Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * придаване на части към недвижим имот * уреждане на сметки по регулация * отмяна на отчуждителното действие на дворищнорегулационен план

Р Е Ш Е Н И Е

                              Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         № 186

 

                             София, 11.06.2010 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав

  

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА

                                                                 ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

 

с участието на секретаря Емилия Петрова                                                             

изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 795/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 1* от 15.09.2009 г. по гр.д.. № 795/ 2009 г. на ВКС, І г.о. е допуснато касационно обжалване на решение № 15 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 10/ 2009 г. на Разградски окръжен съд, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с приложението на разпоредбите на §6 и 8 от ПР на ЗУТ.

С обжалваното решение е отхвърлен иска на С. и Х. Х. против Н. Д. , А. Х. и М. Х. за признаване на ищците за собственици на дворно място от 70 кв.м., включено в границите на имота на ответниците.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като спорните 70 кв. м. представлявали придаваема част от имота на ищците към този на ответниците, обезщетението за която не е изплатено, поради което с отпадане действието на дворищната регулация собствеността на тази част била възстановява в полза на ищците. Оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон, като се иска отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. Твърдят, че за спорната част от 70 кв. м. не намира приложение разпоредбата на §8 ПР ЗУТ, тъй като не се касае за място, придаваемо по силата на дворищно регулационния план.

От данните по делото е видно, че ищците са собственици на УПИ Х-177, а ответниците- на съседния УПИ ІХ- 178 в кв.19 по плана на с. Л.. По плана на селото от 1934 г. това са били съответно парцел **** и парцел ****, видно от заключението на в.л. инж. П приложената скица- л.46 от делото. Според този план част от имот пл. № 204-собственост на ответниците се е придавала към парцела на ищците и по силата на непосредственото вещноправно действие на дворищната регулацията е станала тяхна собственост. Регулацията от 1935 г. е приложена, поради което при изготвяне на следващия план от 1995 г. парцелните граници от плана от 1935 г. са заснети като имотни, съвпадащи и с парцелните граници по новата регулация. Спорната част от 70 кв.м. остава в очертанията на парцела на ответниците и затова според ищците тя представлява придаваемо по регулация дворно място, за което им се е дължало обезщетение, а поради неуреждане на сметките в срока по §6 ПР ЗУТ поддържат и становище за отпадане действието на дворищната регулация и възстановяване на собствеността им върху тази част от имота. По кадастралния план към регулацията от 1995 г. спорната част е показана като част от имот пл. № 1* собственост на ищците.

За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че в случая не се касае за приложение на дворищната регулация, а до неправомерно завзето от ищците дворно място от 70 кв. м., което е част от имота на ответниците. Този извод е правилен, съответства на данните по делото и на материалноправните разпореди, които уреждат действието на дворищнорегулационния план. Съгласно действащият план от 1995 г. между имотите на страните няма придаваеми части по регулация. Такива отношения е имало при действието на плана от 1935 г., когато част от имота на ответниците е придаден към парцела на ищците, но тези отношения са уредени и регулацията е приложена. Новият план от 1995 г. е следвало да бъде изработен при спазване на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗГСУ / отм./ , като парцелните граници по приложената регулация се заснемат като имотни граници. В случая кадастралните/ имотни/ граници са заснети по фактическото положение, поради което навлизат в парцела на ответниците, но въззивният съд правилно е констатирал, че това не е придаваемо място по силата на дворищната регулация. Касае се за грешка в кадастралната основа, за отстраняването на която е имало специален административен ред по чл.86, ал.2 ППЗТСУ / отм./ или по исков път, ако грешката е свързана със спор за материално право, но от гледна точка на правото на собственост спорната част не принадлежи на ищците и затова искът им правилно е отхвърлен.

След като не се касае за придаваема част по дворищнорегулационния план, разпоредбите на §6 и §8 ПЗР ЗУТ са неотносими и не следва да се обсъждат.

Пред касационната инстанция за първи път се въвежда твърдение за придобиване на спорната част по давност, но предвид ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС това е недопустимо, поради което и този довод не подлежи на разглеждане.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 10/ 2009 г. на Разградски окръжен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: