Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    №  215   София, 22 април 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на осми април 2009 г. в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                        СЕВДАЛИН МАВРОВ   при секретаря ...........Ив. ИЛИЕВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........П. МАРИНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 134/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на защитниците на подсъдимите Н. Ю. Б. и Е. Ю. Ш., както и жалба на частния обвинител и граждански ищец Т. Н. А., срещу въззивно решение № 2, постановено на 04.01. 2010 г. от Варненския апелативен съд по ВНОХД № 224/2009 г. , с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото, като е бил прецизиран присъденият размер на гражданския иск в полза на Т. А. , а в останалата й част присъдата е била потвърдена. С първоинстанционна присъда № 16, постановена от Д. окръжен съд на 14.05.2009 г. по НОХД № 450/2008 г., подс. Б. и подс. Ш. са били признати за виновни за това, че на 26.07.2007 г. в гр. Д. в съучастие като съизвършители направили опит умишлено да умъртвят Т. Н. А., като деянието е останало недовършено по независещи от тях причини и за подс. Ш. то е извършено при опасен рецидив, поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 18 вр. чл. 20 ал.2 за подс. Б. и чл. 116 ал.1 т.12 вр. чл. 115 вр. чл. 18 вр. чл. 20 ал.2 от НК за подс. Ш. и чл. 55 ал.1 т.1 от НК на подс. Б. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, а на подс. Ш. – лишаване от свобода за срок от седем години. Двамата подсъдими са били осъдени солидарно да заплатят на частния обвинител и граждански ищец сумата от 50 хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието им неимуществени вреди. Касационната жалба на подс. Б. релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, предвид неправилното му осъждане, тъй като не е автор на престъплението. Касационният довод по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК се обосновава с нарушение на нормите на чл. 13,14 и 107 от НПК, както и с липсата на отговори на всички доводи на защитата пред въззивния съд. Съдържа се и касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК с оглед, че наказанието е прекомерно тежко предвид на това, че е бил „осъден невинен човек”. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и оправдаването на подс. Б. или алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на подс. Ш. се съдържа твърдение за наличие на всички касационни основания. Те се обосновават с факта, че липсва умисъл за убийството на пострадалия, поради което престъплението би могло най-много да се квалифицира като причиняване на средна телесна повреда. Допуснатото съществено процесуално нарушение се мотивира с наличие на противоречие в мотивите на въззивното решение, липса на анализ на доказателствата, както и позоваване само на показанията на пострадалия. Явната несправедливост на наложеното наказание не се аргументира в жалбата. Единствено се прави искане за намаляване на наказанието и приложението на чл. 66 от НК. К. цяло се прави искане за оправдаване на подс. Ш. или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец Т. А. се съдържат доводи за явна несправедливост на наложените наказания, при определянето на които са били надценени смекчаващите отговорността обстоятелства, както и несправедливо определен размер на присъденото обезщетение, който се явява занижен. Иска се увеличаване на наказанията и на размера на присъденото обезщетение. Пред касационната инстанция защитниците на подс. Б. поддържат жалбата с изложените в нея съображения. Сочат, че авторството на подсъдимия не е доказано, а се аргументира само с показанията на пострадалия и неговите родственици, които имат мотиви да не са добросъвестни. Игнорирано е твърдението на вещите лица, съгласно което счупването на черепа е резултат на един удар на предмет с ръб, какъвто бухалката няма, поради което е направен погрешен логически извод, че подс. Б. е автор на опита за убийство. Защитата на подс. Ш. поддържа жалбата, като счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неразкриване на обективната истина. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите, тъй като на всички доводи е бил даден отговор от двете предходни инстанции, които ясно са диференцирали ролята на всеки подсъдим в причиняване на съставомерния резултат, като са приели, подс. Б. не е нанесъл удара, причинил счупването на черепа на пострадалия. Намира наказанията и присъденото обезщетение за справедливи и счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбите са неоснователни.   1. По отношение на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения. По същество това твърдение в жалбата се свежда до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди се, че по делото не са обсъдени противоречивите доказателства, а са кредитирани само тези, които изхождат от подсъдимия и неговите близки. Проверката на съдопроизводствените действия на първата и на въззивната инстанции не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е демонстрирана волята на въззивния съд да кредитира определени от тях – показанията на св. А, И. , Н. , Н. , Щ. , както и тези на С. , И. и М. Бюрекчиеви, както и да не даде вяра на други – на обясненията на подс. Ш. , както и на показанията на Д. Щ. , Ю. С. , Н. М. и М. С. Следва да се отбележи, че по делото съдът е разполагал с три групи доказателствени източници – тези в подкрепа на обвинението, изходящи от пострадалия и неговите родственици, тези, срещу обвинението, които произтичат от подсъдимия Ш роднините на подсъдимите, и третата група – независимите свидетели Бюрекчиеви. Съдът обстойно е анализирал всички показания и е обосновал логичността, последователността и непротиворечивостта на първата и третата група свидетели, поради което ги е кредитирал. В същото време е аргументирал отказа си да даде вяра на показанията на свидетелите от втората група, които съществено противоречат не само с тези от останалите групи, но и помежду си относно важни обстоятелства, включени в предмета на доказване – кой от подсъдимите е участвал в побоя, в кой момент е дошъл и в какво са се изразили действията му. Те от своя с. противоречат и на обясненията на самия подс. Ш. , който отрича брат му – подс. Б. , въобще да е участвал в побоя над пострадалия. Основният спор в хода на цялото първоинстанционно производство се е свеждал до това къде е попаднал ударът, нанесен от подс. Шериф. След неговите обяснения обаче /л. 493/ е очевидно, че този спор е бил разрешен, след като той е заявил, че е искал да удари пострадалия по рамото, но се оказало, че го е ударил по главата. По този начин анализът, направен от двете инстанции на гласните доказателствени средства, изходящи от групата на пострадалия и на независимите свидетели, се оказва потвърден и от обясненията на подс. Шериф. Той намира опора и в заключенията на СМЕ по делото, които не са констатирали нараняване по тялото на А. , което да се намира „между главата и рамото” или на самото рамо, както са твърдели някои от тях. Подробен анализ е направил съдът и на доказателствата, касаещи участието на подс. Б. , което неговите родственици се стремят да елиминират. Обосновано съдът е приел за доказан факта, че под. Б. е пристигнал на мястото на инцидента едновременно с подс. Ш. , носейки бухалка, привързана на ръката му. Както и по отношение на участието на подс. Ш. , при анализа на доказателствените средства, касаещи участието на подс. Б. , съдебните инстанции са направили обстоен анализ на трите групи гласни доказателствените източници и са изложили съображения за причините, поради които са кредитирали показанията на пострадалия и свидетелите, които са негови родственици, както и тези на свидетелите Б. Те се отличават със своята еднопосочност, липса на противоречивост и подробност, като това е дало основание на съдебните инстанции да ги кредитират като напълно добросъвестни. Обратно, показанията на останалата група свидетели са оценени като тенденциозни и стремящи да оневинят подс. Бош. Тези показания са схематични и вътрешно противоречиви. Те не отразяват обективно обстоятелствата, свързани с инкриминираното деяние, тъй като от тях не се установява пострадалият А. в който и да е момент да е бил паднал на земята, което е безспорен обективен факт. Показанията на свидетелката С, които според защитата били обективни и следва да се възприемат относно предисторията на взаимоотношенията между Д пострадалия А. , не могат да получат кредит на доверие и поради обстоятелството, че според фактическия съпруг на тази свидетелка тя въобще не е присъствала на мястото на инцидента. Не се констатира нарушение на правилата за оценка на доказателствата и по отношение на показанията на св. М на св. Щ, които описват пристигането на подс. Б. около час по-късно. Този факт не само, че не съответства на установеното от анализа на другите две групи показания, но е и в противоречие с установеното от обясненията на подс. Ш. , съгласно които в момента, в който той е ударил А. с дървената греда, се е обърнал и видял брат си – подс. Б. , който биел св. Н. Очевидно е, че в стремежа си да оневинят подс. Б. , неговите родственици твърдят противоречиви обстоятелства относно подлежащите на доказване факти, които правилно са били приети за установени от останалите доказателствени източници. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите на решението си Варненският апелативен съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото, който не се различава от този на първоинстанционния съд. Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107 ал.3 от НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства, не са налице. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 339 ал.2 и ал.3 от НПК. В мотивите на въззивното решение, а и на присъдата, това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Касационната проверка на атакуваното решение, потвърждаващо присъдата, не констатира въззивната инстанция да е придала на обвинителните доказателства смисъл, какъвто те нямат. Ето защо твърденията в касационната жалба за наличие на противоречие в доказателства, неизяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, са напълно необосновани, а в жалбата не се съдържат каквито и да е други твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, на които ВКС да дължи конкретен отговор. Сам касационният съд не констатира да са били допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, поради което не намери да е налице основанието по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.   2. По отношение на твърдението в жалбите на подсъдимите за нарушение на материалния закон: Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите правилно са били подведени под нормата на чл. 116 ал.1 т.12 вр. чл. 115 вр. чл. 18 вр. чл. 20 ал.2 от НК за подс. Ш. и по чл. 115 вр. чл. 18 вр. чл. 20 ал.2 от НК за подс. Бош.