Р Е Ш Е Н И Е № 68 Гр.София, 06.03.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, 2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ЧОБАНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 32/17 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 272/21.06.16 г., постановена от РС-Видин /ВдРС/ по Н.О.Х.Д.17/16 г.,подсъдимият Н. Д. Ц. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.183,ал.1 НК,като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години, на основание чл.66,ал.1 НК. По жалба на подсъдимия е образувано В.Н.О.Х.Д.186/16 г.по описа на ОС-Видин /ВдОС/. По него е оповестена присъда №73/ 09.11.16 г., с която подсъдимият е оправдан. Срещу така постановения съдебен акт е постъпил касационен протест от представител на ОП-Видин, в който са въздигнати касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Касационните основания, според прокурора, са развити в допълнението /по необясними причини не е използван процесуалният законов термин, а „мотиви”/ към ангажиращия висшата съдебна юрисдикция по наказателни дела документ. В същия се иска ВКС да отмени постановената оправдателна присъда и да осъди оправдания подсъдим за извършено от него престъпление по чл.183,ал.1 НК, за което е имало обвинение в първата инстанция и осъдителна присъда на същата. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста. Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник моли присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и допълнението към него, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да се произнесе по същество, доколкото е процедурно възможно по ангажиращия този съд протест, който представителят на ВКП не поддържа, но и не оттегля, ВКС се счита задължен да вземе отношение по два съществени според него въпроса, касаещи процесното дело. Първо, видно от материалите, присъдата на първостепенния съд е осъдителна, а на втория- оправдателна. Все изцяло. Липсва каквато и да е част от нея, която да бъде обмисляна по различен начин. Точно в този контекст и съобразно съдържанието на приложените „мотиви” към протеста, охарактеризирани от този съд като допълнение по смисъла на процесуалния закон, върховната съдебна инстанция по наказателни дела би могла да упражни дадените й по закон правомощия. В случая, при постановена оправдателна присъда от съда, чийто акт подлежи на касационно разглеждане, тя не би могла да постанови нова присъда, която да е осъдителна за дееца,каквото искане се отправя от държавния обвинител след запознаване с мотивите към протестирания от него съдебен акт. И това е така, тъй като при посоченото по-горе развитие на делото пред ВКС, за последния не е разписано подобно правомощие /за да стане това по реда на чл.354,ал.5,изр.2 НПК, са необходими съвсем други условия по конкретното дело/. Предвид процесуално неиздържания изказ на държавния обвинител, формулиращ неговата претенция към ВКС, ако той е имал предвид правомощието на тази инстанция, заложено в нормата на чл.354,ал.2,т.4 НПК, която словно е по-близка да отправеното искане в допълнението, трябва да бъдат споменати две обстоятелства. Тази разпоредба предвижда изменение на атакуваната присъда /очевидно според съдържанието на правомощията се има предвид второинстанционният съдебен акт да бъде изменен и когато той е решение/, а не нейна отмяна, като ВКС приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за същото в първата инстанция. В този случай и първостепенният, и второинстанционният съдебен акт все следва да са осъдителни, като по втория е налице преквалифициране на престъпното деяние в по-леко наказуемо престъпление от това, по което е било въздигнато обвинение пред първата инстанция; освен това прокурорът при въззивната прокуратура да не желае налагане на по-високо наказание, а единствено да се бори за правилното приложение на материалното право с квалифициране на деянието като по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение пред първата инстанция. Няма съмнение, че настоящият казус не дава повод да се направи извод за такава конкретика. Второ, дори и когато се атакува присъда на второинстанционния съд, обратна на тази, постановена от първостепенния съд /както в случая-осъдителна-оправдателна/, върховната съдебна инстанция по наказателни дела остава съд по правото и се произнася единствено в рамките на касационните основания, предвидени в разпоредбата на чл.348 НПК. Необосноваността не е сред заложените условия, доколкото е относима към съдилищата по фактите /какъвто ВКС при първо разглеждане на делото, каквото е процесното такова, не е/ и не следва да бъде обсъждана. Ангажиращият ВКС процесуален документ страда от порок като описания току- що-развити доводи за необоснованост, поради което върховната съдебна инстанция по наказателни дела мотивно внимателно ще се обърне към същия в тази му част. Осмисляйки същината на възведените възражения и доколкото е в състояние да ги отнесе към оплаквания за допуснати нарушения на чл.348,ал.1,т.2 НПК, ВКС намира следното: Въззивната инстанция е провела допълнително съдебно следствие и въз основа на набавената от него информация и на събраните в хода на първостепенното разглеждане на производството доказателства, е възприела верни изводи по фактологията и е стигнала до правилно приложение на материалния закон. Доказателствените материали са анализирани пълно, без игнориране на никое от тях, в съобразие помежду им и при тълкуване на действителното им съдържание. Поначало законодателят е предвидил родителят, комуто са предоставени родителските права за упражняване- в случая свидетелката Ц., лично да получава издръжка за отглежданото от него дете/деца, от другия родител- в случая подсъдимия. Добросъвестното изпълнение на всяко родителско задължение предполага разчети за цялостната издръжка на едно дете, в контекста на неговите ежедневни потребности. Няма обаче изискване по какъв начин трябва да бъдат представяни сумите на родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права- дали на ръка с разписка, дали без разписка, дали по банков път или по пощата с обратна разписка. Това, което е важно, е съответните средства да са предоставени именно за издръжка на детето/децата и да покриват най-малко стойността по издръжката, определена с осъдителното решение за това алиментно задължение. Способите за получаване са релевантни с оглед доказване на плащането. В този смисъл на първо място не може да се сподели изразеното в допълнението към протеста становище, че съдът не е изследвал въпроса с каква цел е била оставена за ползване дебитна карта по сметка на дееца, на бившата му съпруга- за да се получават по нея средствата за издръжка на децата или за погасяване на други задължения. Несъмнено е установено по делото, че зарежданите по тази карта парични ресурси са били предназначени именно за издръжка на трите деца и майка им е теглела средствата по нея почти веднага след постъпването им. Въобще свидетелката Ц. е некоректна в своите изявления и в желанието си да омаловажи собственото си поведение, сама затъва в противоречия. Тъй като е наясно с обстоятелството, че след развода и въз основа на бракоразводното решение, в което е определен размерът на дължимата за всяко от трите деца издръжка, на нея не й се дължи нищо, тя не отрича тегленето на средства /както е правела и преди развода/, но ги свързва с различни от алиментните задължения. Един път разяснява, че с тях е покривала дългове на подсъдимия, което доказателствено се опровергава по делото, а друг път-че е покривала свои задължения, за което пък бившият й съпруг не е следвало да отговаря. Затова поведението на Ц. законосъобразно не е обмислено благоприятно на фона на казаното от дъщерята С., разбрала от майка си, че парите не били за издръжка на нея, брат й и сестра й. Деецът от своя страна е категоричен, че в инкриминирания период е привеждал средствата за издръжка на децата си чрез захранване на сметката по картата. Това кореспондира и с казаното от свидетеля Г.. Последният съобщава и за допълнително направени подаръци. Ето защо законосъобразно е прието, че цялостната сума, дадена от Ц., покрива размера на дължимата обща месечна издръжка за вменения период. По-нататък, установената по делото фактология прави значително несъстоятелен довода на прокурора от ОП-Видин, че подсъдимият не бил сочел при привеждането на средствата, че основанието за това е заплащане на издръжка. Става дума за лична сметка на Ц., обслужвана и чрез дебитна карта, която той е захранвал Италия, а Ц. е теглела в България средствата по нея. Деецът обаче остава титуляр на сметката и няма как при захранването й да посочи като основание „изплащане на месечна издръжка”. Той не дължи такова разяснение по собствена сметка, а процесната издръжка изплаща не на себе си, а на децата чрез бившата си съпруга. Все в този контекст трябва да се отхвърли и следващият аргумент, отразен в допълнението към протеста, относно това,че понастоящем Ц. получава от бившия си съпруг срещу подпис сумите за издръжка. Това не поставяло въпрос за какво се дължат тези пари и се противопоставяло на поведението му за инкриминирания период. Очевидно е, че взел си поука от собственото си неблагоразумно проявено доверие в бившата съпруга и майка на неговите деца, понастоящем Ц. предоставя средствата за издръжката по различен от преди начин. И тъй като формално адресатът е друг, не самият той, както бе обяснено за собствената му сметка, обслужвана и с дебитна карта, се налага ясно отредените средства за издръжка да бъдат получавани от упражняващия родителските права родител срещу подписа на последния, гарантиращ предоставянето на парите. Що се касае до изложените аргументи относно изпълнителното дело, по което имало открита банкова сметка, а в същата Ц. не привеждал никакви средства, бидейки задължен да го прави, този съд дължи следния отговор: Сред доказателствата, закрепени в кориците на делото и законосъобразно интерпретирани от второстепенния съд, е отчетено поведението на свидетелката Ц., неносещо характеристиките на почтеност. Представителят на прокуратурата се позовава на познанието на подсъдимия за сметката по изпълнителното дело, изхождайки от нейните показания за това и от признанието на самия деец, че тя самата му е казала. Същевременно се пренебрегва фактът, че по изпълнителното дело деецът не е бил уведомен лично, а призовката за доброволно изпълнение е получена от негов племенник при ясни данни, че лицето се намира в Италия; както и че бившата му съпруга е поела задължение да уведоми съответния орган за начина, по който получава издръжката- чрез дебитната карта. Няма данни Ц. да е имал конкретни познания за установъчни параметри на сметката. А не е разкрита и никаква установеност средствата, с които е захранвана сметката, обслужвана и от дебитната карта, да са били предназначени за нещо различно от издръжката на трите деца. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 73/09.11.16 г.,постановена от ОС-Видин по В.Н.О.Х.Д.186/16 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/