Р Е Ш Е Н И Е № 367 София, 25.06.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: Председател: Бисер Троянов Членове: 1. Надежда Трифонова 2. Весислава Иванова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Максим Колев разгледа докладваното от съдия Троянов наказат. дело № 485 по описа за 2024 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения К. А. Д. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 25.05.2017 г. присъда по н.о.х.д. № 3746/ 2015 г., по описа на Варненския районен съд, ХХІІ.наказателен състав и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са развити доводи в подкрепа на основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения в наказателното производство, а като алтернативни – и по чл. 422, ал. 1, т. 6 НПК. В съдебно заседание осъденият К. А. Д. и неговият служебен защитник адвокат М. М. поддържат искането и настояват за възобновяване на делото за осигуряване на лично участие в наказателното производство. Прокурорът от Върховната прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият К. А. Д. е знаел за воденото срещу него наказателно преследване, участвал е в досъдебното производство и в заседания на първоинстанционния съд, след което е напуснал пределите на страната. От българска страна не били дадени гаранции за безусловното възобновяване на делото. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С решение № 112 от 25.05.2017 г. по в.н.о.х.д. № 503/ 2017 г. Варненският окръжен съд потвърдил изцяло присъда № 121 от 06.04.2017 г. по н.о.х.д. № 3746/ 2015 г., по описа на Варненския районен съд, с която българският гражданин К. А. Д. бил признат за виновен в това, че на 27.04.2015 г. в [населено място], в съучастие с Ф. А. П., като съизвършители, при условията на опасен рецидив и чрез използване на техническо средство – ножовка, направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 249,46 лева, от владението на П. М. Г. („БТК“ ЕАД), без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои, вещите не били под постоянен надзор и деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от 4 години лишаване от свобода, за изпълнението на което бил определен първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Първоинстанционният съд приспаднал при изпълнение на наказанието предварителното задържане на осъдения с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 27.04.2015 г. до 24.09.2015 г., в размер на 4 месеца и 17 дни. С определение № 1282 от 15.06.2017 г. по същото дело (н.о.х.д. № 3746/ 2015 г.) Варненският районен съд привел в изпълнение остатъкът от 2 години, 9 месеца и 9 дни лишаване от свобода, за който период осъденият бил условно предсрочно освободен по реда на чл. 70, ал. 1 НК, с определение № 108 от 01.03.2013 г. по ч.н.д. № 235/2013 г. на Варненския окръжен съд. Осъденият К. А. Д. бил задържан на територията на Република Франция на 17.01.2024 г. и предаден на българските власти на 29.03.2024 г. Искането на осъдения К. А. Д. за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт. Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно. По доводите за приложение на чл. 423, ал. 1 НПК: Досъдебното производство е протекло с участието на осъдения К. А. Д. и неговия служебен защитник адвокат В. Б.. Осъденият е получил препис от обвинителния акт на 15.09.2015 г. и лично е участвал в съдебните заседание на 16.09.2015 г., когато е разгледано негово искане за изменение на мярката му за неотклонение, на 13.10.2015 г., на 03.11.2015 г., когато била изменена мярката му за неотклонение от домашен арест в подписка и на 17.11.2015 г., когато е участвал в производството по одобряване на споразумението с другия съпроцесник подсъд. Ф. А. П.. За следващото съдебно заседание на 28.01.2016 г. подсъд. Д. не се явил, след като е бил редовно уведомен. Делото било отложено за 17.03.2016 г., когато съдът обявил осъдения за общодържавно издирване, а ход на делото бил даден на 16.06.2016 г., в негово отсъствие, но с участие на служебния му защитник. Осъденият Д. не участвал и във въззивното производство. Институтът по чл. 423 от НПК предвижда задължително възобновяване на приключило наказателно производство в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на молителя – укриване от разследващите или съдебните органи, след повдигане на обвинение. Спрямо задочно осъдения К. Д. не са налице процесуалните предпоставки на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото. Осъденият е знаел за повдигнатото му обвинение, привлечен е към наказателна отговорност и е участвал лично в досъдебната фаза от процеса. Получил е препис от обвинителния акт и е бил запознат с повдигнатото му обвинение. Участвал е и в първите заседания на първоинстанционния съд. След това се е укрил и сам се е отказал от личното упражняване на предоставените му по закон права в наказателния процес. Не е уведомил съда за новия си адрес в чужбина и е нарушил задълженията си по взетата мярка за неотклонение подписка. Предвид обстоятелството, че осъденият не получил разрешение от съдебните власти за промяна на местоживеенето си и не известил съда за новия си адрес в чужбина, същият се е укрил от правосъдието, поради което искането му по реда на чл. 423 от НПК не може да бъде удовлетворено. По доводите за приложение на чл. 423, ал. 5 НПК: Неоснователно е искането на осъдения и в частта по чл. 423, ал. 5 от НПК. Осъденият К. Д. е предаден въз основа на ЕЗА, в която не са предоставени изрични гаранции за безусловно възобновяване на наказателното производство. С отмяната на чл. 41, ал. 1 от ЗЕЕЗА и измененията на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕЕЗА (обн., ДВ, бр. 55/2011 г.) отпадна нормативното изискване за изпълнение на ЕЗА при уверение от издаващата държава-членка на ЕС, че лицето ще може да упражни правото си на повторно разглеждане на делото при лично участие в процеса. В актуалната законова уредба гаранции за задължително възобновяване при задочно осъждане не са предвидени, нито има такива в международните актове, регулиращи разглежданата материя. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА гаранции са регламентирани само за изпълнение на ЕЗА, издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане. Задочното осъждане в издаващата държава-членка е факултативно основание за отказ в изпълняващата държава-членка. Изпълняващата държава-членка може да откаже изпълнение на ЕЗА за предаване на лице за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, освен ако заповедта „изрично не съдържа информация за спазване” на едно от четирите условия по чл. 40, ал. 2, т. 1 – 4 от ЗЕЕЗА. В тази насока националното ни законодателство възпроизвежда чл. 4а, §1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г., изменен с чл. 2 от РР 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (В т.см. – Решение № 204 от 23.01.2020 г. по н.д. № 858/2020 г. на ВКС, ІІ н.о. и Решение № 55 от 26.03.2021 г. по н.д. № 154/2021 г. на ВКС, ІІ н.о.) Направеното от осъдения К. А. Д. искане за възобновяване е неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425 във вр. с чл 423 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. А. Д. за възобновяване на приключилото наказателно производство по н.о.х.д. № 3746/ 2015 г., по описа на Варненския районен съд, ХХІІ.наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.