Р Е Ш Е Н И Е № 35 Гр.София, 10.04.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора С.АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 16/2020 година. Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци В., Н. и В. Ш., подадена чрез повереника адв. В. А., срещу въззивно решение № 320 от 22.07.2019г., постановено по ВНОХД № 46/2019г. по описа на Софийския Апелативен съд. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Възражения се правят по отношение приложението на чл.66 НК. Касаторите считат, че целите по чл.36 НК биха се изпълнили само в случай, че подсъдимият изтърпи ефективно наказанието „лишаване от свобода“. Оплакванията им са и относно уважения размер на предявения от тях граждански иск. Считат, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия и гражданският иск трябва да се уважи в пълно предявения му размер. В този смисъл се прави искане за изменение на въззивното решение, както и за присъждане на направените по делото разноски пред Върховния касационен съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд повереникът на частните обвинители и граждански ищци адв. А. заявява, че поддържа касационната жалба. Акцентира на твърдението, че съдебните инстанции са надценили значимостта на смекчаващите вината обстоятелства и са достигнали до определяне на несправедливо наказание. Частните обвинители и граждански ищци не се явяват пред касационния съд. Процесуалният представител на гражданския ищец Р. Ш., действаща чрез законния си представител Б.С. – адв.М., заявява, че решението в частта, касаещa нейната доверителка е законосъобразно и справедливо и за това следва да се остави в сила. Защитникът на подсъдимия И. П. адв. Т. оспорва касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци. Подчертава, че целите на наказанието ще се реализират с приложението на чл.66 НК и не е нужно подсъдимият да го изтърпи ефективно. Подсъдимият в своя защита заявява, че поддържа доводите на защитника си. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е неоснователна. Счита определеното наказание за справедливо. Не намира основания за промяна на наказанието относно начина на изтърпяване, като отбелязва, че данните за личността на дееца не налагат неговата изолация от обществото. Що се отнася до гражданските искове, то представителят на държавното обвинение намира същите за даващи справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди. В последната си дума подсъдимият П. изказва съжаление за случилото се. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 4513 от 05.10.2018г., постановена по НОХД № 6/2018г., Окръжен съд гр. Благоевград е признал подсъдимия И. А. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.124, вр. чл.128, ал.2 НК, а именно, че на 28.04.2017г. в [населено място], вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, по непредпазливост причинил смъртта на И. Ш., като във вр. с чл.58а НК му е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години. На основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от 5 години считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци В., Н. и В. Ш. обезщетение за причинените неимуществени вреди от деянието в размер на по 50 000лв. за всеки един, ведно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска до пълно предявения му размер от по 100 000 за всеки, като неоснователен. Осъден е да заплати и на гражданския ищец Р. Ш. (действаща чрез законния си представител - настойник Б.С.) обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието в размер на 5000лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски, както и държавната такса върху уважените граждански искове. По повод постъпили жалби от подсъдимия и от частните обвинители и граждански ищци В., Н. и В. Ш. е инициирана въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. С решение № 320 от 22.07.2019г., постановено по ВНОХД № 46/2019г. по описа на Софийския апелативен съд, присъдата на окръжния съд е била изменена в гражданскоправната й част, като е увеличен размера на обезщетението за неимуществени вреди присъдено на гражданските ищци В., Н. и В. Ш. на по 75 000лв. за всеки един от тримата. Касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци В., Н. и В. Ш. е неоснователна. Частните обвинители поставят на обсъждане пред касационния съд въпроса за справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание в частта относно условното осъждане - касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Твърдят, че то не отговаря на целите по чл.36 НК и следва да се изтърпи ефективно. Касационната инстанция не констатира сочените от частното обвинение пропуски при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. След като е признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл.124, вр. чл.128 НК, на същия при условията на чл.58а НК е определено наказание след редукция от 1/3 - 3 години „лишаване от свобода“. На основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за срок от 5 години. В рамките на своите правомощия при проведената процедура по гл.27 въззивната инстанция е направила проверка на присъдата, като се е спряла подробно на предпоставките, касаещи индивидуализирането на наказанието на подсъдимия. Апелативният съд законосъобразно е приел, че смекчаващите вината обстоятелства имат превес, но не могат да се окачествят като многобройни или изключителни. За това е определено наказание на подс.П. в границите на минимално предвиденото в санкционните части на чл.124, вр. чл.128 НК. Не се констатира игнориране на определени обстоятелства, нито фаворизиране на други. Наказанието в редуцирания си размер отговаря на обществената опасност на стореното от подсъдимия и на характеристиката на личността му, като е адекватно на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Касационната инстанция намира, че не са налице основания, които да налагат корекция в начина на изпълнение на наказанието в желаната от частното обвинение посока. По повод отложеното изпълнение на наказанието по реда на чл.66 НК, въззивният съд законосъобразно е приел, че са налице двата формални критерия на чл.66 НК - на подсъдимия е наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода” и той не е осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Дискусионна остава трета предпоставка, а именно дали целите на наказанието ще се изпълнят, ако същото не се изтърпи ефективно. За да дадат положителен отговор на този въпрос, предходните съдебни инстанции правилно са отчели данните за личността на подсъдимия, чистото му съдебно минало, инцидентността на случилото се в живота му и отсъствието на предпоставки, обуславящи нуждата от изолацията му от обществото. Законосъобразно е преценено, че целите на наказанието ще се постигнат и ако наложеното наказание не се изтърпи от подсъдимия ефективно, като приложението на чл.66 НК ще има достатъчно ефективно въздействие по отношение на специалната превенция. Относно касационната жалба, в частта относима към гражданските искове: Настоящата инстанция намира, че не се налага корекция във въззивния съдебен акт по отношение произнасянето за обезвредата на гражданските ищци В., Н. и В. Ш.. Гражданската им претенция за обезщетение за неимуществени вреди е уважена в съгласие с принципите за справедливост, като са отчетени близките им родствен връзки. Редом с това е оценено и поведението на пострадалия в рамките на развилия се инцидент, с което е допринесъл за развитието на конфликта между него и подсъдимия. Корекцията, която въззивната инстанция е направила в първоинстанционната присъда, като е увеличила размера на присъденото обезщетение, съответства на претърпените от гражданските ищци болки и страдания. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото в жалбите на частните обвинители касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 320 от 22.07.2019г., постановено по ВНОХД № 46/2019г. по описа на Софийския Апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.