Р Е Ш Е Н И Е № 74 гр. София, 31 март 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 198 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по жалба на служебния защитник на подсъдимата Ж. М. Ч. - адв. А. В., против въззивно решение № 10312/19.10.2020 г., постановено по внохд № 634/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата и допълнението към нея формално са наведени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като са изложени общи твърдения, които не са аргументирани и съобразени с предмета на настоящата проверка. Според защитника, тъй като по делото не са събрани всички относими доказателства и при отсъствието на подробен и задълбочен анализ на оскъдния доказателствен материал, въпросът за авторството на деянието не е изяснен по безспорен и категоричен начин. Това е довело до неправилното осъждане на подсъдимата въз основа на предположения и налагането на явно несправедливо наказание по своята същност. Претендира да се отмени обжалваното решение като Ч. се оправдае по повдигнатото й. В съдебно заседание подсъдимата Ж. М. Ч. и защитникът й адв.В. поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена по наведените в нея доводи, но най-вече да се измени присъдата, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода. В последната си дума подсъдимата акцентира на желанието й да бъде оправдана. Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 40/21.02.2020 г., постановена от Софийски градски съд по нохд № 3608/2019 г., подсъдимата Ж. Ч. е призната за виновна в това, че на 23.09.2018 г. в [населено място], в сградата на Затвора, без надлежно разрешително е направила опит да разпространи високорисково наркотично вещество – 10,68 гр. хероин, със съдържание на активен компонент – 7 % диацетилморфин, на стойност 534 лв., което е опитала да предаде на сина й – лишения от свобода М. Г., като опитът е останал недовършен, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, предл.5 вр. с чл.18, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъдена на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 500 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски, като съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства. По жалба на защитника е образувано внохд № 634/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.1, т.1 вр. с чл.334, т.3 от НПК е изменена първоинстанционната присъда като е отменено наложеното на подсъдимата наказание глоба. При извършената касационна проверка настоящият състав не споделя направеното в жалбата оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Инстанциите по същество ясно са посочили защо кредитират изцяло като достоверно заявеното на досъдебното производство от свидетелите Г. и Н. – дежурни надзиратели в затвора. Предвид липсата им на спомен, показанията на двамата надлежно са приобщени към доказателствения материал, съобразно разпоредбата на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК, където те детайлно са описали поведението и реакциите на подсъдимата по време на извършената от тях проверка на носените от Ч. дрехи, предназначени за лишения й от свобода син. Същевременно установеното силно притеснение на подсъдимата и опитът й да предотврати извършваната от двамата свидетели проверка на багажа, с основание е възприето от въззивния съд, че е напълно достатъчно, за да се приеме, че тя е знаела, че в една от носените от нея дрехи е поставено забранено от закона вещество. В този смисъл, прегледът на съдопроизводствените действия не разкрива каквито и да било недостатъци, с които да са нарушени разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, като въззивният съд е изложил убедителни съображения защо кредитира определени доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото. Изразеното пред касационната инстанция несъгласие на защитника с отхвърлянето на направените от него оплаквания не сочи на формално изпълнение на задълженията на апелативния състав или на превратна оценка на доказателствения материал, т.е. неоснователно е възражението за наличие на пороци в доказателствената дейност при осъществената оценка на съдържанието на доказателствените източници и на установените чрез тях факти. При отсъствието на съществени процесуални нарушения, установените чрез доказателствената съвкупност действия на подсъдимата законосъобразно са подведени под нормата на чл.354а, ал.1, пр.5 вр. с чл.18, ал.1 от НК. По делото е безспорно установен вида и теглото на наркотичното вещество, което Ч. е опитала да предаде на сина си. Така направените от съда изводи по фактите са в пълно съответствие със заключенията по назначените по делото експертизи. За съставомерността на извършеното престъпление е без значение от къде е придобито инкриминираното наркотично вещество и кой непосредствено го е укрил, поставяйки го в подгъва на ръба на кръста на носения за предаване на лишения от свобода дънков панталон. При индивидуализация на наказанието определящите отговорността обстоятелствата, които имат значение за обема на наказателната принуда, са оценени от въззивния съд по най-благоприятния за подсъдимата начин. Не са налице смекчаващи такива, които да не са били взети предвид или тяхната относителна тежест да е била подценена, което да изисква допълнително смекчаване на санкцията. Наказанието от шест месеца лишаване от свобода е определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, значително под най-ниския, предвиден в закона размер, близо до абсолютния възможен минимум от три месеца. Изпитателният срок от три години също е в размер на минимално допустимата от разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК продължителност. Въззивният съд правилно е отчел тежкото семейно положение на подсъдимата, тъй като тя живее на съпружески начала с лице, освидетелствано от ТЕЛК, нуждаещо се от 100 % чужда помощ, след претърпян инфаркт и на основание чл.55, ал.3 от НК не е наложил изцяло кумулативното наказание глоба, определено от първоинстанционния съд при условията на чл.55, ал.2 от НК. На тази основа касационният състав счита, че така наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване в максимална степен съответства за постигне целите на специалната и на генералната превенции по чл.36 от НК, поради което не са налице предпоставките на чл.348, ал.5 от НПК за допълнителната му редукция. По изложените съображение Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 10312/19.10.2020 г., постановено по внохд № 634/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: