Р Е Ш Е Н И Е   N 352   София ,11. 05. 2010  година                                       В ИМЕТО НА  НАРОДА   ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО  гражданско отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети април ,  две хиляди и десета  година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:           Костадинка Арсова                                     Василка Илиева   При участието на секретаря Виолета Петрова  като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 4200  по описа за  2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е по чл. 290 ГПК във вр. с чл.291, т.2 ГПК. С определение № 850/09 от 5.08.2009 г. по гр.д. № 4* от 2008 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допусната касационна проверка на решение № 175 от 14.04.2008 по гр.д. № 2* от 2008 г. на Смолянския окръжен съд, гражданско отделение с което е оставено в сила решение № 754 от 17.01. 2008 г. по гр.д. № 488 от 2007 г. на Смолянския районен съд и е отхвърлен предявеният иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ при условията на чл.280, ал.1 , т.2 ГПК за част от заявените с исковата молба земи в м. “Х” , землището на с. М.. Т. Б. Д. е атакувал посоченото въззивно решение защото счита, че същото е неправилно и се позовава на нарушения на всички основания , посочени в чл.281 ГПК Ответника О. с. по з. и гори , гр. С. не е подала възражение и в съдебно заседание не взема становище. Д. л. , гр. С. и Р. у. на г. , гр. С. също не са взели становище. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като съобрази доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК , срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и съдържанието й отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК и разглеждането й е допуснато с цитираното по –горе определение № 850/09 от 5.08.2009 г. по същото гр.дело. Решението е подписано с особено мнение на съдията Р. С. Решението е неправилно Настоящия състав споделя становището по допустимите доказателства за установяване на собствеността при исковете по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ, изразени в представените решения на други въззивни състави по аналогични казуси. Смолянския окръжен съд е споделил изводите на Смолянския РС и е отхвърлил предявеният иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ от Т. Б. Д. срещу О. с. по з. и гори , гр. С. за признаване на правото да бъдат възстановени по реда на Закона за въстановяване на собствеността на г. и земите от горския фонд на претендираните 22,0 дка гора в ревир “Х” и 1/163 идеални части от ниви , гора и паша в местността “Х” поради не декларирането им в емлячните регистри от 1929 г.- 1935 г. и в регистъра от 1949 г. Счел е че представените списъци на горопритежателите на гори в ревир “Х” , които са копия от архивни документи, получени от Централния държавен архив , фонд 8к, опис 4 , архивна единица 585 не дават информация относно съставителя им , повода поради който са съставени и към коя година са актуални, както и изплатени ли са дължимите суми от яйлъкопритежателите върху гората поради което са станали и собственици. Смолянския окръжен съд счита, че след като Т. Д. не е бил снабден с крепостен акт за претендираните и изкупени чрез заплащането на суми “петинки” за яйлаците , ведно с лихви за забава, то не установява право на собственост. Изложил е разбирането, че само крепостният акт легитимира правото на собственост на тези лица. Настоящият състав намира , че въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон, в конкретност чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ, като е ограничил възможността за установяване на правото на собственост с предвидените в текста писмени доказателства само до крепостните актове , предвидени в § 7 от Закона от 1923 г. В разпоредбата на реституционният закон е посочено , че правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъци към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК. В конкретния случай такива доказателства са представени и те следва да бъдат ценени и съпоставени с оглед времето през което са съставени. Представена е записка за вписването от 2.01.1924 г. на устен договор за покупка от Т. А. Д. /наследодател на ищеца съгласно у-ние № 1* от 14.11.2006 г./ на 1/163 ид. ч. от ниви, ливади и гори в землището на с. Г., м. “Х“. Този договор е съставен на основание от Закона за уреждане на неоформените с нотариални актове покупко-продажби на недвижими имоти вр. с чл.10 от Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи . Документа съобразно посочените закони има силата на нотариален акт и удостоверява правото на собственост върху земите, които са негов предмет. В конкретиката данните в него се подкрепят от заключението на в.л. Стефан Х. Б. , изготвил лесотехническа експертиза , който посочва , че границите на местността от която се купува идеалната част , отразени в тази записка, съвпадат с границите на ревир “Х” . Площта на местността “Х“ , посочена в договора е 2 000 дка, която е съответна на площта на ревир “ Х. “ , която е 2 058 дка и закупената идеална част съответства на 12, 626 ид.ч. дка. Следователно налице е документ, който е предвиден в чл.13, ал.3 от Закона за възстановяване на г. и е легитимирал съобразно действащото законодателство, към момента на съставянето му, Д. като собственик на имотите , отразени в него. Следващият документ , който е предвиден в а чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ е представеният списък на горопритежателите от 1936 г. , в който под № 22 е вписан Т. А. Д. с 22 дка гора от ревир “Х”. Вещото лице установява, че към този момент ревир “Х” се състои от две подместности” “Хаджийското –Атанасица” и “Инлюкя Х. ” , които са с обща площ от 2 104, 551 дка . Извода е че към 1936 година Т. Д. вече притежава не 12, 626 ид.ч. от ревира , а 22, 456 ид.ч.дка. Посочените два документа проследяват обема на притежаваната от Д. собственост върху горите в развитие и не следва механично да се сборуват. От тези гори са възстановени на наследниците му по преписка № 882 от 4.02.1992 г. 5, 6 дка за които производството е прекратено . Следователно съществуват доказателства за собственост относно гори , в размер на разликата между възстановените и документираните , която не е била заявявана преди и за която иска е допустим и основателен. Необходимо е само да се посочи чрез възлагане на допълнителна задача на вещото лице каква е площта на претендираните земи , за която няма произнасяне на общинската с. по з. и гори като се съобрази, че се касае до идеални части от посоченият ревир. Действително претендираното право на собственост върху г. на наследодателя следва да се докаже по реда на пълното и главно доказване . В същото време следва да се има предвид, че се касае за реституционен закон , който е специален и в който е предвиден облекчен начин за установяване на правото на собственост предвид разстоянието във времето , извършената национализация при която е променен характера на собствеността от частна в държавна и липсата на необходимост към онзи минал момент от съхранение на документите за собственост. С § 7 от Закона за изменение и допълнение на закона от 1931 г. е предвидено , че продажбата на държавните земи се установява с крепостен /нотариален / акт , който е и форма за действителност на сделките. В същото време чл. 13, ал. 3 от ЗВСВГЗГФ изрично допуска доказването на правото на собственост върху г. и с други доказателства, поради което съдилищата нямат основание да въвеждат ограничителен кретирий и да тълкуват закона стеснително. На основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Смолянския окръжен съд, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, а именно изслушване на допълнителна експертиза. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение № 175 от 14.04.2008 по гр.д. № 2* от 2008 г. на Смолянския окръжен съд ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Смолянския окръжен съд . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: