Р Е Ш Е Н И Е № 317 град София, 08.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР Т. 2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1020 по описа за 2014 г. Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Д. С. С. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 573/2013 г. на Окръжен съд – Плевен, отмяна на решение № 219 от 02.10.2013 г., за да бъде оправдан осъденият или да бъде намалено наложеното му наказание. Искането се позовава на посочените в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основания за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Осъденият Д. С. С. и неговият служебен защитник адвокат Н. Б. поддържат искането по изложените в него съображения. Допълнително навеждат твърдения, че съдилищата не са изяснили конкретното участие на осъдения С. в инкриминираното му престъпление и присъдата е постановена въз основа на косвени доказателства, като проведените разпознавания са извършени в нарушение на процесуалните правила. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага да бъде отхвърлено, допуснатите нарушения не са съществени и не налагат възобновяване на приключилото наказателно производство. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 219 от 02.10.2013 г. по в.н.о.х.д. № 573/2013 г. Плевенският окръжен съд потвърдил присъда № 141 от 23.05.2013 г. по н.о.х.д. № 1416/2012 г. на Районен съд – Плевен, с която осъденият Д. С. С. бил признат за виновен в това, че на 19 срещу 20.12.2011 г. в с П., област П., в условията на повторност, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, в съучастие с осъдените А. Ш. М. и И. А. М., отнел и чужди движими вещи на обща стойност 670 лева, от владението на Д. Ц. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. Процесуално допустимото искане на осъдения Д. С. С. за възобновяване на наказателното производство, е направено в законовия шестмесечен срок, но разгледано по същество е неоснователно. Не е допуснато претендираното нарушение на материалния закон. Приетите с въззивното решение и в мотивите към първоинстанционната присъда факти представят поведението на осъдения С. за престъпно. Според установените от съдилищата факти той е участвал в кражбата на вещи от дома на свид. Д., в съучастие с други две лица. Предходното му осъждане за същото по вид престъпление, по което макар и реабилитиран не е изтекъл срокът по чл. 30 от НК, предпоставя новото престъпно посегателство за повторно осъществено по смисъла на чл. 28 от НК. Поведението на осъдения С. е правилно квалифицирано за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Събраните по делото доказателства в достатъчна степен разкриват реализираната от тримата осъдени престъпна дейност, както и степента им на участие в изпълнителното деяние на осъщественото престъпление. Доказателствените източници, макар и косвени по своя характер, в своето многообразие и съвкупна оценка водят до единствено възможния извод за участието на осъдения С. в извършената кражба – извод, който правилно е обоснован в мотивите към присъдата и във въззивното решение. Сведения с доказателствено значение за делото не се установяват и в дадените от ос. С. обяснения пред първоинстанционния съд, както и в обясненията на неговите съпроцесници в хода на въззивното съдебно следствие. Затова и отправеният в устните прения упрек за допуснато нарушение на процесуалните правила по чл. 13 и чл. 14 от НПК е неоснователен. Формалното отричане на авторството на ос. С. от останалите му съучастници е съпоставено с останалите доказателства, подложено е на задълбочено обсъждане от въззивната инстанция, а неговата достоверност правилно е отхвърлена като несъстоятелна. Не са допуснати и претендираните нарушения на процесуалните правила на чл.чл. 169 -171 от НПК при извършеното разпознаване на ос. Д. С. от свид. К. и на ос. А. М. от свидетелите К. и Н.. Съдилищата подробно са обсъдили показанията на поемните лица С. и Б., участвали в процесуално-следствените действия на досъдебното производство, а изложенията им не разкрили събития, които да са довели до съществено опорочаване на събраните чрез разпознаванията доказателства. Възраженията на осъдения, че доказателствените средства не са обсъдени всестранно, задълбочено и обективно не намира опора в доказателствените изводи. Въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствените източници. В решението е изложил ясни, логични и достатъчно изчерпателни съображения кои от тях е възприел с доверие и защо не подкрепил оскъдните твърдения на дейците, че не са откраднали вещите, които по-късно са продали на пункт за вторични суровини или са заложили срещу парична сума. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Наложеното на осъдения Д. С. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода не подкрепя изтъкнатия довод за явната му несправедливост. Подбраният размер на санкцията е съобразен с изложените в мотивите към първоинстанционната присъда индивидуализиращи предпоставки и с отчетения от съдилищата превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и определеното наказание е към минималната граница за това престъпление. Отсъстват предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, предвид липсата на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи приложението на този институт и на задължителния извод, че предвиденият от закона специален минимум на наказанието се оказва несъразмерен на тежестта на извършеното престъпление. Наложеното наказание лишаване от свобода е справедливо. То е съобразено с тежестта на извършеното престъпление и с личността на дееца. Наказанието е законосъобразно отмерено, поради което може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Затова не е налице проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Не са допуснати претендираните от осъдения Д. С. С. нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради което искането му за възобновяване на въззивното производство по делото като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от осъдения Д. С. С. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 573/ 2013 г., по описа на Плевенски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.