1 Р Е Ш Е Н И Е №198 гр.София, 11 април 2011 г. в името народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на пети април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Цветинка Пашкунова с участието на прокурора Атанас Гебрев и при секретаря Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 1234/2011 година. Производството е образувано по искане на задочно осъдения Т. Д. Л. за възобновяване на нохд № 1011/2008 год. на Великотърновски районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 407 от 06.04.2009 год. и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. В искането се излагат доводи, че осъденият не е знаел за наказателното преследване срещу него.Отсъствено е привлечен на досъдебното производство за престъплението, което не е извършил.Проведено е без да се защити и участва в събирането на доказателствата.Не е знаел и не участвал и в съдебното производство.Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, което се поддържа лично от подсъдимия и от служебен защитник, който представя писмени бележки в които доразвива тези доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.Осъденият е знаел за съдебното производство, след като е упълномощил защитник да го представлява но умишлено се е укрил, като е напуснал страната. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основания на искането за възобновяване по чл.423 и сл.НПК, го намира за основателно по следните съображения: С цитираната присъда осъденият Т. Л. е признат за виновен по чл.195 ал.1, т.3, пр.2, т.4 и 7, вр. с чл.26 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим. На основание чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание от една година и три месеца лишаване от свобода по това дело и по присъдата по нохд 218/2007 год. на В.. Н основание чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение и наказанието по нохд № 2148/2005 год. в размер на шест месеца лишаване от свобода. Досъдебната фаза на процеса е протекла без участието на осъденото лице.Опитите за издирването му, се изчерпват с изпращане на призовка на установен по делото адрес върната в цялост, постановление за принудително довеждане и справка от 28.08.2006 год. на районния инспектор, посетил адреса и след проведена беседа с негови близки е установил, че се намира в Г. при брат си.Обявен е за ОДИ с телеграма № 34834 от 18.07.2007 год., което не е довело до резултат.Привлечен е като обвиняем на 17.07.2007 год. и на 17.09.2007 год. са предявени материалите по разследването в присъствието на служебен защитник.С внесен обвинителен акт по посоченото престъпление е образувано нохд №1011/2009.8 год. по описа на В. районен съд /второ по ред след отмяна на предишна присъда от въззивната инстанция/.В първото по делото заседание при новото разглеждане проведено на 13.10.2008 год., подсъдимият Л. нередовно призован не се явил, като е представляван от упълномощен от него защитник.По негово искане делото е отложено за установяване местопребиваването на подсъдимия.С писмо от 23.10.2008 год.началника на ОД на М. е уведомил съда, че от проведените ОИМ лицето не е установено.На 24.11.2008 год. в присъствие на защитника е даден ход на делото на основание 269 ал.3, т.2 НПК.Впоследствие договорният защитник е починал и съда е назначил служебен, с който делото е приключило с осъдителна присъда, която не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила. При тези обстоятелства осъденият Л. обективно не е знаел да воденото срещу него наказателно преследване за извършено от него престъпление, за което е осъден.В случая не са използвани всички дадени от закона средства от страна на прокуратурата и съда за установяване на неговото местоживеене и призоваване за участие в процеса.По конкретното дело осъденият не е участвал и в двете фази на наказателния процес и не е гарантирано правото му на лично участие.Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи и практиката на Съда в С. изисква на задочно осъдения да бъде предоставено правото да бъде изслушан и да поиска преразглеждане на делото в негово присъствие.Няма доказателства за официално информиране, чрез призовка или по друг начин за наличието на наказателно производство срещу него, както и за насрочването му на определена дата за разглеждане в съда, за да може да се приеме, че Л. сам се е отказал от правото си да се явява пред органите на разследването и в съдебно заседание, или да избегне правосъдието.Налице са необходимите предпоставки по чл.423 ал.1 НПК, налагащи ВКС да упражни правомощията си по чл.425 ал.1, т.1 НПК, като отмени задочно постановената присъда и върне делото за ново разглеждане на досъдебната му фаза, където е започнало задочното производство, защото това е стадия от който лицето е лишено от правото на лично участие в процеса. На основание 423 ал.4 НПК ВКС следва да се произнесе и по мярката за неотклонение на осъдения Л., който е задържан в изпълнение на влязла в сила присъда.Спрямо него на досъдебното и съдебно производство не е вземана мярка за неотклонение, но с оглед неговото процесуално поведение /установеното по делото дълготрайно пребиваване извън територията на страната, без данни за конкретно установено местопребиваване и гарантиране неговото явяване при новото разглеждане на делото, налага да му бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” в З.-гр.Л.. По тези съображения и на основание чл.425 ал.2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 1011/2010 год. по описа на Великотърновски районен съд и ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 407 от 06.04.2009 год. ВЗЕМА мярка за неотклонение на осъдения Т. Д. Л. „Задържане под стража” в З.-гр.Ловеч. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора от Районна прокуратура-Велико Търново, за извършване на действия от стадия на привличането на обвинявам. Препис от решението да се изпрати на Началника на затвора-гр.Ловеч за изпълнение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: