4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 71 София, 08.02.2018 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 224 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3 ГПК във вр. с чл.121 ГПК, образувано по подадена на 07.12.2017г. частна касационна жалба от [фирма] срещу Определение № 525 от 23.11.2017г. по в.ч.т.д.№ 673/2017г. на Пловдивския АС, с което е потвърдено определението по т.д.№ 92/2017г. на Хасковския ОС за прекратяване на производството по делото пред този съд и изпращането му по подсъдност на Старозагорския ОС. Искането е за отмяна на определението като неправилно. Изложени са доводи, че съгласно разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК искът за съществуването на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл.120 ГПК настъпилите след предявяване на иска промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Поддържа се, че промените в постоянните адреси на ответниците, настъпили след датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта са без правно значение за определяне на местната подсъдност на иска по чл.422,ал.1 ГПК и не са основание за препращане на делото от Хасковския на Старозагорския съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ При промяна на постоянния адрес на ответника - длъжник, настъпила след датата на подаване в заповедния съд на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, местната подсъдност на специалния положителен установителен иск по чл.422,ал.1 ГПК съобразно кой от постоянните адреси на ответника длъжник се определя – този към датата на фингираното предявяване на иска по чл.422,ал.1 ГПК /която е датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в заповедния съд/ или този към датата на действителното предявяване на иска по чл.422,ал.1 ГПК. 2/ Промяната в постоянния адрес на ответника - длъжник, която е настъпила след датата на подаване в заповедния съд на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК, съставлява ли по смисъла на чл.120 ГПК промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност. Изложени са аргументи за приложното поле на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Писмен отговор от не е постъпил в срока по чл.276 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Съставът на Пловдивския АС е посочил безспорните факти: че към датата 18.01.2017г., когато пред Хасковския РС е подадено заявлението по чл.417 ГПК, длъжниците В. Т., Т. Т. и С. Г. са имали постоянен адрес в гр Х., а с отговора на исковата молба, постъпила в съда на 21.07.2017г., въз основа на която е образувано т.д.№ 92/2017г. пред Хасковския ОС, същите физически лица - ответници по иска, са направили възражение по чл.119,ал.3 ГПК за неподсъдност на делото пред този съд по правилото на чл.105 ГПК и са поискали изпращането му за разглеждане от ОС Стара Загора. Представили доказателства, че на 30.05.2017г. като постоянен и настоящ техен адрес е вписан този в [населено място]. Прието е, че възражението за местна неподсъдност е уважено правилно и в съответствие с правилата на чл.105 и чл.119,ал.3 ГПК. Мотивирано е, че обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение ответниците са имали адресна регистрация в [населено място] /в съдебния район на Хасковския ОС/ не променя извода, че компетентен да се произнесе по установителния иск по правилата на местната подсъдност на ОС Стара Загора, тъй като разпоредбата на чл.120 ГПК е неприложима в случая. Според решаващия състав тя се отнася до настъпили след подаване на исковата молба промени във фактическа обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, а в случая промяната на постоянните адреси на тримата ответника е настъпила преди подаване на исковата молба, а не след това. Настоящият състав счита, че е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по втория от поставените в изложението въпроси, който следва да бъде прецизиран в следния смисъл: Промяната в постоянния адрес на ответника - длъжник, настъпила след датата на подаване в местно компетентния заповеден съд на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК, съставлява ли по смисъла на чл.120 ГПК промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност и основание ли е за препращане на делото по възражение по чл.119,ал.3 ГПК. За да се произнесе по правния въпрос, настоящият състав съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК искът за установяване на вземането се смята за предявен от датата на подаване на заявлението. Съгласно мотивите към т.9 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, тази разпоредба е създадено изключение от общото правило, че искът се счита предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл.125 ГПК, което законодателно решение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от предявяването на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба. Материалноправните последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и придобивната давност, спиране течение на давността. Процесуално правните последици от предявяването на иска по чл.422, респ.чл.415,ал.1 ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от което следва и че възражението по чл.414,ал.1 ГПК се явява депозирано по време на висящността на процеса – т.11 а от мотивите на същото тълкувателно решение. Поисканата законна лихва върху вземането подлежи на присъждане от датата на подаване на заявлението при уважаване на иска по чл.422 ГПК като законна последица /т.4а от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Налице е практика по чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК, съгласно която по отношение на иска по чл.422 ГПК са приложими процесуалните правила за общия исков процес /Определение № 292 по ч.т.д.№ 828/2017г. на 2 т.о./, т.е. на общо основание следва да бъдат приложени както разпоредбата на чл.119,ал.3 ГПК, така и разпоредбата на чл.120 ГПК. Безспорно е в съдебната практика, че промяната на адреса на ответника след подаване на исковата молба е промяна на фактическо обстоятелство, обуславящо местната подсъдност и не е основание за препращане на делото, тъй като подсъдността е стабилизирана от момента на предявяването на иска. От изложеното следва еднозначният извод, че ако е налице промяна в постоянния адрес на длъжника след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред местно компетентния районен съд и преди датата на депозирането на исковата молба срещу него по чл.422 ГПК, тя /промяната/ е настъпила по време на висящността на процеса и по смисъла на чл.120 ГПК съставлява изменение единствено във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, поради което не е основание за препращане на делото, с предмет установителния иск, по възражение по чл.119,ал.3 ГПК. В това се състои и отговорът на въпроса, по който частното касационно обжалване е допуснато. С оглед на даденото разрешение, обжалваното определение е неправилно. Незаконосъобразен е изводът, че релевантният момент, към който се извършва преценката по чл.105 ГПК за постоянния адрес на ответниците при възражение по чл.119,ал.3 ГПК, е депозирането на исковата молба по чл.422 ГПК, и че разпоредбата на чл.120 ГПК е неприложима при промяна на адреса на ответниците в периода след датата на подаване на заявлението за издаването на заповедта пред местно компетентния районен съд и преди предявяването на установителния иск по реда на чл.422 ГПК. Обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и да бъде постановено друго, с което възражението за местна неподсъдност на спора пред Хасковския ОС да бъде оставено без уважение. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Отменя Определение № 525 от 23.11.2017г. по в.ч.т.д.№ 673/2017г. на Пловдивския АС и потвърденото с него Определение № 339 от 12.09.2017г. по т.д.№ 92/2017г. на Хасковския ОС, вместо което: Оставя без уважение възражението на ответниците В. Т., Т. Т. и С. Г. по предявения по реда на чл.422,ал.1 ГПК иск от [фирма] по чл.119,ал.3 във вр. с чл.105 ГПК с искане за препращане на делото по компетентност на ОС Стара Загора. Връща делото на ОС Хасково. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: