Р Е Ш Е Н И Е № 39 София 22.03.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1585/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. у. - и. „Д-р П. Б.”,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат Ц. Р., срещу въззивно решение №227 от 05.06.2009 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. №297/2009 г., с което е потвърдено решение №110 от 08.01.2009 г. на Врачанския районен съд по гр.д. №1919/2008 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Т. М. Й.,[населено място], срещу П. у. - и. „Д-р П. Б.”,[населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Според въззивния съд уволнението на ищцата е незаконно, тъй като не е доказано, че извършеният подбор е съобразен с изискванията на закона. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че извършеният подбор по чл.329 КТ не е законосъобразен. Ответницата по жалбата Т. М. Й.,[населено място], оспорва жалбата. С определение №322 от 22.03.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №227 от 05.06.2009 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. №297/2009 г. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за това следва ли работодателят да докаже какви са фактите от работата на служителя, обусловили преценката му при подбора, който е решаван противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане по същество вече има постановено решение на ВКС по реда на чл.290 ГПК - решение № 187 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 3912/2008 г, по описа на ІІІ г.о. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС това решение има задължителен характер. Според него преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка конкретна длъжност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодатeля показатели с действително определените за уволнените работници или служители. На съдебен контрол подлежи това дaли е извършeн подбор, включени ли са в него всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителните качества на работника. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че по делото не е доказано извършването на подбор по законовите критерии. Това е така, защото в представената таблица за класиране са включени всички педагогически кадри, чиито длъжности са премахнати, а не само тези заемащи длъжността на ищцата – „учител, общообразователни предмети – прогимназиален етап”. Освен това има служители, получили равни оценки с ищцата, а дори една – Е. М. е получила по-малък брой точки от ищцата без да е уволнена. В разглеждания случай има намаляване обема на работата поради намаляване броя на учениците в прогимназиалния етап. В резултат на това са били уволнени част от учителите на длъжност „учител, общообразователни предмети – прогимназиален етап”. Извършването на подбор между учителите на същата длъжност е било задължително. Работодателят е съобразил критериите по чл. 329 КТ като е извършил подбор по икономическите критерии – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Според тях най-ниски резултати са получени за ищцата. Обстоятелството, че е изготвена една таблица общо за целия педагогически персонал не означава, че подборът е бил извършван общо между всички преподаватели. Действително Е. М. е получила по-малък брой точки от ищцата, без да е уволнена, но тя е заемала друга длъжност – „възпитател”. Ето защо уволнението на ищцата е законно. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 280 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №227 от 05.06.2009 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. №297/2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. М. Й.,[населено място], срещу П. у. - и. „Д-р П. Б.”,[населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №347/12.06.2008 г. на директора на П. у. - и. „Д-р П. Б.”,[населено място], за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ поради намаляване обема на работата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител, общообразователни предмети – прогимназиален етап” и за присъждане обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 4068 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА Т. М. Й.,[населено място], да заплати на П. у. - и. „Д-р П. Б.”,[населено място], 280 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.