ или на сътрудничество. Възможно е връчване на съобщението, без връчителят да е извършил проверката за законовите изисквания или макар да я е извършил, изводът му да е неверен. Възможно е връченото съобщение да е резултат на извършено престъпление. Страната се позовава на нередовност на връчването, когато твърди, че проверка няма извършена или макар връчителят да я е извършил, е невярна. Съдът дължи да провери верността им. Връчването е съдебен акт, но законът го делегира на връчителя – лицето, посочено в чл. 42 ГПК. Първичната проверка по редовността на връчването съдът извършва като възприема документа на съобщението. Пределите й изчерпва материалната доказателствена сила на документа при съпоставка със законовите изискванията за редовното връчване. Вторична проверка съдът също извършва. Налагат я твърденията на страната, че макар съобщението до нея да засвидетелства законовите условия за редовно връчване, те не са били осъществени. За вторичната проверка ГПК не урежда специално производство. Страната следва да ги проведе в онова производство, с което законът й обезпечава правото на участие по делото (по чл. 140, ал. 1, чл. 253, раздел ХХ, раздел ХХIV, чл. 240 или чл. 423 ГПК). Чрез тях тя опровергава материалната доказателствена сила на съобщението. Провеждането на доказателствената тежест изисква пълно доказване. Допустимо е страната да опровергае редовността на връчването и в производството по глава ХХI ГПК. Достатъчно е в частната жалба да въведе съответните твърдения, а чрез тях да обоснове довод за незаконност на определението/ разпореждането, с постановяването на което съдът е зачел последиците на връчването. Допустимо е горестоящият съд да я разгледа и в открито заседание, ако прецени, че ангажираните в частната жалба доказателства го налага (чл. 278, ал. 1 ГПК). По частната касационна жалба. Правилна е преценката на въззивния съд, че съобщението до адв. Д. М. за разпореждането от 10.05.2017 г. по гр. д. № 3166/ 2016 г. ЯРС засвидетелства с материална доказателствена сила редовно връчване чрез адв. Бастрев, извършено на 22.05.2017 г. Качеството „колега“ удостоверява съществуването на онези отношения между двамата адвокати, които чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК визира. Неправилно въззивният съд е отказал да обсъди верността на твърденията в частната жалба, че към датата на връчването между двамата адвокати не съществуват правоотношения на работа и/ или сътрудничество и да обсъди приложените към частната жалба писмени доказателства. Чрез тях касаторите са оспорили редовността на връчването, обосновавайки довод, че не е започвал да тече срокът за изпълнение указанията. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото поражда вероятност за неправилност на определението. Настоящият състав е длъжен да разгледа по същество въпроса, поставен в частната жалба до въззивния съд. От представените към нея документи се установява, че на адреса на кантората на адв. Д. М. работят и други двама - адв. М. М. и адв. Б. Т.. Тримата са регистрирани в Софийска адвокатска колегия. Установява се също, че адв. Е. Бастрев е регистриран в Благоевградска адвокатска колегия и там е адресът на неговата кантора. Тези факти не провеждат необходимото пълно доказване, което да изключи редовността на връченото съобщение. Общата работа и сътрудничество между двама адвокати по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК не предполага да са регистрирани в една колегия или да работят в една кантора. Други доказателства не са ангажирани, а материалната доказателствена сила на съобщението не е опровергана. Касационният състав също е длъжен да приеме, че на 22.05.2017 г. на адв. Д. М. е връчено разпореждането от 10.05.2017 г. по гр. д. № 3166/ 2016 г. на ЯРС (чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК). Той е изпълнил първата група законни указания. Преди да получи съобщението адв. Д. М. е представил пълномощни от касаторите. До изтичане на 1-седмичния срок (29.05.2017 г.) обаче остават неизпълнени втората група указания. Документът за внесена държавна такса не е представен. В правилното приложение на чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 261, т. 4 ГПК с разпореждането от 02.06.2017 г. първата инстанция е върнала въззивната жалба срещу решението. Подлежи на потвърждаване обжалваното пред касационната инстанция определение на въззивния съд. То е правилно като резултат. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 285/ 11.08.2017 г. по ч. гр. д. № 242/ 2017 г. на Ямболски окръжен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната касационна жалба на Д. Г. С., Я. Д. С., Д. Д. С., Н. Г. С., Г. А. Ш. и Т. Д. Ш. срещу определение № 285/ 11.08.2017 г. по ч. гр. д. № 242/ 2017 г. на Ямболски окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.