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна с. на това деяние и правилно са били квалифицирани като опит за убийство на пострадалия Т. А. Несъгласието на подсъдимите с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подсъдимите не съставлява престъпление. След като с доказателствената задача за изясняване на авторството на деянието и на неговия конкретен механизъм първоинстанционният и въззивният съд са се справили процесуално издържано и ВКС, както се посочи, не констатира да са били допуснати сочените от защитата процесуални нарушения, то правилният анализ на доказателствата е обосновал и единствено възможният извод относно авторството на деянието в лицето на двамата подсъдими. Не са в подкрепа на доводите на защитата за липса на доказателства за авторството на престъплението в лицето на подс. Б. констатациите в СМЕ, че счупването на черепа на пострадалия А. е резултат на един удар с твърд тъп предмет, имащ ръб, какъвто се установява, че има само гредата, ползвана от подс. Шериф. Експертите безспорно са констатирали в заключението си и подробно са разяснили в съдебно заседание, че в областта на главата са нанесени повече от един удар, които може и да са наслагващи се, като всички удари в главата са били нанесени със значителна сила и с оръдие, но не и с гола човешка ръка. Поради това въззивният съд обосновано е приел, че са налице достатъчно на брой безспорни и достоверни доказателства, аргументиращи единствен възможен извод за авторството на престъплението в лицето именно на подсъдимите, които са били въоръжени с оръдия, годни да причинят телесните увреждания на пострадалия. Местата, на които експертите са констатирали, че обективно е била наранена главата на св. А, кореспондират напълно с кредитираните от съда свидетелски показания. К. резултат от доказателствено-оценъчната си дейност правилно съдилищата са приели, че целенасочени удари в главата на св. А са нанасяли и двамата подсъдими – подс. Ш. - един удар с дървена греда, а подс. Б. – два удара с бухалка, като всички удари са били със значителна сила. Поради това те законосъобразно са били признати за виновни в осъществяване на инкриминираното престъпление опит за убийство. Не е нарушен материалният закон от въззивния съд, който аргументирано е отказал преквалификацията на деянието в престъпление причиняване на телесна повреда. Доводът за неправилно приложение на закона е правен и пред въззивния съд, който е изложил достатъчно на брой и убедителни аргументи за липса на основание за подвеждане на деянието по друг – по-лек престъпен състав. Категоричността на изводите за наличие на умисъл към убийство, а не само към нарушаване на телесния интегритет на жертвата, ограничен до телесна повреда, се установява от експертните заключения по делото, констатирали няколко удара по главата на А. с гредата и с бухалката, използвани от подсъдимите, както и още много такива удари в областта на гръдния му кош, тялото и краката. Многобройността на ударите, интензитетът на същите, средствата, с които те са били нанасяни – греда и бухалка, жизненоважните части на тялото, които са били обект на агресията на подсъдимите – глава и гръден кош, в който се намират органи, от които зависи човешкия живот, фактът, че побоят е нанесен над невъоръжен човек при нападение в гръб, лишен от възможност за бягство или самозащита, по един недвусмислен начин сочат на наличието на пълно, ясно и точно съзнание у подсъдимите на обществената опасност на извършваното и последиците от него, които те очевидно са искали. С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на който и да е от подсъдимите или за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление.   3. По отношение на довода за явна несправедливост на наложеното наказание, съдържащ се и в трите касационни жалби: Не се констатира наложените размери на наказанието „лишаване от свобода” очевидно да не съответстват на обществената опасност на деянието и дейците, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 от НК. Съдебните инстанции са отчели всички смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства. Акцентуираните особености на личностовата структура на подс. Б. , които експертите са определили като улесняващ фактор за демонстрираното престъпно поведение, с което е реализирано престъплението, са отчетени от предходните инстанции в достатъчна степен и не се налага по-нататъшно смекчаване на наказанието, наложено на този подсъдим. Същото се отнася и за подс. Ш. , у когото е констатирано заболяване епилепсия и лека умствена изостаналост. Дължащите се на последната импулсивност, снизеност на личния контрол и подражателност са били обект на преценката на двете инстанция до този момент и въз основа на тях е индивидуализирано наложеното наказание на този подсъдим. Решаващо значение съдът е отдал на обстоятелството, че деянието е било прекратено в стадия на опита, макар и не по волята на подсъдимите, поради което не са настъпили реално исканите от тях последици. К. е приложил нормата на чл. 58 б. А от НК и е индивидуализирал наказанията при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, съдът е приложил правилно закона. Отчел е всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства и е отмерил справедливи наказания. Не са налице каквито и да е нови обстоятелства, които да се налага да бъдат отчетени от съда. Наказанията от седем и пет години лишаване от свобода са справедливи, тъй като отговарят на обществената опасност на конкретното деяние и на конкретните извършители и по своя размер ще съдействат за постигане на целите на чл. 36 от НК. Справедлив е и размерът на присъденото обезщетение за претърпените от гражданския ищец А. неимуществени вреди. Съдът е отчел претърпените физически и психически болки и терзания от пострадалия, съобразил се е изцяло със заключенията по съдебно-медицинските и психиатрична експертизи, аргументирал се е с тенденциите във физическото и психическо здраве на пострадалия А. и е отмерил размера на неимуществените вреди, претърпени от него, на петдесет хиляди лева. Този размер е справедлив и е в състояние да обезщети пострадалия. Не се констатира върху него да имат влияние обстоятелства, които да не са отчетени от съдилищата, поради което не се налага намесата на касационната инстанция. Предвид изложените съображения не се констатират сочените касационни основания, поради което жалбите на подсъдимите и на гражданския ищец и частен обвинител следва да бъдат оставени без уважение. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2/ 04.01.2010г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 224/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.