Р Е Ш Е Н И Е № 199 [населено място], 26. 09. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря E. П., като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2052 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. П. срещу решение № 1777 от 15.10.2012 г. по в.гр.д.№ 1364 от 2012 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, изменено в частта да разноските с решение № 2593 от 17.12.2012 г. по същото дело, в частта му, с която е потвърдено решение № 434 от 10.02.2012 г. по гр.д.№ 8111 от 2008 г. на Варненския районен съд за осъждане на М. Н. П. да преустанови неоснователните действия, с които пречи на Н. Г. Ч. и В. Г. В. да ползват две избени помещения в западната част на приземния етаж на сградата и таванските помещения в източната част на таванския етаж на сградата, находяща се в [населено място], район А., [улица], като им даде достъп до същите чрез предоставяне на ключ. В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд в обжалваната част е недопустимо и неправилно- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. В писмен отговор от 04.02.2013 г. ответниците по касационната жалба Н. Г. Ч. и Вида Г. В. оспорват същата. Претендират за разноски. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.109 от ЗС, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 223 от 24.04.2013 г. на ВКС по настоящото дело. С горепосоченото определение касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния въпрос: допустимо ли е договор за замяна на произведе правно действие и вещноправен ефект само относно едната от договорените в него престации. По този въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД възможно е договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. При договор за замяна, когато договорът е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради невъзможност на една от престациите /когато един от заменяните имоти не представлява самостоятелен обект на собственост, а принадлежност към главна вещ и поради това не може да бъде прехвърлян отделно от тази главна вещ/, тази нищожност води до нищожност на целия договор, защото очевидно договорът за замяна не би бил сключен, ако е невъзможно прехвърлянето на собствеността на един от заменяните имоти. С оглед на това не е възможно договор за замяна да произведе правно действие и вещноправен ефект само относно една от договорените в него престации /един от заменяните имоти/, а да е нищожен по отношение на другата престация /другият от заменяните имоти/. С оглед на това разрешение на поставения по делото въпрос, неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното решение, в което е прието, че договорът за замяна, обективиран в нотариален акт № 111 от 03.11.1992 г., има вещно-прехвърлително действие за единия от заменяните имоти /първия етаж от сградата, който е придобит от заменителите Р. Н. Р. и Д. З. Р., а впоследствие от сина им М. Р. Н. и от ищците Н. Г. Ч. и В. Г. В./, а не е произвел действие за другия от заменяните имоти /1/2 ид.ч. от приземния етаж на същата сграда/, тъй като този приземен етаж не е самостоятелен обект в сградата- етажна собственост, а намиращите се в него избени помещения са принадлежност към жилищата на първия и на втория етаж от сградата. Тъй като след отмяната на това неправилно решение не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 от ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по същество на спора, без да връща делото за ново разглеждане на въззивния съд. По същество предявеният иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответницата М. П. да предаде на ищците Н. Ч. и В. В. ползването на определени избени и тавански помещения в сградата- етажна собственост е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен поради следното: Както бе изложено по-горе, договорът за замяна от 03.11.1992 г., обективиран в нотариален акт № 111 от 03.11.1992 г. е нищожен изцяло на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради невъзможен предмет: един от заменените с този договор имоти /1/2 ид.ч. от приземния етаж на сградата/ не представлява самостоятелен обект на собственост, а намиращите се на този етаж избени помещения са принадлежност към жилищата на първия и втория етаж от сградата- етажна собственост и като такъв не може да бъде обект на прехвърляне самостоятелно и отделно от жилището, към което принадлежи. Поради това по силата на този договор заменителите Р. Н. Р. и Д. З. Р. не са придобили правото на собственост върху жилището, намиращо се на първия етаж от сградата. Съответно с нотариални актове № 115 от 11.02.1993 г. и № 38 от 28.06.2005 г сина им М. Р. Н. и ищците Н. Г. Ч. и В. Г. В. също не са придобили право на собственост върху жилището на първия етаж. Тоест, ищците не са собственици на обект в сградата- етажна собственост, поради което нямат право да ползват нито общите части на тази сграда, нито принадлежащите към жилищата на първия и втория етаж от сградата избени и тавански помещения. Следователно не са активно материалноправно легитимирани да предявят иск по чл.109 от ЗС за предоставяне на достъп до тези помещения. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във връзка с чл.78 от ГПК ищците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата направените от нея разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 1190 лв., представляващи 530 лв. разноски за адвокат, 150 лв. разноски за вещо лице, 240 лв. разноски за държавна такса за въззивна жалба и 270 лв. разноски за държавни такси за касационно обжалване. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1777 от 15.10.2012 г. по в.гр.д.№ 1364 от 2012 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, изменено в частта за разноските с решение № 2593 от 17.12.2012 г. по същото дело, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е потвърдено решение № 434 от 10.02.2012 г. по гр.д.№ 8111 от 2008 г. на Варненския районен съд за осъждане на М. Н. П. да преустанови неоснователните действия, с които пречи на Н. Г. Ч. и В. Г. В. да ползват две избени помещения в западната част на приземния етаж на сградата и таванските помещения в източната част на таванския етаж на сградата- етажна собственост между страните по делото, находяща се в [населено място], район А., [улица], като им даде достъп до същите чрез предоставяне на ключ И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. Г. Ч. и В. Г. В. и двамата от [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2 срещу М. Н. П. от [населено място], [улица] иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността за осъждане на ответницата да преустанови действията, с които пречи на ищците да ползват две избени помещения в западната част на приземния етаж на сградата и таванските помещения в източната част на таванския етаж на сградата- етажна собственост, находяща се в [населено място], район А., [улица], като им даде достъп до същите чрез предоставянето на ключ. ОСЪЖДА Н. Г. Ч. и В. Г. В. с горепосочения адрес да заплатят на М. Н. П. на основание чл.78 от ГПК сумата 1190 лв. /хиляда сто и деветдесет лева/, представляваща разноски по делото пред трите съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.